Поклонническото пътуване в света на операта, в което проф. Боянка Арнаудова увлече стотици читатели, навлиза в нов етап. След броени дни в книжарниците ще се появи дългоочакваният вторият том на мащабния ù труд „Кратка история на операта“. Първият излезе преди три години и се нареди сред бестселърите в каталога на издателство „Лист“.
В първата книга проф. Арнаудова описа раждането на това изкуство и проследи развитието му до шедьоврите на Моцарт. Вторият том с подзаглавие „От Бетовен до Верди“ продължава разказа за най-великите достижения на операта. Още в първата глава проф. Арнаудова повежда своите читатели в страданието и радостта на Лудвиг ван Бетовен и неговия шедьовър „Фиделио“. После ги кани във Вълчата долина, чиито тайни вдъхновяват Карл Мария фон Вебер за „Вълшебният стрелец“. Цяла глава е посветена на Джоакино Росини и разцвета на италианския романтизъм през първата половина на XIX век – т.нар. епоха Primo Ottocento, а друга – на съперничеството между Винченцо Белини и Гаетано Доницети, дало на света шедьоври като „Норма“, „Сомнамбула“, „Лучия ди Ламермур“ и „Крадливата сврака“.
Трудът на проф. Боянка Арнаудова, дълги години преподавател по „Оперна драматургия“ в Музикалната академия, е адресиран до широк кръг читатели – както за професионалисти и студенти, крайно полезни за които ще бъдат подробните музикални анализи и нотните примери, така и за ценителите, които ще видят операта в контекста на големите европейски събития като Просвещението, Великата френска революция, Наполеоновите войни, Обединението на Италия.
Най-голямо внимание изследователката отделя на Джузепе Верди и неговото време – цели две глави. „Годините на галерата“ проследява първите стъпки на композитора от родното селце Ле Ронколе ди Бусето. Там през есента на 1813 г. идва на бял свят Джузепе Фортунино Франческо Верди. Когато е на шест, започва да чете ноти и да свири в местната църква, а на осем вече замества органиста по време на богослуженията. Като гимназист в съседния град Бусето, Джузепе често изминава четирите километра до Ле Ронколе, за да свири на неделните меси. На четиринайсет момчето започва да композира инструментални, вокални и църковни пиеси. Години по-късно Верди кандидатства в Консерваторията в Милано, но не го приемат. Остава обаче в града и спечелва доверието на Пиетро Масини, ръководител на камерния Teatro dei Filodrammatici. През 1836 г. Джузепе вече е семеен – жени се за Маргерита Бареци, раждат им се две деца. Три години по-късно – на 17 ноември 1839 г. в миланската „Скала“ се появява „Оберто, граф ди сан Бонифачо“, опера от съвършено неизвестния Джузепе Верди, която се играе 14 пъти.
Точно тогава започва най-драматичният период в живота му – първо умира дъщеричката му Верджиния, после и невръстният Ичилио, последван от майка им Маргерита Бареци. Тези огромни нещастия прекършват композитора, но той трябва да спази договор, сключен с „Ла Скала“. Така през 1840 г. вдига завеса творбата му „Мнимият Станислав, или крал за един ден“. Резултатът е пълно фиаско, което композиторът никога не забравя. По-късно, в апогея на славата си, композиторът ще разсъждава с горчивина:
„С публиката… вече сме квит! И не възнамерявам да я обсъждам повече… Ние, подобно на бедните цигани и на панаирните актьори, сме принудени да продаваме труда си, мислите и възторзите си, а публиката – за три лири! – си купува правото да ни освирка или да ни поласкае; нашата участ е да се покоряваме – и толкова!“.
Проф. Арнаудова разказва с пристрастие за композитора, чието име се превръща в символ на борбата за италианско обединение. VIVA VERDI! пишат италианците по стените на сградите. Надписът скрива политическия акроним Vittorio Emanuele Re D’Italia – „Виктор Емануил, крал на Италия“. Така музиката на Верди се превръща не само в изкуство, но и в глас на националния идеал.
Във втората глава авторката разглежда зрелите години на композитора, от „Сицилиански вечерни“ до „Фалстаф“. Това е времето на големите му успехи, когато се раждат опери като „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Аида“ и „Отело“, а Верди се нарежда сред най-влиятелните фигури в европейската музикална култура. Последната му опера – комичният „Фалстаф“, създадена, когато композиторът е вече на 80 години, е и своеобразен триумфален финал на един забележителен творчески път.
С тези страници проф. Боянка Арнаудова завършва втория етап от своето пътешествие из историята на операта. С присъщата си ерудиция и увлекателен разказ тя показва не само как са се раждали великите произведения, но и какво стои зад тях – съдбите на композиторите, духът на времето и големите обществени промени. А за читателите, които вече са извървели първата част от този път, вторият том е очаквана среща с нови музикални светове.
Проф. Боянка Арнаудова пред паметника на Джоакино Росини в миланската „Скала“. Снимка: Личен архив
