Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Въпросник за държавници с намерение да ремонтират културата

Моите искания за ясна културна стратегия

Диригентът Найден Тодоров, снимка: НДК - Въпросник за държавници с намерение да ремонтират културата

Диригентът Найден Тодоров, снимка: НДК

Напоследък накъдето и да се обърна, чета искания за нова реформа в културата. Сякаш от 1989 г. досега малко са ни реформирали, че и продължават да ни реформират… Вероятно малцина си дават сметка, че двата най-често реформирани сектора са здравеопазването и културата. Но понеже всички искат реформа, искам и аз!

Ще изразя исканията си, свързани с музикално-сценичните изкуства, които включват в няколко въпроса това, което трябва или не трябва да се направи:

1. Предвижда ли се през следващите 20 години държавата България да има взаимодействие с културата у нас? Ако отговорът е „не“, въпросите ми спират дотук. Ако е „да“, продължаваме нататък;

2. Какви са вижданията на държавата за разпространението на културата у нас – централизиране (фокусиране на всички усилия в столицата) или подпомагане на различните региони, според техните традиции и необходимости;

joystation.bg

3. Какви са намеренията на държавата относно държавните културни институти?

вариант 1: няма да има държавни културни институти
вариант 2: държавни културни институти в столицата, друга форма извън нея
вариант 3: държавни културни институти в столицата и провинцията

4. Каква е визията за развитието на културата у нас – пазарно ориентиране (държавно субсидиране според нивото на възвращаемост на средствата) или субсидиране с цел изграждане/запазване на културна ценностна система у населението;

5. Какви са основните принципи на контрол спрямо държавните културни институти и каква е степента на автономност. Какво, колко и как се контролира;

6. Кои са приоритетите и в какъв порядък:

а) Икономика – приходи, разходи, баланс между двете, привличане на спонсорства и дарения, участия във европейски и други проекти

б) Администрация – численост на персонала, състояние на материалното имущество, брой изяви на ангажираните артисти

в) Образование – спектакли пред детска аудитория, лектории, съвместна дейност с училища и университети, майсторски класове и конкурси, сцена на младия изпълнител

г) Представителност – имиджови събития, участие в медийни мероприятия, договори с радио- и телевизионни станции и вестници, участия в събития от местна и национална значимост, гостувания на фестивали, задгранични турнета

д) Социално присъствие – ангажиране на хора в неравнопоставено положение, подпомагане с дарения или безплатни мероприятия на домове за сираци и домове за възрастни хора, преференции за учащи се и пенсионери

е) Забавление – изнасяне на популярни концерти, площадни мероприятия, участия с „мечки“

ж) Художествени критерии – високо ниво на художествено изпълнение, представителни солисти и диригенти, представяне на високо стойностни произведения от български и чужди автори, поръчки за нови произведения, цикли със световна класика;

7. Каква е степента на участие на общините в културния живот на България и по какъв начин – провеждане на обща политика съвместно с държавата или собствени културни политики, свързани с местните особености. Като следствие от предишното, какво е законовото отношение на общините към културните институти по места – подпомагане на държавните културни институти или развиването на собствени такива;

8. Каква е законодателната политика за насърчаване на частния сектор. В две посоки:

а) Как се предвижда да се насърчават частните икономически структури да подпомагат културния живот в страната и в частност културните институти

б) Какво е отношението към частни културни структури и как се предвижда да бъде насърчавано тяхното създаване и издържане;

9. Каква е политиката за изграждане на бъдещи кадри, за да не отмрат културните институти от само себе си след 10-20 години. Как се предвижда да се насърчават младите хора да се занимават с изкуство. Каква е политиката за опазване и развиване на училищата по изкуства и евентуално създаване на нови школи по изкуства в кварталите и малките населени места;

10. Каква политика се предвижда, за да се повиши културното и образователно ниво на средностатическия гражданин на Република България. Въпросът може да изглежда не на място, но това е само привидно, защото ако обикновеният човек не знае какво е това цигулка, няма смисъл да го занимаваме с разликите в симфониите на Брукнер и Малер. Въпросът включва часовете по музика/изкуства в училищата, вътрешно-културния туризъм, времето за култура в националните медии, рубриките за култура във вестници и списания, регламентирането на разпределението на средствата по СБКО в различните сфери на държавата, всички тези странични фактори, които правят културата част от нашия живот.

Това е само една малка част от въпросите, които имам, но е едно добро начало. Тези въпроси нямат „добри“ и „лоши“ отговори. По-скоро отговорите биха дали представа на мен и другите заинтересувани каква е посоката, в която се движим и какви усилия следва да полагаме за реализиране на целите, поставени от нашите управници. Защото ако примерно идеята е да се раздържавят извънстоличните институти (не си го помислям дори, това е само хипотеза!), няма смисъл директорът на ДКИ „Х“ да се бори за промяната от делегиран бюджет към фиксиран такъв или обратно. Освен това, има хора (като мен), които стоят в България, защото си въобразяват, че могат да направят нещо смислено – но ако планът е друг, по-честно би било да им се каже, за да си вземат семействата и да отидат някъде другаде, където биха могли да свършат някаква полезна за себе си или другите работа.

ПП: Тези мои „искания” са от една страна напомняне към управляващите, че с една по-ясна политика нещата биха могли да си дойдат много по-бързо на мястото, но от друга страна са и напомняне към протестиращите: колеги, когато протестирате, протестирайте „за” някаква идея, а не просто „срещу” нещо – защото ако постигнете целта си да бъде махнато нещото, но не знаете с какво да го замените, можем всички да се окажем в много забавна ситуация…


* Авторът е диригент и директор на Русенската опера.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах