Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Коронавирус, фъш-фъш и неделният душ

Осъзнаването на хигиенните навици като обществена отговорност е проява на гражданско самосъзнание, не на хипохондрия

Обикновен сапун. Струва 80 стотинки, върши работа за месец при ежедневно къпане два пъти и редовно миене на ръце. Снимка: Площад Славейков - Коронавирус, фъш-фъш и неделният душ

Обикновен сапун. Струва 80 стотинки, върши работа за месец при ежедневно къпане два пъти и редовно миене на ръце. Снимка: Площад Славейков

Всяка обществена истерия води до важни изводи за характера на населението. В момента сме в нещо като предистерично състояние, причинено от новия коронавирус, свойски наричан у нас просто „китайския вирус“. „Адската зараза“ бавно и полека плъзва по света, застрашително наближавайки нашата „земя като една човешка длан“. Публичната информация около разрастването ѝ е в онзи драматичен тон на детските страшни вицове:

„Българи, българи, коноравирусът е в Гърция… Българи, българи, коронавирусът е в Хърватска… Българи, българи, коронавирусът е вече и в Румъния…”.

Ние, българите, по принцип сме си трагици – песимизмът и негативизмът са ни заложени и по славянска, и по балканска линия. Дай ни на нас неща за плашене и страдане и ни гледай изобретателността и активността! И преди у нас да има официално регистриран с COVID 19, ние се държим като второ по големина световно огнище на болестта – самолети хвърчат да прибират деца от Италия (какъв хубав повод за политически пиар!), в сайтовете за препродаване на стоки кутия с хигиенни маски се предлага за сто лева (което е десеторно по-високо от нормалното), дезинфектантите масово изчезнаха от магазините. По обществени места вече могат да се видят най-различни, дори екстравагантни форми на лична антибактериална защита – прозрачна найлонова торба на главата, маска за заварчици пред лицето и даже военен противогаз от онези, с които ни обучаваха в часовете по гражданска защита по време на социализма (по свидетелства на ползващи автобус по линия 280 в София). Половинвековният ми опит на българка сред българи ме кара да не се изненадвам, че нашите хора вече се презапасяват с провизии и пресмятат как ще изкарат месеци на карантина. У нас лошата новина реално идва първо с последиците си. Затова и нямаме рефлекс да се вглеждаме в самата нея и да мислим как можем реално да ѝ противостоим. COVID 19 е учебникарски пример за това. Защото истината е, че най-ефективната превенция от каквото и да е вирусно заразяване, е личната хигиена. Само че вместо да поговорим първо за нея, ние ще се втурнем да купуваме ориз и брашно в ресторантски количества. Без да сме си взели душ и без да си мием ръцете, когато се приберем у дома.

Хигиената като наследство

Във Франция, където коронавирусът е факт, преди дни излезе изследване за хигиенните навици на съвременните французи. Оказва се, че една огромна част от населението там сменя личното си бельо на два дни, не си мие ръцете преди хранене и след тоалетна и взима душ веднъж седмично. Преди да сте сбърчили нос от погнуса обаче, нека си припомним данните от едно изследване на Световната здравна организация и Българския зъболекарски съюз отпреди две години, което разкри, че 34% от българите изобщо не си мият зъбите. В този смисъл предлагам още тук да спрем с генерализираните обобщения, базирани на исторически факти относно липсата на хигиена във френския кралски двор, и да се концентрираме върху съвремието. Защото чудесно знаем, че средностатистическият нашенец може да съперничи по телесна миризма, нечистоплътие и неразпознаване на чистотата като фактор за здраве на всеки известен с мърлявостта си френски благородник отпреди четири века (Кралят Слънце например).

Като студентка в Софийския университет имах една колоритна преподавателка по историческа граматика, която сладкодумно и чрез визуализации обясняваше как през четиринайсти век турците „си харесали“ България.

„При тях забулени жени в тъмни дрехи – разказваше тя, – а от другата страна на границата припкат боси български моми с блестящи бели ризи и дебели плитки, топят пети в бистри извори и перат бели платна по родопските потоци.”

Красиво. Ама не е истина. Въпреки че през Средновековието хигиената по нашите земи е на забележително по-високо ниво от тази през следващите векове, все пак прекаленото внимание към телесното се е считало за нехристиянско, затова и къпането е било приемливо само като ритуал, не като битова практика.

