Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Защо ми е да знам?

20 юли 1969 г. Астронавтът Нийл Армстронг стъпва на Луната. Снимка: НАСА - Защо ми е да знам?

20 юли 1969 г. Астронавтът Нийл Армстронг стъпва на Луната. Снимка: НАСА

В многото разговори по темата с учителката и как учениците в началното училище трябвало да са скептични към научните факти, се промъкна един въпрос. Няколко човека го вербализираха. Май много си го мислят. Въпросът е следният:

„Защо ми е да знам, че някой е кацнал на Луната? С какво ми помага днес този факт?“.

На пръв поглед отговорът изглежда логичен. Фактът, че човек наистина е стъпил на Луната, сам по себе си нищо не прави. И не може да подобри живота на никого (освен на конкретните членове на експедицията и наземния контрол).

По същата логика, какво прави една хапка? Една хапка хляб, или месо, или зеленчуци, или нещо друго. Една хапка само. Нищо не прави сама по себе си. Всеки може да се лиши от една хапка и да я махне от яденето си. Една хапка.

Америка за България

Ако продължим размишлението, то и следващата хапка няма смисъл. И може да се махне. И по-следващата. И по-по-следващата. И т.н. Докато някой не умре от глад.

Да, една хапка не е нищо. Но съвкупността от много хапки прави храненето.

Една глътка не е нищо. Съвкупността от много глътки прави пиенето.

Един ден не е нищо. Съвкупността от много дни прави живота.

Киномания

Една целувка не е нищо. Съвкупността от много целувки прави любовта.

И много още може да се продължава така.

Например, една капачка не е нищо. Много капачки правят страхотна инициатива.

Да, един факт не е нищо. Днес някои питат защо да знаем, че човек е кацнал на Луната. Утре ще питат защо да знаем, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното. После ще се чудят защо да знаем какво са звездите и планетите, какво са атомите и молекулите, как се разпределят електроните, какво кара моретата и океаните да имат вълни, защо се получават земетресения, защо детето прилича на родителите си, кълбо ли е Земята или е плосък остров на гърба на Великата костенурка А‘Туин… Защо да знаем всичко това?

Един факт не е нищо. Но съвкупността от факти дава основата, на която се развива познанието. И ако я няма тази основа, познанието се разклаща и постепенно изчезва. А познанието ни отличава от маймуните. Животните знаят само това, което им трябва за оцеляване. Хората се опитват да научат всичко за света, в който живеем. Затова и животните само ядат, правят секс и познават земята, в която се разхождат. А хората четат, мечтаят, пътуват, изучават, творят, развиват се…

Без познанието нямаше да сме тук. Без познанието щяхме да сме биологични единици, които само търсят храна, начини за възпроизводство и сън от време на време. Щяхме да сме точно като шимпанзетата.

Затова е важно да знаем, че човек е стъпил на Луната. Това е малка част от познанието ни. Малка част от цивилизационните постижения. Малка част, която ни определя като хора. И малка част от бъдещето ни.

P.S. Прекрасно нещо е науката. От математиката може да се научи, че такъв тип проблеми може да се определят като „редици и тяхната сходимост“. А от философията може да се види как мислителите са разсъждавали по Апориите на Зенон. Препоръчвам за четене.

Вижте още: ПИСМО ДО Г-ЖА БУЛЕВА, КОЯТО НЕ ВЯРВА, ЧЕ НЯКОЙ Е КАЦАЛ НА ЛУНАТА


Текстът е от профила на автора във Фейсбук.

ДС