Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Голямо българско издателство обвинено в разпространяване на неофашистка идеология

Издателят Манол Пейков заплаши да бойкотира издателство „Изток - Запад“ в открито писмо до собственика му Любен Козарев

Александър Дугин е сред най-често превежданите и издавани автори на издателство „Изток - Запад“. Снимка: Издателство „Изток - Запад“ - Голямо българско издателство обвинено в разпространяване на неофашистка идеология

Александър Дугин е сред най-често превежданите и издавани автори на издателство „Изток - Запад“. Снимка: Издателство „Изток - Запад“

Издателят Манол Пейков, собственик на „Жанет 45“, отправи остри обвинения към собственика и главен редактор на издателство „Изток – Запад“ Любен Козарев заради публикуването на книги, които според него разпространяват антилиберални, антиевропейски и неофашистки идеи. В пространно открито писмо Пейков проследява идеологическите връзки между поредицата „Катехон“, руския философ Александър Дугин, олигарха Константин Малофеев и бившия руски разузнавач Леонид Решетников. Той настоява за публична позиция от Козарев и предупреждава, че при липса на отговор ще бойкотира издателството и ще се обърне директно към неговите български и чуждестранни автори.

Откритото писмо е публикувано в профила на Пейков във Фейсбук. В началото му авторът уточнява, че за двайсетте години, през които работи като издател, винаги е спазвал принципа да не коментира публично работата на колегите си, освен когато има да изтъкне нещо положително за нея. Случаят сега обаче прави изключение.

„Отне ми много време да се реша на това. Но все пак се реших, защото става дума за фундаментални човешки ценности и принципи. За базово човешко достойнство. Става въпрос за морален, бих казал цивилизационен избор. За човешки съдби и животи, ако щете“, пише Пейков.

Поводът е поредицата „Катехон“, която „Изток – Запад“ издава от 2021 г. Според изложените в писмото данни тя вече включва около 65 заглавия, посветени на геополитиката, международните конфликти, икономическите зависимости, глобализма, дигиталния контрол, пандемичните политики и предполагаемите скрити механизми за управление на световните процеси.

Пейков определя тези книги като „антилиберални, антиглобалистки и антиевропейски заглавия, силно проблематични в научно отношение“. Според него особено отчетлива е линията, посветена на Русия, войната в Украйна и противопоставянето между Москва и Запада.

Издателят обръща специално внимание на названието на поредицата. Думата „катехон“ произлиза от старогръцки и означава „удържащият“, или силата, която възпира настъпването на злото и забавя идването на Антихриста. В християнската богословска традиция понятието има дълга история, но през последните десетилетия придобива ново значение в руската консервативна и имперска политическа мисъл.

В нея Русия е представяна като своеобразен последен защитник на традиционния християнски ред срещу западния либерализъм, глобализацията и предполагаемия морален разпад на съвременните общества.

Пейков свързва тази концепция преди всичко с Александър Дугин, един от най-известните идеолози на руския евразийски национализъм. Според него именно подобни идеи стоят в основата на значителна част от заглавията в българската поредица.

В писмото е разгледана и връзката между понятието „катехон“ и руския олигарх Константин Малофеев, известен с подкрепата си за православни монархически и ултраконсервативни движения. През 2015-2016 г. Малофеев създава и финансира информационно-аналитичния проект „Катехон“, който развива геополитически концепции за противопоставяне на западния глобализъм. Сред основните фигури, свързани с този проект, е Александър Дугин.

Пейков припомня и тритомния труд „Империя“ на Малофеев, в който Русия е разглеждана като наследник на Византия и Третия Рим, призван да защитава традиционния християнски свят от западното влияние.

Друга фигура, на която той се спира подробно, е генерал-лейтенант Леонид Решетников, бивш високопоставен служител на руското външно разузнаване и дългогодишен директор на Руския институт за стратегически изследвания. Според изложеното в писмото, Решетников е сред хората, които пренасят подобни геополитически концепции от идеологическите среди към практическите стратегии за руско влияние на Балканите.

Пейков припомня, че през септември 2019 г. Държавната агенция „Национална сигурност“ наложи десетгодишна забрана за влизане в България на Решетников и Малофеев. Мярката беше свързана с разследването срещу председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов, обвинен в шпионаж в полза на руски организации.

Тогава прокуратурата представи документи, за които твърдеше, че описват стратегия за промяна на геополитическата ориентация на България, включително чрез придобиване на медии, телекомуникационни компании и политическо влияние. Става дума за твърдения на разследващите органи, а не за установена по съдебен ред връзка с българската издателска поредица.

В писмото си Пейков не твърди, че „Изток – Запад“ получава средства от тези руски структури. Той изрично се разграничава от подобно обвинение.

„Въпреки относително ниските цени, на които се продават книгите от тази поредица, аз съм далеч от мисълта, че вие получавате за издаването ù нерегламентирано финансиране от санкционирани руски олигарси“, пише той на Козарев.

Вместо това допуска, че издателят може сам да споделя идеите, представени в поредицата, които според Пейков служат за оправдание на руската агресия срещу Украйна.

Значителна част от откритото писмо представлява преглед на конкретни заглавия и автори, издавани в „Катехон“.

Сред тях е „Как Западът провокира войната в Украйна“ на Бенджамин Абелоу, в която се развива тезата, че разширяването на НАТО и западната политика към Русия са сред основните причини за войната. Пейков посочва и „Поражението на Запада“ на френския историк и антрополог Еманюел Тод, който разглежда конфликта в Украйна като симптом на по-дълбока криза на западните общества.

В списъка присъства и „Геополитика и геостратегия“ на руския генерал и геополитически автор от началото на ХХ век Алексей Вандам, чиито възгледи поставят в центъра на международните отношения противопоставянето между Русия и англосаксонските сили.

Особено място Пейков отделя на сборника „Голямото нулиране“, в който са включени текстове на представители на Изборския клуб. Това е руски консервативно-националистически интелектуален кръг, създаден през 2012 г., обединяващ автори с различни позиции, но със сходно критично отношение към западния либерализъм и съвременния световен ред. Сред авторите в сборника са Александър Дугин, Александър Проханов, Валентин Катасонов, Виталий Аверянов, Вардан Багдасарян, Михаил Делягин, Сергей Переслегин и други.

Пейков обръща внимание, че през юли 2026 г. „Изток – Запад“ е публикувало и романа „Лемнер“ на Александър Проханов, председател на Изборския клуб.

Според автора на писмото произведенията на тези интелектуалци не могат да бъдат разглеждани единствено като обичайна критика на западния политически и икономически модел. Той ги свързва с радикален антилиберализъм, антиевропеизъм и идеологическото оправдаване на руския империализъм.

Като особено проблематични посочва и книгите, в които се развиват конспиративни теории за пандемията, глобалното управление и технологичното преобразяване на човечеството. Сред тях е „Култът“ на германския философ Гунар Кайзер, който разглежда пандемичните ограничения, дигиталните сертификати и държавния контрол като проявления на нова тоталитарна технокрация. Пейков посочва също „Трансхуманизъм“ и „Да убиеш Левиатан“ на българския автор Иван Спирдонов, в които съвременните технологични и обществени трансформации са представени като заплаха за традиционното семейство, националната държава и човешката природа.

Внимание е отделено и на „Истинският Антъни Фаучи“ на Робърт Кенеди-младши, книга, съдържаща тежки обвинения срещу американските здравни институции, фармацевтичната индустрия и фондации като тази на Бил Гейтс.

Най-сериозната критика обаче е насочена към Александър Дугин и книгата му „Четвъртият път: Въведение в четвъртата политическа теория“, публикувана от „Изток-Запад“ през 2021 г. Пейков разглежда този труд като един от идеологическите центрове на поредицата. В него Дугин предлага политическа теория, която отхвърля либерализма и претендира да представлява алтернатива на трите големи политически идеологии на модерността: либерализъм, комунизъм и фашизъм.

Според концепцията му светът трябва да бъде организиран около големи цивилизационни пространства, всяко със собствен политически и ценностен ред. На Русия е отредена централна роля в изграждането на евразийско пространство, противопоставено на западната политическа и културна хегемония.

Пейков определя тези идеи като радикално отхвърляне на ценностите, върху които е изградена съвременната западна цивилизация.

В писмото са споменати и други руски автори от поредицата. Сред тях е икономистът Валентин Катасонов, който подлага на крайна критика световната финансова система и предлага алтернативи, свързани със сталинския икономически модел. Посочен е и историкът Вардан Багдасарян, автор на произведения, в които се развиват официални руски тези за Украйна, нацизма и цивилизационната роля на руската държава.

След този подробен преглед Манол Пейков преминава към основния въпрос, който поставя пред Любен Козарев – как издателство, което публикува подобни произведения, едновременно с това може да се представя като проводник на западната философска, научна и хуманистична традиция.

Пейков изброява автори от каталога на „Изток – Запад“, сред които Платон, Цицерон, Овидий, Монтен, Спиноза, Волтер, Кант, Хегел и Карл Густав Юнг, както и съвременни историци и интелектуалци като Ювал Ноа Харари, Джоузеф Стиглиц, Уилям Шайрър, Антъни Бийвър, Марк Хейстингс, Ан Апълбаум и Оливър Сакс.

„Все автори, заради които дълги години бях отявлен почитател и верен читател на вашето издателство“, отбелязва той.

Според Пейков именно това противоречие прави издателската политика на Козарев морално неприемлива.

„За мен, не само като ваш читател, но и като активен гражданин на тази страна, който дълбоко вярва не само в нейния геополитически избор, но и в изконните ценности, на които той почива, това ваше „раздвоение“ е не просто проблемно; то е морално осъдително.“

Издателят изрично подчертава, че защитава свободата на словото и необходимостта от плурализъм на мненията. Но според него продължаващото вече пет години системно издаване на книги с подобна идейна насоченост не може да бъде оправдано единствено с желанието за представяне на различни възгледи.

„Не ме разбирайте погрешно: дълбоко вярвам в свободата на словото и в необходимостта от плурализъм на мненията. Но със своята поредица „Катехон“, от която от пет години насам произвеждате по една книга на месец, вие не предлагате „плурализъм“.

Следва и най-тежкото обвинение в писмото:

„Вие се превръщате в рупор на една човеконенавистна идеология, целяща унищожаването и заличаването на цялата западна цивилизация, от която България, по свой собствен, съзнателен, десетилетно отстояван избор, е част“.

Пейков поставя лично пред Козарев въпроса за искреността на публичните му позиции. За пример използва представянето на историчката Ан Апълбаум пред аудитория в Софийския университет. Апълбаум е сред най-известните изследователки на съветския тоталитаризъм и последователни защитнички на Украйна.

„Не мога да не се питам: доколко искрен бяхте, когато излязохте пред пълната аула на Софийския университет, за да изкажете своето възхищение от „вашата“ авторка Ан Апълбаум“, пита Пейков.

Той продължава с още по-остър въпрос, използвайки метафората за двата стола, единият от които е електрически и предназначен за хората, чиито ценности и идеи издателството популяризира чрез останалата част от каталога си.

Критиката му е насочена не просто към отделни издадени произведения, а към публичната идентичност на едно от големите български издателства. Пейков подчертава, че „Изток – Запад“ не е периферна структура с ограничено влияние, а водещ участник на книжния пазар, чиито заглавия присъстват на най-видимите места в книжарниците. Според него именно този мащаб прави въпроса за редакционната политика и моралната отговорност особено съществен.

В заключение Пейков настоява за ясна позиция от Любен Козарев и заявява, че няма да приеме мълчанието като отговор. Ако такъв не последва, той възнамерява да бойкотира покупката на книги от издателството, независимо че признава качествата на значителна част от тях. Освен това ще разпрати писмото си до всички автори и сътрудници на „Изток – Запад“ в България и чужбина.

„В крайна сметка, всеки от тях има право да знае с кого съжителства под един и същ издателски покрив и сам да прецени дали иска да продължи да го прави“, пише Манол Пейков.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.
Bookshop 728×90