Белодробна чума – най-опасният вид от известните чумни инфекции – се появи в Русия, по всяка вероятност след счупване на епруветка в биохимична лаборатория, съобщават с различна степен на категоричност руски медии, канали в социални мрежи и местни администрации.
Даря Шипилова, 28-годишна служителка на Иркутския научноизследователски противочумен институт за Сибир и Далечния изток, почина в нощта срещу 2 октомври след тежко белодробно заболяване, предизвикано според първоначалните съобщения от заразяване с чума.
Източници на медията „Сибир.Реалии“, включително бивши нейни колеги, твърдят, че последният ù работен ден в института е бил 25 септември. Четири дни по-късно тя вече е била хоспитализирана. Близки на Шипилова твърдят, че първоначално лекарите са разглеждали състоянието ù като тежък COVID и че специфично антибиотично лечение е било започнато късно, но това не е официално потвърдено от болницата.
Още вечерта на 1 октомври, преди смъртта ù да стане обществено известна, стационарът на Шелеховската районна болница е поставен под ограничения. Приемът и изписването от някои отделения са спрени, персоналът и пациентите са оставени вътре, а лабораторията временно прекратява работа. На 2 октомври кметът на Шелеховския район Максим Модин потвърждава карантинния режим.
Иркутският журналист Павел Степанов, „Люди Байкала“, Mash и други руски източници съобщават, че на 25 септември Шипилова е счупила съд или епруветка с култура на Yersinia pestis, причинителя на чумата, и впоследствие се е заразила. Няма публично представено доказателство, че подобна епруветка действително е била счупена, нито публикуван протокол за лабораторен инцидент, но е потвърдено, че Шипилова действително е работила по научни теми, свързани пряко с Yersinia pestis. Тя е и съавтор на доклад, представен на XVIII Всеруски конгрес по инфекциозни болести през март 2026 г., със заглавие „Изучаване на чувствителността на Yersinia pestis от природните огнища на чума в Сибир към актибатериални препарати“. Работата ù е включвала изследване на чумни щамове от природни огнища в Сибир и реакции при експериментални животни.
Версията за счупената епруветка обаче е съмнителна, защото според свидетелства на нейни бивши колеги, режимът за биологична безопасност в института е много строг, достъпът до опасните лабораторни зони е ограничен, използва се защитно облекло, а дори студентите в безопасните зони се ваксинират срещу чума. Бивша нейна колежка твърди, че в зоната, в която тя е практикувала, дори не са използвани стъклени епруветки.
На 4 октомври руската държавна агенция Роспотребнадзор излиза с категорична официална позиция. Обявената диагноза на Шипилова е „пневмония с неустановена етиология“. Ведомството заявява категорично, че при разширени изследвания в биологичния материал на починалата не са открити микроорганизми, свързани с професионалната ù дейност. Официалната руска версия, актуална към 4 октомври, е, че чума не е установена и няма доказана лабораторна авария.
На 2 октомври руски медии, позоваващи се на източници, съобщават за 197 контактни с Шипилова лица, които са издирени и карантинирани. От тях 189 са били настанени под медицинско наблюдение – 114 души в едно лечебно заведение, 63 в друго и 12 в противочумния институт, докато осем първоначално са останали извън стационарите. Според вече изтрита публикация на голямата проправителствена медия РЕН ТВ от 2 октомври, някои от изолираните също проявяват симптоми на чума.
Освен първия кръг контакти, е започнало издирване и на хора, които са контактували с вече изолираните лица. На 2 октомври губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев съобщава, че при контактните лица няма клинични признаци на опасното заболяване и лабораторните им изследвания са отрицателни.
Днес рускоезични медии, цитиращи Роспотребнадзор, съобщават за резултатите от последващото наблюдение – открити са два случая на COVID-19 и два случая на риновирусна инфекция, но не и причинители на особено опасна инфекция.
Атмосферата в самия Иркутски противочумен институт изглежда е напрегната. Два независими източника на „Сибир.Реалии“ – служител и роднина на служител в института – твърдят, че от 2 октомври досега повече от 60 души са били изолирани в сградата на института. Според твърденията, служителите не са били пускани да се прибират, спели са на столове и на пода, а близките им са носели храна през контролно-пропускателен пункт.
На 2 октомври в Иркутск пристига ръководителката на Роспотребнадзор и главен държавен санитарен лекар на Русия Анна Попова. Тя участва в извънредно заседание на областната санитарно-противоепидемична комисия заедно с губернатора Игор Кобзев. Формулировката, използвана от властите тогава, е „подозрение за случай на особено опасна инфекция“.
„Люди Байкала“, „Сибир.Реалии“, The Insider и други съобщават, че ограничения са въведени в още няколко болнични заведения в града, сред които детска болница и родилен дом. Засега данните са, че затварянето ще трае минимум 3 седмици. Официални и проправителствени руски канали определят твърдението за „четири болници под триседмична карантина заради чума“ като фалшиво и твърдят, че има друга причина за карантиниране на лечебните заведения.
Служителите на Иркутския алуминиев завод в Шелехов, едно от големите предприятия на града, са започнали задължително да работят с маски, разказва изданието „Люди Байкала“. То съобщава и за хора в защитни костюми, маски и ръкавици по улиците.
На 3 октомври администрацията на Байкалск публикува предупреждение жителите временно да не пътуват до Шелехов и околните населени места заради „неофициална информация“ за случай на чума. Около два часа по-късно публикацията е изтрита.
Появяват се и публикации за още един починал мъж с подозрение за чума, но тези твърдения остават на ниво отделни телевизионни и телеграм източници и не се потвърждават нито от Роспотребнадзор, нито от регионалните власти, нито от последващите списъци на контактните лица.
Голяма част от случилото се в Иркутска област прилича именно на процедура за локализиране на подозирано чумно огнище: контактно проследяване, масова изолация, лабораторен контрол, ограничения в лечебни заведения и специален режим в института. Официално обаче Роспотребнадзор не признава наличие на чумен пациент. Вероятно става дума за подозрение за белодробна чума, довело до мащабна противоепидемична операция, но без официално потвърдено чумно огнище.
Потвърдена чума при Шипилова би означавала първи регистриран човешки случай в Русия от десет години при това при професионално лабораторно заразяване, а не класическо заразяване в природно огнище.
Не е ясно обаче защо е проведена толкова мащабна операция, ако разширените изследвания според Роспотребнадзор категорично не показват професионално свързан патоген. Към 5 октомври ведомството не е дало публичен подробен отговор на този въпрос. Не са публикувани лабораторните протоколи на Шипилова, не е ясно какви конкретно тестове са извършени, кога са взети пробите, дали е правено PCR изследване, няма публичен протокол от проверката за лабораторна авария, а причинителят на пневмонията остава неизвестен.
Засега световните експерти са оптимистични в прогнозите си. Ако случаят е изолиран, както се предполага че е, според официалните съобщения, няма опасност от световна епидемия.
Д-р Ашиш Джа от САЩ, бивш координатор на Белия дом за COVID-19, заяви пред Ен Би Си Нюз по случая в Иркутск:
„Може да има още няколко заразени, но вероятността това да се превърне в по-голямо огнище, камо ли в глобална пандемия, е изключително ниска“.
