История на унищожените съдби

Прочувствено ще ви говорят за Гео Милев и Никола Вапцаров – и горко ви, ако не се отречете от капиталистическия звяр. Няма да пропуснат ястребинчетата. Ще питат защо биете негрите. В краен случай може и да ви заклеймят като неправославни, небългари и неславяни. Пропуснете този шум край ушите си, защото на мястото на агитпропа идва сериозно изследване върху целенасоченото изкореняване на българската интелигенция, способна на управление.

От септември 1944-а до ноември 1989-а през България минават няколко вълни на институционално насилие, на практика гонение срещу преподавателите, духовниците, офицерите, политиците, хората на изкуството, полицаите и чиновниците от Третото царство. Те и техните деца са преследвани и първоначално убивани, а по-късно – просто тормозени от така наречената народна власт. Книгата „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” от Вили Лилков и Христо Христов проследява ентусиазма, вложен от комунистическата партия в разправата с по-изтъкнатите граждани на България. Хитлер неслучайно е завиждал на Сталиновия размах в кървавия спорт на чистката, а сталинските прийоми са приложени на дело и у нас.

Изследването е написано с език, издаващ емоционалното отношение на авторите към темата, но това не е недостатък на текста, защото фактологията е изрядна. Работата с материали от Комисията по досиетата и Централния държавен архив не оставя нищо на въображението. Историческите документи с подписите на комунистическите ръководители от Георги Димитров до Тодор Живков свидетелстват, че чистките срещу интелигенцията са систематично водени. Целият набор действия и служебната терминология на ЦК на БКП и ДС в процеса по насилствена подмяна на националния елит са заети от съветския опит в същата мрачна област.

„Бивши хора” заслужава да попадне при повечето издания на Института за изследване на близкото минало, както и до вече станали класически заглавия за репресивната култура в някогашния Източен блок. За студенти ще бъде полезно да я четат паралелно с „Поробеният разум” на Чеслав Милош, преди или след „Задочни репортажи за България”. Историческата стойност на изданието се допълва и от чисто политическа приложимост, защото мястото на унищожения национален елит до голяма степен продължава да се заема от издигнали се чрез доноси сътрудници на Държавна сигурност.

Четивото не е от леките, но създава безмилостно ясна представа за управленската стратегия на БКП. По тази книга може да се преподава и съм сигурен, че мненията за нея ще бъдат неизбежно поляризирани – особено в светлината на заклинанието, че комунистическият режим бил излишно „демонизиран”.

Тази книга скоро ще изчезне от книжарниците. Ще бъде изкупена или от читатели, или от унищожители на тиража. Да припомня ли историята с книгите на Юрген Рот, засягащи въпросите за българската мафия, първия брой на „Прас-прес” или по-старите издания на Илия Троянов? Препоръката ми е да си вземете „Бивши хора”, докато я има на пазара.

„Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” от Вили Лилков и Христо Христов е издание на „Сиела”.