Медийното внимание към Георги Господинов като възможен бъдещ носител на Нобеловата награда за литература не е свързано само с публикуваната прогноза на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Българският писател е посочван като възможен стабилен кандидат за Нобел и в Испания.
През 2026 г. в испанските медии се появяват редица публикации, в които името му се споменава естествено редом с утвърдените „вечни“ нобелови кандидати. При това става дума за различни по характер издания – от национални медии като elDiario.es и La Sexta до регионални всекидневници, литературни медии и анкети сред професионални книжари.
Още през пролетта на тази година испанските медии започват да определят Господинов не просто като международно успешен писател, а като възможен нобелов лауреат. На 11 април La Verdad публикува голяма рецензия на Антонио Канделоро за новото испанско издание на „Физика на тъгата“. Текстът започва с изненадваща категоричност. Авторът заявява, че в писането на българина имало нещо хипнотично, а самият той е определен като „възможен носител на Нобеловата награда за литература“. Канделоро разглежда „Физика на тъгата“ през лабиринта, Минотавъра, Гаустин и проблема за времето и поставя Господинов в голямата европейска традиция, а не в нишата на „интересен източноевропейски автор“.
Почти по същото време La Voz de Galicia стига още по-далеч в прогнозите си. В голяма статия за „Градинарят и смъртта“ вестникът поставя още в заглавието формулировката „Георги Господинов, българският фаворит за Нобел“. Тук думата „фаворит“ вече не е случайно хрумване в рецензия, а част от начина, по който изданието представя автора пред читателите си. Статията припомня „Международния Букър“ и „Стрега Европа“, международния му успех след падането на Желязната завеса и разглежда „Градинарят и смъртта“ като следващ аргумент за литературната му тежест.
На 17 април се появява още едно независимо споменаване. В интервю за испанското издание El Rotativo писателят и литературен популяризатор Фернандо Бонете е попитан кого би посочил за Нобел през 2026 г. Той изброява Джулиан Барнс, Ида Витале, Томас Пинчън, Мирча Картареску и Георги Господинов.
Още по-категорична е формулировката на националното издание elDiario.es. В препоръките си за Деня на книгата през април медията представя „Физика на тъгата“ и директно нарича Господинов „твърд кандидат за Нобеловата награда за литература“. Изданието elDiario.es отбелязва, че след Международния „Букър“ Господинов все повече се утвърждава сред испанските читатели, и описва прозата му като необичайна за западната традиция, хипнотична, чувствителна и интелигентна.
Междувременно испанското присъствие на Господинов се разширява и извън чистите „нобелови прогнози“. ABC го определя през март като един от водещите европейски автори на последните години и подчертава, че именно чрез него една сравнително малко позната в Испания литература – българската, е получила международна видимост.
El País му посвещава през юни голямо интервю покрай Мадридския панаир на книгата, а La Vanguardia прави отделно интервю за „Физика на тъгата“ и централния образ на Минотавъра. Тези две публикации не го обявяват пряко за фаворит за Нобел, но показват, че към средата на 2026 г. Господинов вече е част от основния литературен разговор в големите испански всекидневници, а не екзотично име от българската литература.
Най-силният персонален апел идва на 25 септември от литературната платформа Ahora qué leo, свързана с националната телевизия La Sexta. Заглавието е императивно:
„Дайте вече Нобеловата награда на този пътешественик във времето Георги Господинов, моля!“.
Авторът тръгва от новото испанско издание на „Физика на тъгата“, но текстът постепенно се превръща в аргумент защо Господинов заслужава Нобел. Основният мотив е отношението му към времето, паметта и загубата. С определението „пътешественик във времето“ за Господинов авторът изразява увереност, че именно тази способност да превръща локалния български опит в универсална литература би могла най-сетне да донесе Нобелова награда на писател от България.
В първите дни на октомври La Voz de Galicia вече преминава от общото определяне на Господинов като „фаворит“ към конкретна анкета за евентуалния носител на Нобел за литература през 2026 г. Вестникът се обръща към десет независими книжарници в Галисия и ги пита кого биха отличили или кого очакват да бъде отличен от Шведската академия. Сред най-често срещаните имена в общата анкета са Ан Карсън, Мирча Картареску, Цан Сюе, Сесар Айра и Енрике Вила-Матас. Появява се и името на Георги Господинов, като специалистът Оскар Порал от независимата книжарница Bandini го поставя на абсолютно равни начала с Мирча Картареску и казва, че не може да избере между двамата, затова би им дал наградата съвместно. Изданието дори поставя фотографията на Господинов в галерията на основните си фаворити.
Вестникът припомня подобна анкета около Нобел за литература за 2025 г., в която Господинов отново е сред имената, за които има съвпадение между различни представители на литературните среди. Тогава редом с него се споменават Ан Карсън, Мирча Картареску, Кристина Ривера Гарса, Антониу Лобу Антунеш и Адания Шибли. Любопитният детайл е, че в предходната анкета един от книжарите посочва Ласло Краснахоркаи, който впоследствие действително получи Нобел за 2025 г.
