Унгария предприема стъпки за ратифициране на Истанбулската конвенция за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, съобщават местни медии, цитирани от „Ройтерс“. Премиерът Петер Мадяр обяви, че правителството му ще внесе международния договор за одобрение в парламента, с което ще промени политиката на предишното управление на Виктор Орбан.
Предложението идва от 44 депутатки от управляващата партия „Тиса“ и е част от мащабен пакет от мерки за защита на жените, включително промени в наказателното законодателство, по-строги правила срещу домашното насилие и разширяване на репродуктивните права.
Мадяр, който пое управлението след изборната победа над Виктор Орбан през април, нарече ратифицирането на конвенцията „отдавна просрочен дълг“ на унгарската държава. Според него досегашната политика е оставяла жертвите на насилие без достатъчна защита.
„Поемаме ясен и отговорен ангажимент да сложим край на ерата на бездействието“, заяви унгарският премиер, цитиран от агенция Telex.
Будапеща подписа Истанбулската конвенция още през 2014 г., но правителството на Орбан отказа да я ратифицира. През май 2020 г. унгарският парламент дори прие резолюция срещу документа по инициатива на Християндемократическата народна партия, коалиционен партньор на „Фидес“. Тогава управляващите твърдяха, че конвенцията насърчава „джендър идеология“ и съдържа неприемливи положения, свързани с миграцията, а съществуващото законодателство е достатъчно за защита на жените.
Новото правителство предвижда разширяване на наказателната отговорност за принудителни бракове, преследване и заплахи, принудителни аборти и стерилизация. Ще бъдат засилени защитните мерки срещу насилници, а разпространяването на интимни изображения без съгласие ще бъде криминализирано. Законодателството ще утвърди и принципа, че сексуалният контакт изисква доброволно съгласие.
Сред останалите промени е премахването на въведеното през 2022 г. изискване жените, които искат аборт, да получат медицинско потвърждение за жизнените признаци на плода. Правителството ще разреши и отпускането на спешна контрацепция без рецепта, както и мерки за подпомагане на жени, които не могат да си позволят необходимите менструални продукти.
Според европейско изследване от 2024 г. над 54% от жените в Унгария са преживели физическо, психологическо или сексуално насилие от партньор, а под 16% от жертвите съобщават за подобни случаи на институциите или службите за подкрепа. Данните поставят Унгария сред страните с най-сериозни проблеми по този показател в Европейския съюз.
България е сред петте държави членки на Европейския съюз, които все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Останалите са Унгария, Чехия, Литва и Словакия. След приключване на обявената от Будапеща процедура този списък ще се съкрати до четири държави.
България подписа конвенцията на 21 април 2016 г., но опитът за ратификация през 2018 г. предизвика остър политически и обществен спор. Законопроектът е внесен от правителството на Бойко Борисов през януари 2018 г. След последвалите протести и политическо противопоставяне процедурата бе спряна, а 75 народни представители сезираха Конституционния съд, който постанови, че конвенцията не съответства на българската Конституция. Основният спор бе свързан с употребата на понятието „социален пол“ и разграничаването му от биологичния пол.
С решението си Конституционният съд на практика блокира ратификацията на документа в България. Въпреки това част от разпоредбите на Истанбулската конвенция имат отношение и към България чрез членството ù в Европейския съюз.
