Културата най-сетне напипа верния тон за разговор с властта – протест пред парламента и мигновен отговор „да“. Сценарият бе изпробван на жълтите павета от група поп музиканти, организирани от „Музикаутор“. Драмата на певците е, че медиите не искат да ги пускат и слушат. Но проблемът им е пред хепи енд – на протеста пристигнаха председателката на Комисията по култура в Народното събрание Полина Карастоянова и зам.-министърът на културата Боил Банов. Появата им не беше от куртоазия, Банов обяви пред „Площад Славейков“, че всички искания на музикантите ще бъдат приети.
Признанието на зам.-министъра произвежда поне две новини. Едната е, че държавата ще принуди частни медии да пускат българска музика. А втората е, че властта е готова на отстъпки пред творците, каквито не е правила в продължение на 25 години.
Тишина в културата
Промяната в отношението на управниците ни не може да не бъде похвалена. Но причината за бездействието на територията на културата до голяма степен се дължи на самите творци. В годините на прехода хората на изкуството очакваха до безкрай някой отгоре да се погрижи за тях. Упованието им във властта е основателно в първите години след 1989-а, защото музикантите по време на тоталитарния режим се радваха на уважението на управниците ни, за класическа музика се хвърляха сериозни пари, но пък и естрадата не печелеше зле, музикантите не бяха за окайване. Днес обаче и едните, и другите срещат безразличието на държавата, но българският интелектуалец продължаваше по инерция да се явява сред обществото с онзи отнесен вид, презрял проблемите на своята публика. През годините пропастта между твореца и неговия зрител зейна дотам, че залите опустяха, а държавата реагира със съкращения. Класиката бе събрана в 2 симфонични оркестъра и няколко опери, а естрадата бе оставена да се оправя, както може. Преди 4-5 години Камелия Тодорова направи символичен протест, заявявайки, че иска да стане чистачка в Министерството на културата, защото са по-добре платени от певците, но пърформансът й не увлече колегите й, всеки си остана по къщите и темата затихна за ден-два.
Тишината в културата трая цели 25 години, изгубени не само в мизерия, а и за друго – в стремежа си да не вдига много шум и да не стряска властта, изкуството по време на прехода не създаде нещо голямо, величествено, което да наложи промяна в мисленето на обществото. Творбите, създадени в условия на свобода, няма да оставят отпечатък във времето. Истината е, че върховете ни са просто баири. Може да организираме десетки изложби с гръмки имена, да се хвалим патриотарски колко талантливи хора ражда Клета майка България, но истината е, че дарбите ни израстват най-много до стока, предлагана за продан в телевизиите. И сега, както е видно, музиката ще пласира залежалите си артикули – ще използва държавата, за да насили медиите да ги купят. Защото искането за задължителна квота от българска музика в ефира няма само рекламна цел, не е само средство за достъп до публиката, медиите ще трябва и да платят излъчваната по принуда музика.
Строители на съвременния музикален бизнес
Така изглежда проблемът с нежеланата музика от една страна. Ако погледнем обаче от друга – страданието на българите, наречено чуждопоклонничество, може би има нужда да бъде лекувано. В момента в родния ефир звучи едва 2% българска музика. Две трети от нея са си поделили две фирми – „Вирджиния рекърдс“ на Станислава Армутлиева и „Монте мюзик“ на Владимир Ампов-Графа. Останалата една трета е за свободни електрони.
Задължителната квота от 20 или 30% българска музика в радиата и телевизиите мигновено ще вдигне доходите на голям брой творци. Немалка част от тези пари ще бъде инвестирана обратно в нова музика и видеоклипове, а увеличеното производство неминуемо ще доведе и до повишаване на качеството. Така скоро вече може да имаме музикален бизнес и ще слушаме по-хубава музика.
Певците, протестирали на жълтите павета, обаче не се сещат, че настояването за задължителна квота от българска музика в ефира не се отнася само за т.нар. „прилични“ жанрове. Защо забравят чалгата, на този фронт също се произвежда съвременна българска музика? Като нищо скоро може да видим и попфолка да протестира пред парламента! Нищо чудно, ако по някаква европейска директива държавата признае и чалгата за култура, а не за сурогат, и задължи медиите да я въртят – едни насила, други за удоволствие…
Културата в медиите не е само музикална
Както е тръгнало, скоро може и други гилдии да притиснат държавата да задължи медиите да дадат пространство на театъра, операта, оперетата, балета, изобразителното изкуство, литературата… Защото в ефира действително почти няма място за култура, тя е в графа „развлечение“, от нея се иска не да създава изкуство, а да разказва за личния си живот. Защо тогава държавата не отдели средства за реклама на културата в медиите? Културата произвежда изкуство, с което търгува, продава билети, има приходи. Няма творец, който предлага спектакъла си безплатно. А защо за медиите това не се отнася, защо са задължавани да популяризират безплатно един търговски продукт?
Културата е ценна за общественото ни развитие, тя държи съзнанието ни над повърхността на цивилизацията, но за това в Европа грижа полага държавата. Тя вади пари за високото изкуство, което няма как да съществува на пазарен принцип. Но това у нас е малко донякъде – чалгата е завладяла и театъра, и музиката, и литературата… А за да не управлява чалгата и медиите, може би и те имат нужда от подкрепата на държавата. Как ли? Ами с платена реклама на културата.
За съжаление, всички сме наясно как и при какви условия държавата дава пари на медиите…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение