Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Елиът към Оруел: Нужни са повече обществено осъзнати прасета

Британската библиотека вече е достъпна онлайн. Публикувана е негативната реакция на Елиът за „Животинската ферма“

„Издателите и редакторите държат някои теми далеч от печатниците, не защото се боят от преследване, а защото ги е страх от общественото мнение. В тази страна интелектуалната подлост е най-лошият враг, пред който един журналист или писател ще се изправи“, казва Оруел по повод нежеланието на много издатели да отпечатат „Животинска ферма“. - Елиът към Оруел: Нужни са повече обществено осъзнати прасета

„Издателите и редакторите държат някои теми далеч от печатниците, не защото се боят от преследване, а защото ги е страх от общественото мнение. В тази страна интелектуалната подлост е най-лошият враг, пред който един журналист или писател ще се изправи“, казва Оруел по повод нежеланието на много издатели да отпечатат „Животинска ферма“.

Писмото, в което Т. С. Елиът отхвърля алегорията „Животинската ферма“ от Оруел, за първи път е публикувано онлайн от Британската библиотека. Всеки читател вече може сам да прочете мнението на прочутия поет и литературен критик за алегоричната книга: „Не сме убедени, че това е правилната гледна точка, от която да критикуваме политическата ситуация“, заедно с голям брой други материали на писатели от ХХ век.

Обръщайки се към автора със „Скъпи Оруел“, Елиът, който по онова време е главен редактор в издателство „Фейбър & Фейбър“, пише на 13 юли 1944-а, че фирмата няма да се нагърби с публикуването на „Животинската ферма“, отбелязва „Гардиън“. Елиът потвърждава силните страни на книгата:

„Съгласни сме, че е изискано литературно произведение; че фабулата е много изкусно поднесена и че разказът е сам по себе си интригуващ – а малцина автори са постигали това от „Гъливър“ насам.“

„Животинската ферма“, приказка за животни, осмиваща сталинизма и изобразяваща Сталин като предател, е отхвърлена от поне четири издателства, тъй като по онова време мнозина също като Елиът считат, че творбата е противоречива, докато Британия е в съюз със СССР срещу Германия.

„Смятам, че собственото ми недоволство от тази притча е най-вече в предизвикваното от нея чисто отрицание. Книгата би трябвало да предизвиква някаква симпатия към това, което авторът иска, както и симпатия към възраженията му срещу нещо друго. А позитивната гледна точка тук, главно троцкистка според мен, не е достатъчно убедителна – пише Елиът на Оруел. – Все пак вашите прасета са много по-интелигентни от другите животни и следователно са и най-способни да управляват фермата – без тях изобщо нямаше да има Животинска ферма. Така че някой би могъл да защити идеята, че на тази ферма не й трябва повече комунизъм. Нужни са й повече обществено осъзнати прасета“.

„Животинската ферма“ излиза на бял свят чрез издателите „Секър & Уорбърг“ през август 1945-а. В предговора си (станал известен чак през 1972-а) Оруел казва, че още при писането през 1943-а е знаел колко трудно ще бъде книгата да бъде отпечатана.

„Издателите и редакторите държат някои теми далеч от печатниците, не защото се боят от преследване, а защото ги е страх от общественото мнение. В тази страна интелектуалната подлост е най-лошият враг, пред който един журналист или писател ще се изправи. Струва ми се, че този факт не е достатъчно обсъждан“, пише Оруел.

Джордж Оруел

Джордж Оруел

„В момента преобладаващият добър тон е на безкритично възхищение от Съветска Русия – продължава Оруел. – Всеки го знае и почти всеки го спазва. Всяка сериозна критика срещу съветския режим и всяко разкриване на факти, които съветското правителство би предпочело да прикрие, е почти невъзможно да бъдат публикувани.“

Писмото на Елиът е една от над триста архивни единици, дигитализирани от Британската библиотека: чернови, дневници, писма и бележки от автори като Вирджиния Улф, Анджела Картър и Тед Хюз. Литературният архив разкрива, че Оруел не е единственият значим писател, преминал през серия отхвърляния.

Британската библиотека издава и писмата, с които е върнат „Портрет на художника като млад“. Уийвър, патронът на Джойс, получава учтив отказ от издателство, което го известява, че никога няма да се заеме с отпечатването на съмнително произведение, дори то да е от класически ранг. „Портрет“-ът на Джойс ще бъде публикуван от американци.

Архивът съдържа и отказа на самата Улф да публикува „Одисей“. Нейното затруднение е било най-вече в дължината на книгата. Огромният роман не е бил по силите на издателството.

„Тези съкровища бяха достъпни само в читалните и изложбените зали“, казва Ана Лобънбърг, мениджър на дигиталната програма на Британската библиотека. Сега те ще достигнат до всеки, свързан със световната мрежа.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах