Сицилия по следите на своите колонизатори, финикийците

На острова, приютявал древния финикийски и по-късно гръцки град Дрепанон, продължават разкопките и откритията. В Моция, този паралел на Помпей край средиземноморския бряг, защото и тук животът приключва на добре известна дата, излизат наяве поредните фрагменти от историята на някогашните обитатели, разказва италианският „Ла Република“.

Селището прекъсва съществуването си през 397 г. пр. Хр., когато тиранът на Сиракуза Дионисий превзема острова и разрушава градчето. Тук има следи от най-примитивното население на Сицилия – от първите северноафрикански кроманьонци през палеоевропейските племена на сикулите и сиканите, финикийските колонизатори и след тях – картагенските им наследници. По-малко останки са запазени от периода на елинската експанзия в Сицилия. Отсъстват останки от римски град, нито от византийските, арабските и нормандските завоеватели през Средновековието.

Но етап след етап на разкопките, при четвъртата научна мисия на университета в Палермо, съгласувана с италианското Министерство на културата и с помощта на Фондация „Уитакър“, миналото постепенно бива реконструирано. На 15 юли предстои да бъдат представени публично новите находки. През последния месец и половина в един от изкопите е извършена значителна работа: намерени са 15 новородени, погребани след кремация в урни в основите на древна сграда. В близост до тях има паметник във формата на обелиск с финикийски надпис и съд за благовония.

На разкопките, под ръководството на Джоакино Фалсоне, специалист по финикийско-пуническа и ориенталска археология към Университета в Палермо, и на Росела Джильо – отговорничка за археологическите богатства към бюрото на министерството в Трапани – са участвали и двадесетина студенти от курса по археология, както и петима млади бежанци, получили специално разрешително от общината на Марсала. Бежанците са между 19 и 30-годишни и идват от Пакистан, Сенегал и Гамбия по проект за интеграция чрез културата и паметта.

В археологическите разкопки участват и бежанци.

В североизточната част на района, където разкопките са поверени на екипа на доц. Паола Сконцо от Тюбингенския университет, се работи над монументална сграда и над близкия архаичен некропол. Тази част от остров Моция е най-близо до сицилианския бряг и тук е открита яма, която според специалистите не е нито цистерна, нито просто място за смет. Сградата, издигната в типично финикийски стил и разрушена по времето на Дионисий от Сиракуза, е имала система от много входове и мощни стени, но учените все още могат само да предполагат какво е било предназначението й.

„В последните дни – казва Джоакино Фалсоне, – разкопаваме по-дълбокия пласт, за да разберем повече за сградата. Във вътрешността й има две големи помещения, в едното от които има голям монолит, скала, чието предназначение не ни е ясно. Някои следи ни карат да мислим за металургична инсталация, тоест ковачница, като имаме предвид намерените стопени късове от сплави. Но може да става дума и за административна сграда, използвана между VІ и V в. пр. Хр.“

Малко по-нататък е архаичният некропол, използван в периода на финикийската колонизация, след който през VІ в. пр. Хр. жителите на града са укрепили острова си, престанали са да използват това място като гробище и са започнали да пренасят и погребват своите мъртви на сушата, в Бирджи. Разкопките, започнали още между 1909 и 1911-а от Фондация „Уитакър“ и продължаващи до днес, са разкрили над 300 погребения.

Ако допреди няколко седмици некрополът е изглеждал предназначен само за възрастни и с редки детски погребения, сегашните открития сочат, че в момента, в който обитателите на Моция са започнали издигането на крепостната стена, се е появил дял от некропола с цели 15 детски погребения, от които две – на близначета, положени заедно. Всички са погребани в специални урни.

Паола Сконцо казва, че впечатлението от този факт е за гробове, вместени направо в градежа на крепостната стена и частично видими между каменните блокове. Върху урните, съдържащи детските кости, са открити поставени камъни и дялани плочи като нарочни знаци. Откритите кости са на съвсем малки деца, починали или след преждевременно раждане, или при аборт. Няма следи от насилие като счупени кости, тоест не става дума за прочутия вид детско жертвоприношение, приписвано на финикийците от враговете им.

Археолозите не пропускат нищо: растителните останки (въглени и семена) са анализирани и идентифицирани от специалисти по палеоботаника, докато антрополозите се занимават с човешките следи. Между откритията има съд за благовония и малък каменен паметник във формата на обелиск с финикийски надписи, показващи известно сходство с египетските йероглифи.