Историята на създаването на България може да претърпи известни промени, ако бъде прието новото тълкувание, подкрепено от голям инициативен комитет – че за дата на създаването на държавата трябва да се смята 632 г., когато хан Кубрат основава Стара Велика България.
Инициативният комитет, в който влиза и кандидатът за вице на кандидатката за президент Илияна Йотова Кирил Вълчев, както и министърът на образованието проф. Георги Вълчев, дори подготвя честване на 1400-годишнината на България през 2032 г.
На фона на тази инициатива и евентуална предстояща промяна в наратива за българската история, трябва да се зададе въпросът дали съкровището на хан Кубрат не трябва да бъде върнато в България. В момента то се намира в руския Ермитаж в Санкт Петербург.
Перешчепинското (или Малоперешчепинското съкровище) е една от най-богатите ранносредновековни находки в Европа и едновременно с това една от най-интересните археологически загадки, свързани с ранната история на българите. То е открито на 29 май 1912 г. край село Мала Перешчепина в тогавашната Полтавска губерния на Руската империя, днес в Полтавска област на Украйна, недалеч от река Ворскла. Днес на мястото се издига официален паметник на хан Кубрат с уточнение, че това е мястото на неговото погребение, който е бил посещаван от хиляди българи през годините. През 2021 г. монументът стана обект на иманярски вандализъм, но впоследствие беше възстановен.
Преди повече от век 12-годишният Федир Деркач попаднал на яма край брега на реката и открил в нея голям метален съд, след което повикал друг пастир. Новината бързо се разпространила и местните жители започнали да разкопават мястото. Част от предметите били разнесени, продадени или скрити още преди властите да установят контрол, поради което не може да се твърди, че днешната колекция съдържа абсолютно всичко, което първоначално е било положено там.
Мащабът на находката все пак е необикновен. Става дума за около 800 предмета, съдържащи приблизително 20 до 25 килограма злато и около 50 килограма сребро. Ермитажът определя комплекса като уникален не само заради количеството благороден метал, но и заради състава му. В него има византийски, сасанидско-ирански, степни, аварски и тюркски предмети, изработвани в продължение на повече от едно поколение. Сред тях са златни и сребърни съдове, голяма позлатена сребърна амфора, блюда, чаши, ритон, мечове и части от оръжия, златни колани и токи, гривни, пръстени, конска сбруя, стремена, части от колчан, жезъл със златна облицовка, украшения със скъпоценни камъни и десетки византийски златни монети.
Сред най-интересните вещи са голямото блюдо с изображение на сасанидския владетел Шапур II, предмети от византийски работилници, блюдото на епископ Патерн от Томи, днешна Констанца, и 69 византийски солида, обхващащи периода от Маврикий и Фока до Ираклий и Констанс II. Археолозите ги датират към 60-те и 70-те години на VII век.
Особено важни са стотиците малки златни пластинки и останките от дърво и тъкани. Те са тълкувани като украса на дървен ковчег, погребална носилка или друга конструкция и дават основание комплексът да бъде разглеждан не само като заровено съкровище, а като погребален или мемориален обект. Намерени са и фрагменти от кости, но състоянието на мястото след хаотичното разкопаване през 1912 г. е такова, че реконструкцията на първоначалната ситуация е невъзможна.
Връзката с хан Кубрат се основава преди всичко на златните пръстени печати. Германският археолог Йоахим Вернер публикува през 1984 г. монография за Мала Перешчепина и Кубрат. Върху два пръстена гръцките монограми са прочетени като форми на името Кубрат, а върху единия като „на Кубрат, патриция“. Екпертите от самия Ермитаж приемат подобно четене и датират пръстена към първата половина на VII век. Българската Национална галерия през 2019 г. представи същия пръстен именно с прочита „на патриция Кубрат“. Византийски хроники разказват за владетеля Кубрат, който установява независимостта си от аварите, сключва отношения с император Ираклий и получава от него висшата римска титла патриций.
Един от златните пръстени с монограм на Кубрат, изложен през 2019 г. в Националната галерия в София. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Същото важи за прочутия „меч на хан Кубрат“. Мечът е великолепно парадно оръжие с пръстеновиден завършек и златна облицовка на дръжката и ножницата. Дълго време той е описван като византийски дипломатически дар, понякога дори като конкретен подарък от император Ираклий на Кубрат.
Йоахим Вернер събира няколко аргумента в подкрепа на идентифицирането на комплекса като гроба на Кубрат. Името и титлата са върху пръстените, богатството е достойно за владетел от най-висок ранг, присъстват патрициански и владетелски регалии, оръжие и конска екипировка, има следи от дървена погребална конструкция, а хронологията на монетите попада в рамките на живота и управлението на Кубрат. Същевременно смесеният произход на предметите съответства на политическия свят, в който живее владетелят на Стара Велика България: Византия, аварите, степните тюрки, Северното Черноморие и наследството на Сасанидски Иран.
Интересна е съдбата на съкровището след 1912 г. Събраните от местните власти предмети са поставени под контрола на Императорската археологическа комисия. Част от вещите се появяват на антикварния пазар в Полтава и Киев. Някои от тях са купени от известния киевски колекционер Богдан Ханенко. Основната колекция е занесена в Санкт Петербург и през 1914 г. е предадена в Ермитажа. Част от предметите, придобити от Ханенко, постъпват в Ермитажа през 1926 г. чрез Държавната академия за история на материалната култура. Сред тях са верижка от осем византийски монети, златна тръбичка, фрагменти от златни пластини, пръстен, златни пирони. Някои предмети и монети остават в Полтавския музей, като част от тях впоследствие са изгубени през Втората световна война.
Няколко години след пренасянето на съкровището в Петербург започва почти забравената история на опитите то да бъде върнато. След Февруарската революция през 1917 г. Украинската Рада поставя въпроса за връщането на културни ценности, изнесени от украинските земи към централните руски музеи. Първоначално акцентът е върху национални символи, знамена, клейноди и архиви, но през 1918 г. претенциите вече включват и археологически комплекси. По време на преговорите между Украинската държава на хетман Павло Скоропадски и Съветска Русия за бъдещ мирен договор е създадена междуведомствена комисия за културните ценности. На заседанието ù на 27 май 1918 г. е предложено към списъка на паметниците и съкровищата, които Украйна иска да бъдат върнати, изрично да бъде добавено Малоперешчепинското съкровище. Предложението е подкрепено, а на 29 май комплексът официално е включен в украинския списък. Политическият срив на преговорите и последвалите събития правят изпълнението невъзможно.
Въпросът се появява отново през 20-те години и този път стига много по-далеч. През есента на 1926 г. Всеукраинският централен изпълнителен комитет подновява диалога за обмен и връщане на музейни ценности между Украинската ССР и РСФСР. Всеукраинският археологически комитет започва да събира сведения от украинските музеи за предметите, намиращи се в Русия. На 5 май 1927 г. Полтавският държавен музей изпраща до Народния комисариат на просветата на Украинската ССР специален списък на предметите от Перешчепинското съкровище, изнесени в Ермитажа. Малко по-късно целият комплекс влиза в „Предварителния регистър на културните ценности, набелязани за връщане в Украйна от Русия“. Украинската позиция получава подкрепа и от част от руските учени. Академик Николай Мар заявява, че след като Перешчепинското съкровище произхожда от Украйна, то трябва да принадлежи на украинците.
Първоначално руската страна се съгласява, че съкровището може да бъде разделено, защото според нея не представлява неделима музейна цялост. Според постигнатото предварително споразумение цялата уникална част на Перешчепинското съкровище трябвало да бъде върната в Украйна, а Ермитажът да получи копия. Дублиращите се предмети трябвало да бъдат разпределени на паритетен принцип. Освен това Ермитажът се съгласява да състави за украинските музеи представителна колекция от оръжия и да предаде други археологически материали от Киевска и Подолска губерния. В края на 20-те и около 1930 г. връщането на най-ценната част от Перешчепина било напът да се случи.
След това позицията на Москва рязко се променя. В основата на руския отказ постепенно се налага принципът за „неразрушаване на колекции от общосъюзно значение“. На практика това превръща най-ценните московски и ленинградски музеи в недосегаеми хранилища, независимо откъде произхождат техните експонати. През октомври 1930 г. в руски документ вече се формулира становището, че Украйна може да получава дубликати, типови и характерни образци, но оригиналите от Ермитажа не подлежат на предаване. През 1931 г. РСФСР окончателно отхвърля украинското искане за предаването на Перешчепинското и Бородинското съкровище, части от други съкровища и находките от скитския курган Солоха.
През 1932 г. Украйна действително получава 1771 музейни единици от фондовете на Ермитажа, но най-ценните обекти не са ù предадени. Предварително договореното връщане на ценностите от Перешчепина никога не е изпълнено.
След възстановяването на украинската независимост през 1991 г. въпросът за културните ценности извън страната отново става част от държавната политика. Законът на Украйна за износа, вноса и връщането на културни ценности предвижда връщане на незаконно изнесени ценности, на евакуирани по време на война предмети, които не са върнати, и на временно изнесени предмети, които са останали в чужбина.
След руската пълномащабна инвазия в Украйна Перешчепинското съкровище все по-често се включва в украински списъци и журналистически проекти за връщане на културно наследство, намиращо се в руски музеи. Проектът „Украдені цінності“ на украинската медия Texty проследява предметите от украински археологически обекти в руските музейни каталози и специално идентифицира експонатите от Перешчепина в Ермитажа.
България има очевиден исторически интерес към комплекса, защото най-убедително идентифицираните предмети са свързани с Кубрат и със Стара Велика България, но досега не е имало официална българска държавна претенция за собственост или реституция на Перешчепинското съкровище. Български институции са търсили достъп до оригиналите чрез музейно сътрудничество, изложби и копия. През 2019 г. например мечът и пръстенът с монограма на Кубрат са предоставени от Ермитажа за временна изложба в Националната галерия в София. Самият начин, по който е организирано гостуването, показва, че българската страна признава на Ермитажа правото да задържи оригиналите и не е обмисляла искане за тяхното предаване като българска държавна собственост.
Вижте още: ОРИГИНАЛЪТ НА МЕЧА НА КУБРАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ
Малко вероятно е това да се промени скоро, като се има предвид геополитическата обстановка в света. Но ако официално бъде заявено, че България е създадена през 632 г. и Кубрат е първият ù владетел, казусът ще бъде много подобен на този, довел до връщане на останките на цар Самуил в София.