В следващите векове нещата още повече завоняват. Настинките се лекуват с мазане със свинска мас, увиване в топли овчи кожи и компреси с ракия. Бебетата се чистят и повиват само сутрин, а подсечените им дупета се лекуват с мехлеми. Ръцете се мият преди хранене, но само зимата – лятото се яде на полето, а там водата често е само за пиене. Хората се къпят преди големи християнски празници или важни събития в живота си. Жените също не спазват висока лична хигиена, защото се смятало, че миенето на гениталиите води до безплодие. До загуба на зрение пък – вярвали тогава – се стига, ако си миеш лицето с вода всеки ден. Според изследването на д-р Елена Александрова „ВМОРО и хигиената на българското християнско население в Македония и Одринско (1905 – 1912 г.)“ жителите на Кукуш, които били известни със своята чистоплътност, използват сентенцията „Тялото на човек се мие два пъти в живота – когато го кръщават и когато умре“.

Ами визуализирайте и вие като моята преподавателка от университета! И дайте свобода на обонянието си… Ето такова ни е хигиенното наследство.

Хигиената като култура

Съжалявам, че темата понамирисва, но е важно да я осъзнаем като обществено значима точно сега, когато от нея зависи здравето ни. Буквално. Най-общо казано в понятието „култура“ включваме всичко онова, което достига до нас като опит от нашите предшественици във вид на традиции, обичаи, практики и вярвания. Принципно сме нехайни към достоверността им и в последно време даже си измисляме нови „вековни“ българщини. Лошата хигиена обаче се явява един от най-стабилните, преминали през векове и зарази, оригинални български обичаи. На практика, той всъщност не се е променил особено в рамките на няколко столетия. Основен негов преносител е обичайната делнична семейна битова практика. Дори и да имат бани в домовете си, българите днес масово ги ползват един път седмично, в неделя. Така знаят от баба си, която мъдро е прозряла, че ако се къпеш всеки ден, хеле пък сутрин и вечер, ще ти се протрие кожата. А протрие ли ти се кожата, край! – оставаш „отворен“ за всякакви болести, които дебнат в нисък старт наоколо.

Важно е да се отбележи, че неделното къпане е различно от празничното – когато е за Великден, Коледа, сватба, юбилей или абитуриентска на детето, то е по-дълго и по-активно. Тогава тялото се търка до зачервяване, за да се свали натрупаната мъртва и мръсна кожа, поетично наречена от народа „кир“… Сериозното къпане напълно се обезсмисля, ако не е последвано от обличане на чисто нови или току-що изпрани дрехи. Затова и за много хора изразът „Честита баня!“ си е нормален поздрав – случило ти се е нещо необичайно и празнично.

Лично аз помня времето, когато у нас парфюми почти нямаше и хората се парфюмираха, като се пръскаха с деодоранти от глава до пети. Днес наличието на всякакви аромати обаче не е променило драстично този навик. Парфюмът масово се възприема като начин да деактивираш телесната миризма, докато продължаваш да си се къпеш един път в седмицата. Е, може да измиеш леко врата и ушите преди да се „нафъшкаш“, ама останалото за какво?! Така „нафундарени“ с облак от скъп одеколон, нашите хора не считат за нужно дори да си мият ръцете.

Забелязали ли сте какво се случва в обществените тоалетни в моловете например? Поне една трета от хората там излизат от кабинките с тряскане на вратата и подминават мивките и сапунерниците с гордо вдигнати глави. След това не само лениво се носят от магазин на магазин и пипат какво ли не, но и се хранят в заведенията, ходят на кино и търкат длани в облегалките на столовете, срещат познати, с които се здрависват, возят се в градския транспорт.

Масово у нас дори кихат и кашлят, без да си закриват устата с ръка, или ако го правят, то това е с дясната длан. Така при следващото ръкуване директно предават изкихани бактерии на друг. Разбира се, че за това си има правило, но понеже го знае ограничен кръг от хора, нека го разпространим в името на COVID 19 – киха се и се кашля, като устата се закрива от лакътя на лявата ръка. Разбира се, ако нямате кърпичка. Същото се прави и когато се прозявате, защото издишането след това е по-интензивно и вирусите отново литват в пространството необезпокоявани.

Що се отнася до миенето на ръцете, колкото и да ми е неловко да пиша за това в XXI век, за аудитория в европейска страна, нека припомним – ръце се мият винаги след посещение в тоалетната, след ходене на обществени места, преди и след хранене. Мият се и когато отидете на гости, преди и след служебни срещи, всеки път, когато ги почувствате мръсни. Около ноктите и пръстените се концентрират особено много бактерии, затова и те трябва да се почистват внимателно.

