Bookshop Wallpaper

Красота в трагедията на безскрупулността

„Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр е истинско постижение на високата литература – и не просто „военен роман“

Писателят Пиер Льометр, носител на „Гонкур“ за „Ще се видим там горе“.

Четено: 796 пъти E-mail

По отношение на романи за войната, читателите често се делят на две групи – тези, които ги обичат, и онези, които ги избягват. В крайна сметка напрежението на окопите, изпосталeлите и уморени до смърт войници, тичащи с боен вик към врага, армейските стратегии, снижаването на човешкия живот до бутване на пешка и т.н. – това не е за всеки вкус. Но ако по някаква причина сте останали с впечатление, че „Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр (изд. „Колибри“) влиза в клишето „военен роман“, грешите – напротив, точно както  Хайнрих Бьол, Луи-Фердинан Селин и Джонатан Лител изобщо не са автори на „просто военни книги“, а правят дълбок портрет на човека под каската, така и на Льометр трябва да се даде шанс. И той ще се отплати десетократно.

Действието в „Ще се видим там горе“ (носител на най-престижната френска награда за литература – „Гонкур“, през 2013 г.) започва през ноември 1919 г. във Франция, само дни преди примирието, с което ще дойде и краят на Първата Световна война. Льометр ни среща с Албер Маяр – колеблив и не много умен войник, с деспотична майка и приятелка-мечта, които го чакат у дома; Едуар Перикур – артистичен хомосексуалист, презиран от баща си; Анри Д’Орне Прадел – суров лентенант, готов на всичко (дори и на убийство на свой), за да издигне в кариерата си, да получи някоя и друга нова нашивка на пагона и да възстанови богатството и честта на иначе прочутия си род.

shtesevidtgore3След войната Перикур се оказва почти без лице, ударен от снаряд на бойното поле секунди след като е спасил от смъртта непознатия дотогава Маяр. Всичко това е по вина на Прадел, който прави всичко възможно да се добере до капитанския пост, дори ако цената са няколко погубени живота.

По-голямата част от романа е в следвоенната обстановка – онова материалистично време, в което попада Франция и в което упоритите типове без съвест, но с малко ум, натрупват богатство и слава, а останалите – кучета ги яли. Подробности от сюжета не е необходимо да се изнасят повече, но Льометр всъщност изгражда една близка до перфектността фабула, която не оставя читателя на спокойствие нито за миг.

„Ще се видим там горе“ показва френското общество след Първата световна, което настоява да почита загиналите герои, но лицемерно забравя оцелелите ветерани. Но жаргонният и бърз изказ на Льометр (за българското издание трябва да се отдаде дължимото и на преводачката Росица Ташева) предотвратява в зародиш риска от старовремско звучене и превръщане на героите в двуполюсни кукли в услуга на клишираните послания.

Двете истории в романа, на Маяр и Перукир и на Прадел, се развиват паралелно, ту се преплитат, ту се раздалечават, за да превърнат книгата в паяжина от възходи и падения, подлости и приятелство и да хвърлят иначе красивия романтичен сюжет в безскрупулната действителност, където такъв не вирее. Когато всичко изглежда наред, когато симпатичните герои са на прага на истинското щастие, ги връхлита неочакваният ужас и провал – а това действа като леден душ и на току успокоилия се читател.

Защото, в крайна сметка, онази 1920 г. на Льометр е сцена на трагедия, достижение на високата литература.


Bookshop 728×90