VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Стоичков Всеки ден в България днес

Стоичков срещу папараците: битка, чието място е в съда, а не на паркинга. Снимки: БГНЕС и Емил Георгиев. Колаж: Емил Георгиев - Стоичков Всеки ден в България днес

Стоичков срещу папараците: битка, чието място е в съда, а не на паркинга. Снимки: БГНЕС и Емил Георгиев. Колаж: Емил Георгиев

„Футболната легенда Христо Стоичков е нападнал и удрял фоторепортер, опитал се да снима на сватбата на дъщеря му в Етрополе.“ Ето я новината на деня, на седмицата и може би и на месеца в България днес. Оттам нататък общественото мнение се разделя на две.

Едната страна вижда как може би най-успешният ни сънародник – човек, прославил България на 5-6 континента и спечелил почти всичко, което може да се спечели във футбола (а също и много пари), кама със златен, модерен ляв крак, доктор хонорис кауза на Пловдивския университет – става жертва на грозна провокация в най-интимен момент: сватбата на малката си дъщеря. Провокиран е от папарак в жълт вестник, една от най-низшите форми на живот в познатата ни вселена, жълто-кафяв мършояд, който се рови в личния живот на хората, постигнали нещо в живота си, за да разпространява лъжи и клевети за тях.

Срещу легендата е папаракът – уж фоторепортер, но всъщност точно обратното, защото се опитва да направи снимка, на която човек да изглежда възможно най-зле. Той снима звездата, докато тя се храни – заради шанса от устата й да се покаже нещо полусдъвкано. Той отива на концерт на Лили Иванова, за да снима десния й профил. Посещава чалга-концерт и наднича с обектива си под полите на Преслава, Десислава и всяка друга Фолк-слава, за да може вестника, който го е пратил, да излезе със заглавието „18+: ЕдикояСиСлава пее без гащи?“.

Е, това е едната гледна точка. Ето твърденията на другата: за нея Стоичков е онзи, който не спира да ни доказва, че големият, гениален футболист може да е малък и неграмотен човек, див селяндур, винаги готов да се нахвърли с псувни или с юмруци или с псувни и юмруци, върху всеки, когото не хареса. Неуспял треньор и убиец на невинни жирафи. Стоичков е простакът, който направи българските пожелания за майката, известни по цял свят. Нарушител на закона за движение по пътищата, карал с полицейски буркан, без да има това право, и безсрамен лъжец. И не на последно място Стоичков демонстрира леко политическо поведение, предлагайки се на – и отричайки се от – почти всяка по-голяма партия, от БСП до СДС, чак до Нов Избор и Националното представителство на студентските съвети (ако някой все още си спомня какво беше пък това), да не споменаваме за отричането му от България.

Америка за България

А срещу него е обикновеният медиен труженик, принуден да отразява живота на мутри, бодигардове, политици и пошли знаменитости – срещу нищожна заплата. Е, как няма да сме на 113-о място по свобода на словото?

Няма как да не се съгласим и с едните, и с другите – поне отчасти. Стоичков наистина беше гениален футболист и вероятно най-известният ни сънародник по света, което изобщо не му пречи (по-скоро дори му е помагало) да бъде прост и самовлюбен, склонен към насилие. Пази боже, ако това е големият спортист, пример за децата ни!

От друга страна, в България днес таблоидите като този, в който работи нападнатият репортер, от години хранят публиката с жълто-кафява каша от лъжи, страхове, кръстословици, полуистини, сензации, пошлотии, хороскопи, клевети, лични драми, сексуални афери, шокове и бомби. Всеки ден – до пълно затъпяване.

Това обаче изобщо не значи, че всеки, който се почувства засегнат, може да се саморазправя. Който смята, че медии и репортери нарушават правата му, може да ги (о)съди. Който раздава шамари и юмруци, трябва да бъде (о)съден. Колкото и несъвършена да е правосъдната ни система, саморазправата не е изход, а пряк път към въвеждането на Закона на джунглата. Иначе всеки спор (дори за паркомясто) ще завършва с престрелка.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg