Авторът на „СталинГулаг“: Понякога просто не може да се мълчи

Как властите в Русия принудиха най-големия опозиционен блогър в страната да излезе от анонимност

„Вие разбирате, че ако човек каже нещо, което не се хареса в нашата страна, той веднага става чуждестранен агент, служител на Държавния департамент на САЩ, шпионин. А целият финансов свят се стреми да минимизира рисковете“, казва Александър Горбунов. Снимка: Стопкадър от Би Би Си - Авторът на „СталинГулаг“: Понякога просто не може да се мълчи

„Вие разбирате, че ако човек каже нещо, което не се хареса в нашата страна, той веднага става чуждестранен агент, служител на Държавния департамент на САЩ, шпионин. А целият финансов свят се стреми да минимизира рисковете“, казва Александър Горбунов. Снимка: Стопкадър от Би Би Си

Би Би Си се свърза с най-популярния блогър в приложението за съобщения „Телеграм“ – доскоро анонимния автор на канала „СталинГулаг“. Помолен да се представи, Александър Горбунов за първи път отговори: „Аз съм авторът на СталинГулаг“.

„Ако случайно не пристигна до 12 ч., значи се е случило нещо не по моя воля“, предупреждава Александър Горбунов на кореспондента на Би Би Си преди интервюто.

В 11 ч., точно според уговорката, пред редакцията спира голям микробус. Шофьорът сваля сгъваема метална рампа, а жена му помага на Горбунов да стигне до редакцията.

Александър Горбунов казва, че по пътя микробусът му е бил следван от бял форд. Блогърът свързва следенето със събитията от последните дни – мистериозните посещения на правоохранителните органи при родителите и роднините му.

Той е на 27 години, но говори с тихия глас на човек, свикнал да бъде слушан. Начетен, образован, облечен като професор в европейски университет, Горбунов създава впечатление на уверен и сдържан човек.

В своя акаунт в „Телеграм“ обаче е съвсем различен: най-популярната нецензурна трибуквена дума се появява в постовете му най-малко 69 пъти, петбуквената – 44 пъти. В разговора с Би Би Си – нито веднъж.

Със своите 300 хиляди абонати „СталинГулаг“ се нарежда сред трите най-популярни канала в „Телеграм“ в Русия. Той критикува язвително съвременната действителност, а през 2017 г. политикът Алексей Навални го нарече „главния политически колумнист на страната“.

Днес Горбунов живее в Москва със съпругата си. Още не е сигурен дали, след като е излязъл от анонимност, му е по-леко. Твърди, че блогът му „СталинГулаг“ се е появил случайно и се е развивал и променял заедно с неговите възгледи. Допуска, че за да започне да пише, сигурно роля са изиграли и негови лични преживявания:

Доза Щастие

„Тогава работех много, на практика не ставах от компютъра, защото нямаше къде да отида. Живеех в Махачкала, това е най-неподходящият град за живот на хора в инвалидна количка. Компютърът и интернет позволяват да се види какво се случва в света. От дете гледам различни политически програми, политиката винаги ме е привличала“.

Има ситуации, в които просто е невъзможно да се мълчи

Александър Горбунов е роден през януари 1992 г. в обикновено семейство в Махачкала, Дагестан. Завършил е право. Още в училище започва да търси начини да печели пари в интернет. Като студент ръководи блог, посветен на мрежовия маркетинг и личностното израстване, играе онлайн покер. Влече го търговията – трейдингът става за него необходим източник на високи и стабилни доходи.

Но в Махачкала, с нейните улици, стълби и тротоари, му е трудно. Въпреки че хората, казва, били добри. В Русия като цяло той смята хората за добри. Където и да е бил в различни градове, никога не е срещал неприязън.

Горбунов страда от спинална мускулна атрофия (която води до смърт на клетките на гръбначния мозък – бел. Би Би Си), но като дете можел да си вдига ръцете и лекарите смятали, че трябва да се упражнява по няколко часа на ден. След това видял филм за деца с тежки увреждания, живеещи в интернат. Когато навършат 18 години, ги прехвърлят в старчески дом.

„Бях ужасен, потресен от кошмара, който представляваше животът им. Разбрах, че не мога да допусна това – никога. Че съм длъжен да стана независим, а независимост дават само парите. И започнах да мисля как да ги заработя“, разказва блогърът.

За да живее – и то не в лукс, му били необходими по няколкостотин хиляди рубли месечно (100 хиляди рубли днес са около 1360 евро) всеки месец на първо число. Само за да може да остане да живее в квартирата си, в удобен район. Защото в Русия на практика няма домове, удобно оборудвани за инвалидни колички. И дори рампи няма по тротоарите и стълбите.

Първата му работа била в компания, която се занимава с мрежов маркетинг и дистрибуция на хранителни добавки. За тези времена бизнесът му вървял добре – печелел по $150-200 на месец, прилични пари за Махачкала. Изпълнил плана си и компанията го поканила в Москва. Това било първото му пътуване до столицата и той бил шокиран от размерите и възможностите в града. Бил изумен, че по улиците имало рампи, макар и неудобни. И нямало половинметрови дупки, можел да се придвижва. Разбрал, че трябва да се премести в Москва.

Но преди това пресметнал средно колко пари ще му трябват. Паралелно с работата си, играел покер в интернет, започнал и търговия на фондовата борса. Когато осъзнал, че вече има финансова стабилност, се преместил в Москва. Днес се смята за сравнително обезпечен човек – средна класа московчанин, който може да си позволи да попътува, да отиде на театър или ресторант.

Признава, че трейдингът е много рискована професия, с която се е заел единствено от безизходица – поради липса на други възможности. Но и сега основните му приходи са от трейдинг. „Телеграм“ не носи толкова много пари, както изглежда. А разходите му в Москва са големи – просто за да може да излиза, когато си иска, и да му помагат квалифицирани хора.

Върхът в кариерата на всеки трейдър е създаването на собствен фонд. Горбунов дори водел преговори по този въпрос. Но след появата на предположението, че той е авторът на „СталинГулаг“, бизнес партньорите му прекратили контактите си с него. Причината – руският бизнес се опитва да стои настрани от политиката, която не се харесва на властите.

„Вие разбирате, че ако човек каже нещо, което не се хареса в нашата страна, той веднага става чуждестранен агент, служител на Държавния департамент на САЩ, шпионин. А целият финансов свят се стреми да минимизира рисковете – обяснява Горбунов. – Но има ситуации, в които просто е невъзможно да се мълчи и да не се каже, че се случват безумни неща.“

Горбунов пише в блога главно на политически теми. Макар и рядко – когато се появи конкретен повод – пише и за проблемите с достъпната среда. Но знае, че почти никой не се интересува от това, в Русия темата е безинтересна. Ще я прочетат двама души и половина и полза – никаква.

„Пък и аз не искам да се асоциирам само с увреждането ми, това е някаква болест, аз просто съм се родил с нея — разказва Горбунов. – Има различни хора – някои умеят да свирят на пиано, а други не умеят. Някои са руси, други – тъмни. Някой могат да ходят, а някои не могат. Това не е някаква особеност, а даденост – не правя трагедия от нея, не се фокусирам върху това. То е само въпрос на практически действия – за да се придвижвам, ми трябва чужда помощ.“

Преди няколко години взел решение да не търси лекари по други поводи, освен за спешна помощ. Това е негов избор – както и, че животът по принцип е удоволствие. Той знае, че когато го погледне, страничен човек ще помисли, че лъже. На истината е, че той не иска да прекара своя малък отрязък от живота в лечения и ограничения.

„СталинГулаг“ пише как стоят нещата в действителност

Преди няколко дни полиция дошла в къщата, където живеят родителите на Горбунов в Махачкала. В петък майка му се обадила разтревожена, че при нея има полицаи. Той я помолил да говори с някой от тях, така му казали, че от неговия телефон е получен „сигнал за заложени взривни устройства в Москва“. Не му задавали никакви въпроси. И до днес Горбунов не е сигурен дали това не е бил обиск. От Министерството на вътрешните работи в Дагестан са отказали да коментират проверката на родителите на Горбунов.

След визитата на правоохранителните органи, канал Baza в „Телеграм“ публикува видеозапис с майката на Горбунов, в който тя признава, че той е неин син. Горбунов казва, че майка му не е давала интервю. Била е посетена от човек, който се е представил за адвокат, с него имало и млада жена, която не се е представила и е носела скрита камера.

„Майка ми не е знаела, че е записвана – казва Горбунов. – Тя още е в шок от случилото се.“

В „Телеграм“ се е създала такава атмосфера, че там в основния дискурс преобладават каналите с прокремълска насоченост, които подават и осветяват новините от определени позиции. На практика „СталинГулаг“ е единственият популярен канал в „Телеграм“, който пише как стоят нещата в действителност, разказва Горбунов.

Във властта искат да ги смятаме за страшни чекисти
с горещи сърца и хладни глави, но всъщност са търговци

Миналото лято вниманието му е привлечено от журналистическо разследване в РБК, където предполагат, че той е авторът на канала „СталинГулаг“. Но въпреки подозренията, властите не са били сигурни и затова са измислили идеята с телефонния тероризъм, смята Горбунов. Защото не разполагат с никакви технически способи да докажат връзката на Горбунов с „Телеграм“-канала. Знаят го само създателят на месинджъра и самият „Телеграм.

Досега Горбунов предпочитал да крие своята самоличност, защото не желаел близките му да пострадат – не само от властите, но и от болни активисти или фанатици. Когато в мрежата попаднали първите съмнения за самоличността му, се понесли потоци кал срещу него.

През 2013 г. Александър Горбунов преименувал своя личен акаунт в Туитър на „СталинГулаг“, където започнал да публикува хумористични постове за руската реалност и политика. През пролетта на 2016 г., когато вече имал 400 хиляди последователи, той регистрира канал в „Телеграм“. По това време „Телеграм“ бил още нова платформа. Част от последователите му се преместили от Tуитър в „Телеграм“, което е една от причините за популярността му. Днес „СталинГулаг“ има над 1 милион последователи в Tуитър и 300 хиляди абоната в „Телеграм“. През март се класира на второ място по брой читатели сред всички политически канали.

На въпрос на Би Би Си „А защо нарекохте канала „СталинГулаг“, а не, например, „СолженицинПерестройка“, Горбунов отговаря:

„Това е вид тролене. Човек влиза в канал с аватар образа на Сталин, вижда името „СталинГулаг“, мисли, че тук има похвали за онова време, а попада на точно обратното. Освен това мнозина сега правят паралел между това, което се случва днес с Русия, и 1937 година. Аз смятам, че не е така: хората на власт искат от нас да мислим, че те са страховити чекисти с горещи сърца и хладни глави, всъщност те са търговци по природа, обичат разкоша и парите. Те са само инструменти, които се превръщат в оръжия за грабеж и бандитизъм и за уреждане на лични сметки, нищо повече“.

Междувременно политическите възгледи на Горбунов се променят – преди няколко години той пишеше спокойно в Туитър за анексията на Крим, а днес постовете му в канала са с доста по-опозиционна насоченост. Горбунов твърди, че винаги е бил последователен в опозиционните си възгледи:

„Но аз винаги съм вярвал, че човекът е по-важен от границите, той е по-важен от всичко, което се случва. Хората имат право да кажат, че искат да бъдат част от друга държава. Но когато станаха известни методите, по които всичко това се случи, позицията ми по този въпрос също се промени. Но дори и сега, ако ми зададете въпроса чий конкретно е Крим, аз ще кажа, че Крим принадлежи на хората, които живеят там“.

Горбунов признава, че понякога има усещането, че „СталинГулаг“ започва да живее свой, отделен живот. И в такива моменти се съмнява дали пише нещо, защото смята така, или защото знае, че хората очакват това от него. Особено когато го хвалят и започва да осъзнава, че става зависим от общественото мнение.

Но и след разкриването на самоличността му ще продължи да пише в „СталинГулаг“, точно както и досега. Що се отнася до възможните неприятности, след като името му вече е известно, той смята, че никому не е причинил вреда и за нищо не е виновен:

„Не се страхувам за себе си, на мен нищо не могат да ми направят – нито да ми приложат мерки за ограничение, защото аз си ги имам по рождение. Да ми причинят телесна или физическа вреда, също е невъзможно, защото болката е с мен, тя винаги присъства.

Нямам никакви илюзии, нито надежди за старини, разбирам всичко прекрасно – грубо казано, година по-рано, година по-късно – какво значение има това в мащабите на Вселената? Ние нищо няма да променим. Животът е временен, а смъртта – постоянна, защо да се тревожиш за нещо временно? Не можеш да спиш три дни, а след това вече да не ти се спи. Не можеш да се наядеш така, че никога да не огладнееш пак. И без значение колко сме живели, винаги ще ни се иска още“.

Bookshop 728×90