Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Последното интервю с Джон Ленън

Истинският успех не е рокът, а връзката ми с жената до мен, с нашето дете, със света... и как да се будя щастлив

„Не сме първите, които заявихме: „Представете си, че няма държави“, или „Дайте шанс на мира“, но ние носим този факел като Олимпийски огън... това ни е работата“, казва Джон Ленън. - Последното интервю с Джон Ленън

„Не сме първите, които заявихме: „Представете си, че няма държави“, или „Дайте шанс на мира“, но ние носим този факел като Олимпийски огън... това ни е работата“, казва Джон Ленън.

В петъчната вечер на 5 декември, 1980 г., Джон Ленън разговаря с редактора на списание „Ролинг Стоун“ Джонатан Кот в апартамента си в Ню Йорк и в звукозаписното студио „Рекърд плант“. Три нощи по-късно, докато се прибира у дома си от студиото, той е убит. Интервюто първоначално е било предназначено като водещ материал в първия брой за 1981 г., но след убийството на Ленън вместо това Кот пише некролог за музиканта и използва много малка част от интервюто.

Всъщност, той никога не сваля целия запис на разговорите им от лентата. На 30-ата годишнина от смъртта на Ленън, през 2010 г. списанието за първи път представя целия текст от последното значимо печатно интервю: радостния, смешен, вдъхновяващ, безстрашен и подривен разговор с Ленън в онази вечер, докато се готви да скочи обратно под светлината на прожекторите, след пет години живот с Йоко и малкия им син Шон.

Представяме ви част от последното интервю с Джон Ленън, дадено пред „Ролинг Стоун“. 

– Вярно ли е, че писането на песни е мъчение за вас?

– Абсолютно. Винаги ми се струва, че тук няма нищо, това е боклук, че не става, че няма да излезе нищо… и дори когато все пак излезе нещо, се чудя: какво, по дяволите, е това?

– Звучи малко като запек, в известен смисъл.

– Просто е глупаво. Всеки път си мисля, Боже, това беше трудно… (смях) … може би с изключение на десетината песни, които се появиха сами, като подарък от боговете.

– По-лесно ли написахте песните за Double Fantasy?

– Не бих казал. Трябваха им пет години да се появят. Пет години запек и след това три седмици диария (смях)! Фактическото им написване се случи в период от три седмици. Има една дзен притча, която знам от Йоко – май я разказах в „Ленън си спомня“ или в „Плейбой забравя“: един крал пратил човек при известен художник да му поръча картина, той му платил предварително и художникът казал: „OK, ела пак за картината“. Година по-късно пратеникът се върнал и казал: „Кралят си иска картината“, а художникът отвърнал: „О, изчакай малко“ – и я нарисувал направо пред него: „Ето я“. Пратеникът бил възмутен: „Какво е това? Кралят ти плати 20 хиляди за нещо, което направи за пет минути?“ А художникът отвърнал: „Да, но го мислих десет години“. Така е и с мен – нямаше да мога да напиша песните от Double Fantasy без тези пет години.

– В Woman вие пеете „Woman, I will try to express/My inner feelings and thankfulness/For showing me the meaning of success (Ще се опитам да изразя/ своите вътрешни чувства и благодарност/ за това, че ми показа смисъла на успеха)…

– Не казвам, че успехът ми като прочут артист и рокзвезда е нещо лошо, не казвам и че е нещо велико. Това, което в песента Working Class Hero никой не разбра правилно е, че тя трябваше да бъде язвителна – и няма нищо общо със социализма. Бил съм неизвестен и известен, щастлив и нещастен. Това, на което ме научи Йоко е, че истинският успех е личната ми връзка с нея, с детето ни, със света… и как да се будя щастлив. Това няма нищо общо с рока.

– През цялата си кариера вие имате невероятната сила да вдъхновявате хората да бъдат естествени и да се събират, за да се опитат заедно да променят нещо. Това е очевидно в песни, като Give Peace a Chance, Power to the Peoplе и Happy Xmas (War Is Over)…

– Това го има и сега. Ако погледнете винила около логото на новата плоча (сингъла „(Just Like) Starting Over“) – отвътре пише „one world, one people“ (един свят, един народ). Така че продължаваме. „Дайте шанс на мира“, а не „Стреляйте по хората за мир“. „Всичко, от което се нуждаеш, е любов“. Много е трудно, но абсолютно вярвам в това.

Не сме първите, които заявихме: „Представете си, че няма държави“, или „Дайте шанс на мира“, но ние носим този факел като Олимпийски огън, предаваме го от ръка на ръка, един на друг, във всяка страна, на всяко поколение… това ни е работата. А не да живеем според нечия друга представа за това как трябва да живеем – богати, бедни, щастливи, нещастни, усмихнати или не, обули правилните или неправилните дънки.

Аз не изисквам божественост. Никога не съм искал и чистота на душата. Никога не съм твърдял, че имам отговорите на живота. Мога единствено да правя песни и да отговарям на въпросите толкова честно, колкото мога – нито повече, нито по-малко. Не мога да отговоря на очакванията на други хора към мен, защото те са илюзорни. Не мога да бъда пънкар в Хамбург или Ливърпул, защото вече съм по-възрастен. Вече виждам света по различен начин. Но все още вярвам в мира, любовта и разбирателството.

– Като в песента The Word…

– Да, думата беше „любов“.

– С Йоко бихте могли да водите собствено вечерно телевизионно шоу…

– Да, разбира се, че можем. Джон и Йоко – може и да го направим някой ден. Говорили сме за това. Може да е забавно. Но има време, нали? Предостатъчно време. Точно сега обаче сме в студиото „Рекърд плант“ и разговаряме с Джонатан Кот от „Ролинг Стоун“ – няма ли да е забавно да бъдем отново на корицата  на списанието и 1981 година да започне като 1968-а?

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg