Писмото, в което Т. С. Елиът отхвърля алегорията „Животинската ферма“ от Оруел, за първи път е публикувано онлайн от Британската библиотека. Всеки читател вече може сам да прочете мнението на прочутия поет и литературен критик за алегоричната книга: „Не сме убедени, че това е правилната гледна точка, от която да критикуваме политическата ситуация“, заедно с голям брой други материали на писатели от ХХ век.
Обръщайки се към автора със „Скъпи Оруел“, Елиът, който по онова време е главен редактор в издателство „Фейбър & Фейбър“, пише на 13 юли 1944-а, че фирмата няма да се нагърби с публикуването на „Животинската ферма“, отбелязва „Гардиън“. Елиът потвърждава силните страни на книгата:
„Съгласни сме, че е изискано литературно произведение; че фабулата е много изкусно поднесена и че разказът е сам по себе си интригуващ – а малцина автори са постигали това от „Гъливър“ насам.“
„Животинската ферма“, приказка за животни, осмиваща сталинизма и изобразяваща Сталин като предател, е отхвърлена от поне четири издателства, тъй като по онова време мнозина също като Елиът считат, че творбата е противоречива, докато Британия е в съюз със СССР срещу Германия.
„Смятам, че собственото ми недоволство от тази притча е най-вече в предизвикваното от нея чисто отрицание. Книгата би трябвало да предизвиква някаква симпатия към това, което авторът иска, както и симпатия към възраженията му срещу нещо друго. А позитивната гледна точка тук, главно троцкистка според мен, не е достатъчно убедителна – пише Елиът на Оруел. – Все пак вашите прасета са много по-интелигентни от другите животни и следователно са и най-способни да управляват фермата – без тях изобщо нямаше да има Животинска ферма. Така че някой би могъл да защити идеята, че на тази ферма не й трябва повече комунизъм. Нужни са й повече обществено осъзнати прасета“.
„Животинската ферма“ излиза на бял свят чрез издателите „Секър & Уорбърг“ през август 1945-а. В предговора си (станал известен чак през 1972-а) Оруел казва, че още при писането през 1943-а е знаел колко трудно ще бъде книгата да бъде отпечатана.
„Издателите и редакторите държат някои теми далеч от печатниците, не защото се боят от преследване, а защото ги е страх от общественото мнение. В тази страна интелектуалната подлост е най-лошият враг, пред който един журналист или писател ще се изправи. Струва ми се, че този факт не е достатъчно обсъждан“, пише Оруел.
„В момента преобладаващият добър тон е на безкритично възхищение от Съветска Русия – продължава Оруел. – Всеки го знае и почти всеки го спазва. Всяка сериозна критика срещу съветския режим и всяко разкриване на факти, които съветското правителство би предпочело да прикрие, е почти невъзможно да бъдат публикувани.“
Писмото на Елиът е една от над триста архивни единици, дигитализирани от Британската библиотека: чернови, дневници, писма и бележки от автори като Вирджиния Улф, Анджела Картър и Тед Хюз. Литературният архив разкрива, че Оруел не е единственият значим писател, преминал през серия отхвърляния.
Британската библиотека издава и писмата, с които е върнат „Портрет на художника като млад“. Уийвър, патронът на Джойс, получава учтив отказ от издателство, което го известява, че никога няма да се заеме с отпечатването на съмнително произведение, дори то да е от класически ранг. „Портрет“-ът на Джойс ще бъде публикуван от американци.
Архивът съдържа и отказа на самата Улф да публикува „Одисей“. Нейното затруднение е било най-вече в дължината на книгата. Огромният роман не е бил по силите на издателството.
„Тези съкровища бяха достъпни само в читалните и изложбените зали“, казва Ана Лобънбърг, мениджър на дигиталната програма на Британската библиотека. Сега те ще достигнат до всеки, свързан със световната мрежа.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение