Три пъти съм участвал във всенароден плач.
Бях на осем (1943), когато умря царят. Август беше, селото вършееше, обвито в прашен облак, очите сълзяха и не се разбираше дали е плач, но имаше сълзи. Определено.
Шест години по-късно (1949) нещата вървяха организирано. Отведоха ни под строй на гара Левск...
Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”
Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).