Гърция поиска от Северна Македония да промени формулировки в учебниците, които Атина определя като несъвместими с Преспанското споразумение, съобщават гръцки медии.
На 30 септември депутатът от партия НИКИ Йоргос Рундас отправи питане до заместник-министърката на външните работи Александра Пападопулу. Рундас постави въпроса за „ревизионистки препратки и присвояване на Македония“ в нови училищни помагала в Северна Македония.
Като пример той посочи учебник по македонски език за шести клас, одобрен през 2023 г. Учебникът, публикуван в сайта на Мнистерството на образованието на Северна Македония, се казва „Македонски јазик 6. Учебник за шесто одделение во деветгодишното основно образование“. Северна Македония го е одобрила с решение № 26-2253/1 от 26 септември 2023 г.
Освен цитирането на текстове, които обозначават цяла, а не само Пиринска Македония, като „татковина“, което е в противоречие с формулировките от Преспа, гръцките власти протестират и срещу посочването на Александър Македонски като владетел, свързван с днешна Северна Македония, без да се отчита историческия контекст.
В учебника има материал със заглавие „Александар Македонски (356 пр. н. е. – 323 пр. н. е.)“. Текстът е написан от първо лице и е представен като откъс от книгата „20 невероятни младежи, които промениха света“.
В него Александър казва:
„Бях син на Филип II Македонски, владетеля на Антична Македония“.
Според депутата Йоргос Рундас, липсата на уточнение, че Антична Македония не е съвременна Северна Македония, е сериозно нарушение.
Гръцката страна е притеснена от факта, че употребата на „Александър Македонски“ в съвременен македонски учебник позволява изграждането на историческа приемственост между антична Македония и съвременната северно македонска идентичност.
Този спор за формулировките между двете държави не е спирал още от подписването на Преспанското споразумение през 2018 г. Според него учебните материали трябва да бъдат съобразени с решенията на съвместна интердисциплинарна комисия от експерти по исторически, археологически и образователни въпроси. Тя трябва да разглежда учебниците и помощните материали и на двете държави – включително карти, исторически атласи и ръководства за преподаватели – и да предлага премахването на съдържание, определено като иредентистко или ревизионистко.
Още през януари 2019 г. Гърция поставя въпроса за някои карти и исторически препратки в учебниците на съседната страна. Сред чувствителните теми са картите на т.нар. „Велика Македония“, употребата на символи, свързани с антична Македония, и начинът, по който е представена древната история. През 2019 г. комисията стига до единодушно заключение, че учебните програми, учебниците и помощните материали трябва „незабавно“ да бъдат освободени от ревизионистки препратки и намеци за териториални претенции. Двете страни приемат и методология за преглед на учебните материали, съобразена с принципите и целите на ЮНЕСКО и Съвета на Европа.
Но през 2023 г. Националната комисия за учебниците на Северна Македония одобрява учебника „Македонски јазик 6“, който е отпечатан пет години след подписването на Преспанското споразумение.
Зам.-външната министърка на Гърция Александра Пападопулу не отрече проблема. Тя потвърди, че Гърция продължава да настоява Северна Македония да премахне формулировките, които Атина определя като ревизионистки или предявяващи териториални претенции.
Пападопулу поясни пред гръцките депутати, че съвместната гръцко-македонска експертна комисия по исторически и образователни въпроси продължава да заседава и да обменя материали. Процесът обаче е бавен и неравномерен поради високата политическа чувствителност по темата в Скопие. Гърция е категорична, че ще продължи да използва двустранните и дипломатическите канали, за да притиска съседката си за пълно съобразяване с международните стандарти на ЮНЕСКО и Съвета на Европа.