Душът е напълно безопасен, доказано е! Взима се два пъти на ден, обичайно сутрин след ставане и вечер преди лягане. Теорията, че докато спиш в чаршафите си, не се цапаш, датира от Средновековието и не е релевантна днес. Докато спиш, наистина не се мърляш, но тялото все пак живее и произвежда своите телесни течности и миризми. Като с денталната хигиена е – въпреки че не сме яли през нощта, сутрин също мием зъбите. Най-малкото, заради застоялия дъх и развилите се бактерии.

Хигиената като мерило за интелект

Като споменах зъбите, та се сетих… Наскоро гледахме политика Александър Йорданов във видео от Брюксел. Стоеше отстрани в един коридор и наблюдаваше как главният прокурор Иван Гешев хока журналисти и много държи да разбере от един от тях какво е времето в Москва. Йорданов в качеството си на евродепутат, докато е застанал встрани от групата, съвсем естествено и свойски, като че е сам със себе си, чисти с пръст (да не кажа с нокът)… остатъците от храна между зъбите си. От задълбоченото му интимно занимание го вади собственото му възмущение от „невъзпитанието“ на журналистите! Веднъж премахнал заседналите мръвки от междузъбието си, господин представителят ни в Европа скача да се зъби на медиите, напъждайки ги като просяци на кръстовище. Нали и вие сте сигурни, че после не си е измил ръцете? И че личните му бактерии охотно са плъзнали поне из мебелировката на европейските институции… Мисля, че от тук нататък това ще е първият и последен имидж, който ще изниква в главата ми при споменаването на въпросната особа – Александър Йорданов, вглъбено чоплещ в устата си, прицъквайки с език. Мога само да се радвам, че не демонстрира публично една друга любима българска практика, свързана с ваденето на продукция от носа и изстрелването ѝ в пространството посредством пръстите… извинете за нагледния пример!

В Европа мече от месец се говори и за още нещо обществено важно – новият вид „здравен“ расизъм. Той се проявява спрямо азиатци, поради презумпцията, че щом са такива, значи са болни от COVID 19 и необезпокоявано го разнасят из планетата. В принципно лековерното и елементарно родно съзнание на тази почва се раждат и още видове подозрителност – към китайска храна, китайски стоки, корейци, японци, виетнамци и т.н. (българите масово не правят разлика между тях), към италианци от Северна Италия, италианци откъдето и да е, италиански език, италианска храна, пристигащи от чужбина, имащи намерение да заминат за там и после да се върнат, че дори и към 5G мрежата! Въпреки че беше пусната като майтап, фейк новината че вирусът се предава през нея хвана дикиш в много глави. И това не ни е никакъв културен шок, като се има предвид, че на държавно ниво у нас проблеми с безопасността по пътищата, здравето и безводието се решават с ръсене на захар, молебени и правителствени призиви към дядо Боже.

И накрая малко да замирише… на дезинфектант и обществено възпитание

В името на здравната ни култура и страха от „китайския вирус“, вместо да ръсим глупости и черен хумор из социалните мрежи, е по-добре малко да ни хване гнус. Гнус от самите нас като човешки същества, а и като хора от XXI век, които отдавна би трябвало да приемат хигиената за рефлекс. Да спазваш елементарни правила, за да се поддържаш чист, е въпрос на възпитание, но и на обществена отговорност. Обществената отговорност е проява на гражданско самосъзнание. В моменти като този, когато светът е в епидемия, се вижда най-ясно връзката между съзнанието за обществена ангажираност и личния интерес. Днес няма как да кажеш „не ми пука за другите , аз съм си добре“. Няма как просто да чукаш на дърво, че от чешмата ти все още тече вода и не си на пернишки режим. Няма как да махнеш с ръка на всеки призив за обществен протест на което и да е съсловие, стига да не е твоето. Днес всички сме зависими от всички. Вирусите не подбират по цвят и политическа принадлежност, от тях не са застраховани нито олигарсите, нито политиците, нито обикновените граждани. Обща задача е да се пазим един друг. Не защото коронавирусът е по-опасен от другите, на които сме подлагани непрекъснато, а защото хигиената е въпрос на обществена култура.

Та, другари и другарки, дами и господа, сънародници, селяни, граждани, жители и гости на столицата, моля ви, поддържайте се чисти!

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg