Бремето на благодарността

След като спектакълът на Галин Стоев „Танцът Делхи” бе официално толериран от Съюза на артистите (получи „Икар“ за режисура, водеща и поддържаща женска роля, сценография), защо не дадоха статуетката на водещия мъжки „Икар“ на Владимир Карамазов от същия спектакъл? Много ясно, щеше да избухне луд скандал, ако подминат Захари Бахаров от „Чамкория”. А сега, тотално подминавайки „Лисичета”, вече могат да оправдаят решението си с качествата на „Танцът Делхи” – неповторима артистичност и непресъхваща красота.

„Лисичета” е режисиран от Бина Харалампиева, която доведе преди четвърт век Христо Мутафчиев от Пловдивския театър в Малък градски театър „Зад канала” заедно с Василена Атанасова и легитимира двамата с ролите на Ромео и Жулиета в своята постановка. Мутафчиев беше буца чернозем като човек и като артист, но очевидно е крил маршалски жезъл във войнишката си раница. Харалампиева се потруди да го оформи като пазарен артист – в едни случаи успешно, в други неуспешно, но едва сега той успява да се отърве от бремето на благодарността. Намесата на лични отношения в конкурса за икарите обаче е повече от очевадна, след като „Лисичета” не бе зачетен в нито една категория. А е спектакъл със силно въздействие и много качествени актьорски изпълнения на Духовникова, Юруков, Пападопулу.

Театърът трябва да помисли: след като Съюзът на артистите се ангажира така привързано към „Танцът Делхи”, дали да не поиска спонсорство от Съюза за бъдещите представления, когато неминуемо залата започне да се поизпразва. Спонсорството може да мине към графата на българското председателство на ЕС, доколкото „Танцът Делхи” защитава образователна програма относно стила на европейския театър от началото на ХХІ век.

При Захари Бахаров всичко е ясно. Може да се напише дисертация. Тук похвалното е, че той не засенчи с мощното си присъствие брат си Явор, спечелил поддъържащия „Икар“ с ролята си в „Редки тъпанари” на Русенския театър и Теди Москов. За мен това е най-добрата роля на Явор, държан досега настрани от комичните ситуации заради излъчването си на пакостник и бунтар. Неговият Микеле, простодушен, невнимателен и неадекватен тъпанар, пасва идеално към матрицата на Теди Москов за основни герои на спектакъла.

Дебютантите на Нина Димитрова показват, че късметът им да участват в такова атрактивно предствление не е случаен. Предвид голямата навалица в тази категория, не е лошо в бъдеще да се разделя на дебютна мъжка и дебютна женска роля.

Галин Стоев и Явор Гърдев си поделиха основните награди за режисьор и спектакъл. Те са интелектуалният връх на режисьорския айсберг у нас и не искат да отстъпят нито крачка. Надявам се това да разберат и театрите в братските европейски страни.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДИТЕ „ИКАР 2018“