Да бъде забранена новата българска литература!

Чувам все още в социалните мрежи заглъхващото ехо от ударилия гръм покрай Георги Господинов и прогнозите за Нобел. Току изтрещи гороломно някой клавиатурен гений, сравняващ Господинов, Карабаш, Карабашлиев и други съвременни автори, с класиците.

„Къде е Йовков, къде сте вий!”, изреве пишман пазителят на българското слово, па изпъчи гордо гърди, бронирани с класика с твърди корици и учебници от соц времена.

„Защо Господинов да вземе Нобел, като Славейков не го взе?“, пита съкрушеният защитник на литературните традиции.

Обаче откъде да знае ентусиазираният бранител на българщината, че номинацията на Пенчо Славейков е била за поемата „Кървава песен“ (кой ли пък я е чел цялата, дълга е като статия в „Литературен вестник“!). А там има и ей такива прозрения:

„Това е българска картина, и е тя
същинска българска — не халосна мечта
и не измислица! Тоз, който я е писал,
той во душата си е имал ясна мисъл:
прозрял в това, що е същинския живец
на българаните — и би ще до конец:
невяра — другите в което уверява!
Да, и при второто пришедстве, и тогава
не ще се размрази заради тях ледът,
не ще премине там на господа дъхът —
самоневерците забрави той отдавна!“

Та покрай тази нашенска „невяра“ в съвременното българско слово имам предложение. Дайте да я забраним тая съвременна литература. Каквото е написано в България, написано е. Край. Точка. Ще си четем Вазов, Йовков, Елин Пелин, за разнообразие малко Караславовци и Дончевци, а за десерт и кеф – Радичков.

Но нищо повече! Че се изринаха и изпъпчиха куп пишман читатели, на които им е трудно да разберат изречение с повече от 10 думи. Не че са чели нещо повече от „Аз съм българче” и „Под игото”. И Йовков не са чели, освен „По жицата“. И Радичков го знаят само по слухове.

Да забраним поезията без рими, прозата без потури, драматургията без deus ex machina.

Българската литература според тия нервни хора явно е достигнала върха си при раждането си и няма право да се развива повече. Хеле пък да е модерна. Да не дава Господ пък да е нетрадиционна и/или либерална.

Точка. Ний сме най-великите – който е бил Патриарх на литературата преди 150 години, той ще си и остане. Ще бъдем единственият народ, който е достигнал литературния си връх още при първите новобългарски писания. Така и кирилицата ще оцелее, и нови думи няма да се раждат, че много им се нервят пуританите…