Красавицата, която се превръща в Снежната кралица на Андерсен

Историята на свенливия грозноват разказвач на приказки Ханс Кристиян Андерсен и неговата невъзможна любов

Снежната кралица, илюстрация на Рудолф Койвун. Източник: Уикипедия - Красавицата, която се превръща в Снежната кралица на Андерсен

Снежната кралица, илюстрация на Рудолф Койвун. Източник: Уикипедия

Един от най-великите разказвачи на всички времена е роден на днешния ден – Ханс Кристиян Андерсен. Всички негови изследователи посочват, че историите му в голямата си част са свързани с неговия живот. Знае се, че Андерсен разказва за самия себе си в „Грозното патенце“ например. А една от най-запомнящите се негови героини – Снежната кралица, е всъщност най-голямата му любов.

Той бил 14 години по-стар от нея, прегърбен, изглеждал нелепо в костюмите си, няколко размера по-големи, със силно свадлив характер. Казвали му в младостта му, без да го щадят, че е грозен. И наистина не бил красив – малки очи, огромен нос, висок, хърбав, с несъразмерно дълги ръце…

Доста по-късно, вече знаменит, той се научил да отговаря на забележките за външността му. Когато някакъв досадник в Копенхаген подхвърлил за старата му износена шапка: „И това жалко нещо на главата си вие наричате шапка?”, Андерсен отговорил: „А това жалко нещо под шапката си вие наричате глава?”.

Ханс Кристиян Андерсен през 1869 г. Снимка: Уикипедия

Така или иначе Андерсен нямал успех с жените. Не го е и търсил, той панически се страхувал от тях. Ексцентричен, истеричен, мнителен, недобре облечен и непонасящ критика, той разбирал, че не е роден за любовни приключения. До края на живота си останал „невинен“ в това отношение. Няколко пъти бил на ръба на „грехопадението“, но всеки път се отдръпвал.

В дневника си Ханс Кристиян пише:

„В кръвта ми гори огън. Както преди съхранявам невинността си, но горя… Почти съм болен. Щастлив е този, който е женен, щастлив е този, който е поне сгоден“.

След пътуване до Италия, сред множество изкушения, в дневника се появява бележка:

„И все пак излязох от Неапол невинен“.

И тогава среща оперната певица Йени Линд.

В своята автобиография „Приказка за моя живот“ Андерсен увърта – пише, че при първата им среща Линд му се е сторила съвсем обикновена, толкова обикновена, че скоро я е забравил. Но тя се вклинява в мислите му чак до следващата им среща 3 години по-късно в Копенхаген.

На 20 септември 1843 г. в дневника на Андерсен има само две думи:

„Аз обичам!“.

Той истински се влюбва, но тъй като е много нерешителен и срамежлив, не смее да го признае на Йени. Тя си тръгва от Дания, без да разбере за неговите чувства. Едва след като научава, че е заминала, той ѝ изпраща писмо с признание. Година по-късно, по време на следващата им среща, тя не споменава и дума за това писмо.

Андерсен отново пише в дневника си:

„Когато я слушаш как пее, ставаш порядъчен човек“.

Въпреки че професията ѝ по това време се свързва с представата за разврат и лек живот, за Йени Линд никой не може да каже и една клюка. Никой не разполага с пикантни истории за нея, макар тя два пъти да се сгодява и два пъти да разваля годежите.

Докато е в Копенхаген, Йени редовно се вижда с Андерсен, ежедневно, но отношенията им са странни и мъчителни и за двамата. Тя го нарича „братче“ или „дете“, макар да е 14 години по-млада от 40-годишния свенлив ерген.

На Бъдни вечер през 1846 г. Андерсен решава, че точно в този ден Йени ще го покани у дома си и прекарва целия ден до прозореца в очакване на покана. Тя не идва. За него е немислимо да се отдалечи от апартамента си, за да не изпусне куриера с писмото. Писателят е убеден, че ако прекара празника заедно с Йени, това ще доведе до рязка промяна в отношенията им. А и в навечерието на Коледа, вярва той, се случват чудеса. Великият приказник разбира от чудеса. По това време той вече многократно се е опитвал да ѝ се обясни в любов, но всеки път срещал уверения в добро приятелство. Веднъж Йени дори го пита уж на шега:

„Андерсен, не искате ли да станете мой брат?“.

Той се съгласява на тази роля, за да бъде близо до любимата си. Така че чака покана, макар и само братска.

Чудото не се случва. Куриер не идва, а Андерсен преживява най-приказната и най-ужасната нощ в живота си, седнал до прозореца сам и взрян в празнуващата тълпа навън.

На сутринта той отишъл в дома ѝ и попитал защо го е забравила. Тя възмутено отговорила, че не е забравила, решила е, че няма да му е интересно с останалите ѝ гости.

„Дете! Не ми е идвало и наум, че чакате покана. Но сега ще направим още веднъж Бъдни вечер. Ще си имате елха. Ще я украсим за Нова година!“, възкликнала певицата.

В новогодишната нощ писателят седял пред елхата с Йени и нейна приятелка. Певицата се смеела, пеела, затрупвала „братчето си“ с подаръци. И точно тогава Ханс Кристиян разбрал, че няма никаква надежда, че тя никога няма да го обикне. Че може само да ѝ посвещава приказки…

„Заплатих за своите приказки огромна, неизмерима цена. Отказах се заради тях от лично щастие и изпуснах времето, когато въображението трябва да отстъпи място на действителността…“, пише Андерсен в дневника си.

През 1852 г. Йени се омъжва за младия пианист Ото Голдшмит. Същата година е и последната ѝ среща с Андерсен. Писателят се запознава със съпруга ѝ, обсипва младоженците с комплименти и завинаги се прощава с любовта си.

Тя обаче остава безсмъртна заради него. Той я превръща в своята Снежна кралица – студенокръвната красавица, която заслепява малкото братче на Герда и го затваря в своя замък – лишен от сетива за всичко друго, освен за нея.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах