Серията от украински атаки срещу центровете за данни на руския технологичен гигант „Яндекс“ между 8 и 11 октомври 2026 г. парализира в значителна степен мрежите за разпространяване на пропаганда, включително тези, които действат в България, показват данни, проследени от медии в цял свят. Първите технически измервания показват изключително рязък спад на автоматизирания трафик от мрежите на „Яндекс“.
Първата украинска атака е извършена на 8 октомври срещу центъра за данни на „Яндекс“ в Сасово, Рязанска област. Според „Ройтерс“ ударът предизвиква пожар и принуждава компанията да преустанови дейността на съоръжението. В този център се намират два от трите ключови суперкомпютъра на руския технологичен гигант – „Ляпунов“ и „Червоненкис“, използвани за обучение на системи с изкуствен интелект, включително YandexGPT. Компанията признава, че не може да прогнозира кога засегнатото оборудване ще заработи отново.
На 9 октомври следва удар срещу големия комплекс в Калужка област, при който няколко инфраструктурни модула са изключени от експлоатация.
На 11 октомври дронове поразяват и център за данни във Владимирска област. Така в рамките на четири дни са засегнати три важни обекта, осигуряващи изчислителни мощности, облачни услуги и съхранение на данни за множество руски компании. Регистрирани са прекъсвания в услугите на търговски платформи, транспортни оператори и други предприятия.
Най-голям международен интерес предизвикват измерванията на американската компания Cloudflare. На 11 октомври специализираното технологично издание Tom’s Hardware публикува статия на Джоуи Моралес, според която трафикът от ботове, произхождащ от мрежата на „Яндекс“, е намалял до едва 0,4% от максималния брой HTTP заявки, регистриран през предходните две седмици.
Tom’s Hardware твърди, че трафикът на руските дезинформационни ботове е почти напълно ликвидиран за една нощ. Украинската телевизия ТСН също съобщава за парализиране на част от руските „ферми за ботове“.
На 11 октомври срив на онлайн активността около крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ се превърна в международна новина, след като чешкият евродепутат Томаш Здеховски разпространи графика със спадове от 30% и 56%. Така атаките срещу „Яндекс“ поставят основателен въпрос за възможната зависимост на европейските информационни операции от руска цифрова инфраструктура.
Това се отразява и на България. Множество коментатори във Фейсбук показват рязък спад на реакциите под публикации на Мартин Карбовски например. Карбовски е позициониран като подкрепящ Русия, постовете му отразяват именно тази позиция, но след срива на „Яндекс“ неговата страница с 214 хил. последователи във Фейсбук събира много по-малко реакции от обикновено. На 10 октомври, преди удара по центъра за данни във Владимирска област, един пост на Карбовски е регистрирал между 1,5 хиляди и 600 харесвания. Ден по-късно максималният брой реакции по теми, свързани с Украйна и Русия, е спаднал почти наполовина.
В същото време много политически коментатори и сатирични страници в социалната мрежа съобщават за намаляване на негативните и груби коментари, които обичайно съпътстват публикациите им.
Към тези събития се прибавя и изявлението на британския министър-председател Анди Бърнам, който на 11 октомври 2026 г. за първи път от позицията на действащ британски премиер публично потвърди, че Русия се е намесила в референдума за Брекзит през 2016 г. В интервю за подкаста The Rest Is Politics Бърнам разкрива, че след встъпването си в длъжност през юли е поискал от службите информация дали Москва е участвала в опити за повлияване на британския вот.
„Зададох въпроса, когато пристигнах на „Даунинг стрийт“ – имало ли е руска намеса в референдума през 2016 г.? И получих ясен отговор: „Да, имало е“, заявява той.
Изявлението на Бърнам представлява съществена промяна в официалната британска позиция. Още през 2020 г. парламентарната комисия по разузнаване и сигурност разкритикува британското правителство, че не е извършило достатъчно задълбочено разследване на въздействието на руските държавни медии и мрежите от интернет тролове върху кампанията за напускане на Европейския съюз. Бърнам предупреждава, че подобни операции продължават да заплашват европейските демокрации, като посочва Франция и Германия и разкрива, че е обсъждал с германския канцлер Фридрих Мерц предполагаемите връзки на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ с Русия. По думите му европейските граждани не са достатъчно информирани за мащаба на чуждестранните опити за намеса в политическите процеси.
Атаките срещу „Яндекс“ може да се окажат важен експеримент за разкриването на зависимостите между руската технологична инфраструктура и международните информационни операции. За първи път в толкова кратък период е налице рязко и независимо измерено прекъсване на трафика от голяма руска мрежа, което позволява да се търсят възможни отражения върху социалните платформи.
