България може да посрещне още едни останки – този път мощи на българска светица, открити в Гърция. Съобщенията за откритите край село Хриси човешки останки, предполагаемо принадлежащи на света Злата Мъгленска, се появиха в гръцки медии в края на септември тази година, по същото време, когато стана ясно, че костите на цар Самуил се връщат в България.
Мощите на света Злата Мъгленска не са открити сега. На 11 август 2023 г. гръцкият сайт Karatzova публикува новината, че митрополит Йоил Едески, Пелски и Алмопийски е заявил след празнична литургия в манастира „Архангел Михаил“, че „са намерена мощите на св. Хриси (Злата)“. Тогава той отказва да даде подробности и казва, че предстоят официални съобщения на митрополията. После настъпва мълчание до април 2024 г., когато журналистът Димитрис Струмбакос посещава митрополията и записва свидетелствата на митрополит Йоил, протосингела архимандрит Максимос Хадзис и на свещеника, който според гръцките източници е намерил мощите – Константинос Кодзамбугиукис. Тогава става ясно, че костите са изпратени за изследване. През октомври 2025 г. изследванията още не са приключили. Митрополит Йоил казва пред вярващите, че останките се изследват от специалисти в Германия. Тогава предварителната информация е останки на за момиче между 18 и 20 години, по чийто череп са установени травматични следи.
Според митрополията костите са изследвани първо от Съдебномедицинската служба в Солун, а след това от две специализирани научни лаборатории в Германия. Съобщено е, че принадлежат на млада жена, приблизително 17-годишна, и че смъртта ù е отнесена към 1795 г. Отбелязани са травми по ребрата и черепа, които църквата свързва с описаното в житието мъченичество. Не са публикувани обаче имената на германските лаборатории, самите експертизи, използваната методика, лабораторни номера, радиовъглеродни резултати, доверителни интервали, ДНК анализ или научна публикация. Твърденията, че това е света Злата, идват изцяло от гръцката митрополия.
Това е забелязано и от гръцките медии. Изданието Athens Magazine например формулира предпазливо, че резултатите са представени като „съвместими с данните, предадени за живота и мъченичеството ù“, а не, че лаборатория изрично е идентифицирала светицата.
Голямата публична новина за мощите на света Злата Мъгленска се появява в медиите на 28 септември тази година в православния сайт Orthodoxia News Agency. Медията представя идентификацията като научно потвърдена и съобщава, че костите са намерени край руините на стария храм „Успение Богородично“ в крепостта на Хриси. Посочена е възрастта на откритото момиче при смъртта му – около 17 години, и 1795-а като година на смъртта. Българският сайт „Православие.БГ“ също съобщава за находката на 30 септември.
На 12 октомври 2026 г. предстои тържествено посрещане на мощите в храма на света Злата в село Хриси, последвано от архиерейска вечерня.
Останките са открити край руините на стария храм „Успение на Пресвета Богородица“, в района на крепостта на днешното село Хриси, област Пела, в историческата област Мъглен/Моглена. Някога селото се е наричало Слатино. Станало е част от гръцката държава през 1912 г.
Гръцката православна църква признава българския произход на света Злата Мъгленска. Гръцкият църковен календар отбелязва мъченичеството ù на 13 октомври 1795 г., когато според житието тя е била убита чрез разсичане. В житието ù се казва, че след мъченичеството ù християни тайно вземат останките ù и ги погребват с почит в родното ù място.
Но Българската патриаршия и Софийската митрополия публикуват през 2018 г. друга местна гръцка версия – че мощите са били изгубени и че според местното предание тялото било пренесено от роднините ù „в земите на днешна България“, макар у нас да не е съхранено българско предание къде се намира.
Гръцките православни източници определят 13 октомври като деня на мъченичеството и празника на света Хриси. В България паметта на света Злата Мъгленска се почита на 18 октомври.
Само ден след голямото гръцко медийно съобщение за Злата Мъгленска, на 29 септември 2026 г., гръцкото правителство официално обявява голямо българо-гръцко споразумение за 48 църковни и исторически ценности и за предаване на останките на цар Самуил, намерени от проф. Николаос Муцопулос през 1965 г. в базиликата „Св. Ахил“. Официалното гръцко съобщение казва, че двете страни са се договорили да продължат преговорите за други исторически предмети от взаимен интерес. Възможно е, но не е потвърдено, че текат преговори и за света Злата Мъгленска.
За 16-18 октомври 2026 г. е организирано специално пътуване на български поклонници до Мъглен и Воден, посветено на света Злата Мъгленска, с водач доц. д-р Венцислав Каравълчев.
Засега няма официални дипломатически совалки за връщане на мощите на света Злата Мъгленска у нас, но редица гръцки медии споменават, че Българската патриаршия и Гръцката православна църква провеждат неофициални разговори за пренасяне у нас поне на част от откритите останки. Това обаче остава в сферата на предположенията.
Житието на света Злата Мъгленска разказва, че тя живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Млад турчин се прелъстил от хубостта ù и решил да посегне на честта ù. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и, подпомогнат от другите, я отвел у дома си. Обещал ù, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Света Злата не се поддала на увещанията, дори на родителите си отговорила, че няма да предаде вярата си. Тогава настанало времето на нейното мъченичество.
В продължение на три месеца нейните похитители всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба ù ремъци и ги спускали пред очите ù. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата ù от едното ухо до другото. Подпомогната от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия смъртоносни мъчения. Озверелите турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото ù на късове. Според житието ù, тя предала Богу дух на 18 октомври 1795 г.
