100 г. след Ленин, Путин отново тормози интелектуалците в Русия

През септември 2022 г. се навършват точно сто години от заминаването на така наречения „Философски параход“. Общо четири кораба извеждат от Русия интелектуалния елит на страната, изгонен от родината си по заповед на новата съветска власт.

100 години по-късно процесът се повтаря. От Русия през последната половин година емигрират интелектуалци, които са против режима в страната, а тези от противниците на Путин, които остават, са низвергнати, вкарани в списъци, арестувани и наказвани.

През есента на 1922 г. повече от 200 неугодни на властта интелектуалци – философи, преподаватели, писатели, лекари, инженери, икономисти, журналисти, юристи заминават на Запад, интернирани от собствената си родина. Сред тях са Николай Бердяев, Иван Илин, Николай Лоскин, Венедикт Мякотин и много други.

Акцията по принудителното изселване на интелектуалния елит ознаменува не толкова началото на политическите репресии, колкото разкола, който започва вътре в руската култура. Аналогията с днешните дни се набива на очи. От мига, когато първият параход се отделя от пристанището, руската мисъл вече спира да бъде единен феномен, тя трагично се разделя на руска култура в емиграция и руска култура в съветски контекст. Тези инакомислещи, които остават, са изгонени изцяло – отправени са в лагери или са убити по-късно.

По-късни анализатори откриват множество причини за „Философския параход“. Сред тях са издаването на руски на книгата на Шпенглер „Залезът на Европа“, което се случва с помощта на Бердяев, Фьодор Степун и Фьодор Франк, и тримата качени на парахода. Проблемни са били и критичните отзиви за решенията на съветската власт и нейния икономически модел в петербургското списание „Икономист“ и изказванията на професори против болшевистките реформи във висшето образование през 1921 г.

Ленин и неговото обкръжение били изправени пред дилема, преди да обявят времето на НЭП (нова икономическа политика) – да съчетаят частичните свободи в икономическата сфера с политическа либерализация или, за да съхранят властта си, да тръгнат по пътя на изселванията и репресиите към политическите опоненти. Избират втория вариант. През 1921-а и 1922 г. започват арести, изселвания, разстрели, които засягат всички политически противници – меншевики, есери, кадети, свещеници…

В рамките на този подход за премахване на опозицията се взима решение да бъде изселена зад граница „антисъветската интелигенция“, която изразява привързаност към демократичните идеи. Това са хората в университетите, в издателствата, в списанията, в държавните учреждения… Те имали влияние, а точно от него се плашели болшевиките.

Идеята за изселването дошла лично от Ленин.

„Почти всички философи са най-подходящи кандидати за изселване зад граница, явни контрареволюционери“, пише той до Троцки по това време.

„За всеки интелигент трябва да бъде образувано съдебно дело“, се казва в една от директивите на вожда.

Било решено да ги изселят по член 75 от Углавния кодекс: „за контрареволюционна дейност“. По-късно Троцки обяснява:

„Изселихме тези хора, защото нямаше повод да ги разстреляме, а не можехме да ги търпим“.

Ленин пише и до Дзерджински, шефа на НКВД:

„По въпроса за изселване зад граница на писатели и професори, помагащи на контрареволюцията. Това трябва да го подготвим внимателно. Без подготовка ще сглупим. Всички те са явни контрареволюционери, помощници на Антантата, организация на нейни слуги и шпиони, развратители на учещата се младеж. Трябва да изградим нещата така, че тези „военни шпиони“ да бъдат уловени, да бъдат залавяни постоянно и систематично да бъдат изселвани зад граница“.

Арестът, процесът и изселването били сами по себе си фарс. Философът и публицист Михаил Осоргин, един от „пътниците“, пише:

„…всички тези следователи бяха малограмотни, самоуверени нямаха никаква представа кои сме ние… На една хартийка беше написано каква е нашата вина: нежелание да се примирят и да работят със съветската власт“.

По-нататък Осоргин разказва:

„Това се проточи повече от месец. Германия отказа принудителните визи на болшевишката власт, но обеща да ги предостави на нас по наша изрична молба. И ето че на нас, изселваните, ни беше предложено да организираме делова група с председател, канцелария, делегати. Събирахме се, заседавахме, обсъждахме, действахме. Заменяхме в банките руски рубли за чужда валута, подготвяхме паспорти за изселваните и придружаващите ги роднини. (…) Хората разрушаваха битието си, прощаваха се с библиотеките си, с нещата, които дълги години подпомагаха работата им, без които изглеждаше немислимо продължаването на умствената им дейност, с кръга от близки и единомишленици, с Русия“.

На изселниците било позволено да вземат със себе си само два чифта бельо, два чифта чорапи, два чифта обувки, сако, панталон, палто и шапка. Било забранено да вземат пари, скъпоценности, ценни книжа.

Изселването е било радикална мярка, но в сравнение със смъртните присъди, изнасяни на публични процеси, е била „хуманно решение“. Все пак съветското правителство не е могло да рискува през 1922 г. да разстреля 200 от най-познатите имена на руската интелигенция. По-късно това вече не му пречи.

Много от изгнаниците, останали зад граница, влизат в списъка на най-изявените учени на ХХ век по-късно. Питирим Сорокин става „баща“ на американската социология. Николай Бердяев оказва влияние върху мисленето на цяла Европа, Сергей Булгаков оглавява Православен богословски институт в Париж и още, и още…

Единственият от изгнаниците, който се връща в Русия по-късно, е Лев Карсавин. Той умира в съветски затвор.

Изгонването на видните представители на руската култура и наука е трагичен епизод от руската история през ХХ век. Но от гледна точка на днешния ден могат да бъдат видени позитивните страни на това събитие. Именно благодарение на него са останали живи видни учени, внесли съществен принос в развитието на световната наука, техника и изкуство.