Канадската авторка Ан Карсън стана носител на Нобеловата награда за литература, съобщи Шведската академия на науките в Стокхолм. Наградата ú се присъжда „за нейното смело и новаторско творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми за съвременната литература“.
Ан Карсън е една от най-необичайните и авторитетни фигури в съвременната световна литература. Тя е сред редките писатели, които са едновременно значими учени в областта на античната култура и радикални литературни експериментатори. В произведенията ù Омир, Сафо, Еврипид и Платон съществуват редом с модерната психология, фотографията, киното и интимните катастрофи на обикновения човек.
Карсън не се подчинява на традиционното деление между поезия и проза. Пише романи в стихове, философски есета, които се четат като поезия, драматургични произведения, преводи и книги, които приличат повече на художествени предмети, отколкото на обичайни издания. В центъра на творчеството ù неизменно стоят любовта, желанието, отсъствието, загубата и невъзможността човек да опознае докрай другия.
За критиците тя е автор, който не просто използва древногръцката литература като източник на сюжети, а я превръща в средство за разбиране на съвременния свят.
В цялото си творчество Карсън с лекота изследва възможностите на писането – процес, в рамките на който литературната скица се е превърнала за нея в нещо от особена стойност, се казва в аргументацията на Нобеловия комитет. Сътрудничеството ú с визуални артисти, хореографи, както и с оперни и театрални режисьори, демонстрира свободата, с която тя подхожда към литературните очаквания и установените правила. Именно това определя изключителното значение на творчеството ú за международната сцена на изкуството и литературата.
Ан Патриша Карсън е родена през 1950 г. в Торонто. Баща ù работи в банковия сектор и семейството се мести между различни канадски градове. Още в гимназията преподавател по латински я запознава със старогръцкия език. Това се оказва събитие, определило целия ù живот.
Карсън постъпва в Университета на Торонто, който напуска два пъти, преди да завърши. Получава бакалавърска степен през 1974 г., магистърска през 1975 г. и докторска степен по класическа филология през 1981 г. Специализира и старогръцка метрика в университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия.
През годините преподава в редица престижни университети, сред които Принстън, Макгил, Мичиганския университет и Калифорнийския университет в Бъркли.
Особено важен за нея е отказът ù да разделя научната работа от художественото творчество. Тя разглежда античните текстове не като мъртво наследство, а като литература, в която човешките чувства продължават да живеят.
Карсън е известна със сдържаното си публично присъствие. Тя рядко използва личния си живот за популяризиране на книгите си, въпреки че голяма част от творчеството ù е свързана с интимни преживявания. Определя скуката като свой заклет враг и на това състояние се противопоставя с хумор и остроумие.
Сред интересните особености на работата ù е сътрудничеството с художника Робърт Къри, неин съпруг. Двамата участват в артистични пърформанси и експериментални представления. От 2022 г. семейството има исландско гражданство.
Карсън няма книги, преведени на български език.
За нейното най-добро произведение се счита: „Автобиография на Червения: Роман в стихове“, като произведението е свободно базирано на фрагменти от древногръцката поема Герионеида на Стесихор, която разказва как Херкулес убива червения крилат чудовищен герой Герион, за да открадне стадата му. Карсън представя Герион като чувствителен, изолиран гей тийнейджър с крила, който живее в съвременния свят.
В „Красотата на съпруга: Измислено есе в 29 танга“ тя разказва саркастично за един неверен съпруг. Всеки от двайсет и деветте епизода започва със стихове на поета-романтик Джон Кийтс. Възвишените думи на Кийтс, че красотата е истина, са противопоставени – по брутален, но и игрив начин – на изтощителната драматична връзка в центъра на сюжета.
„Нокс“ също е сред важните ú произведения. Издадена през 2010 г., книгата е написана в памет на нейния брат Майкъл, който по загадъчен начин отсъства от живота ú преди да почине в Дания през 2000 г. Творба се определя едновременно като скулптурна и литературна – епитафия под формата на кутия, съдържаща сгънат на хармоника лист със снимки, писма и други текстове, посветени на покойния ú брат. Налице е и трети глас, който придава времева дълбочина – този на римския поет Катул с неговата прочута елегия 101, написана в чест на собствения му починал брат, който подобно на Майкъл е издъхнал на чужда земя. Включен е и вълнуващият превод на стихотворението, дело на самата Карсън.
