В Истанбул се съхранява един от най-големите исторически архиви в света, в който се намира и огромна част от документалната памет за България през близо петте столетия османско владичество. Османските имперски архиви съдържат приблизително 95 милиона документа и 400 хиляди регистри, обхващащи повече от шест века история. Сред тях са сведения за населението, данъците, собствеността, търговията, религиозните общности, войните, въстанията и политическите процеси в българските земи.
Главното хранилище на архивите се намира в истанбулския квартал „Кягътхане“, където през 2013 г. е открит специално изграден комплекс. Днес архивите са под управлението на Дирекцията на държавните архиви към Президентството на Турция. Значителна част от колекциите е каталогизирана, а достъпът до описанията и до дигитализирани документи е възможен чрез електронна система за регистрирани изследователи. Част от тях са достъпни и за свободно разглеждане онлайн.
Българската история присъства в десетки архивни фондове, но особен интерес представлява специализираната колекция Bulgaristan Evrakı, посветена на Българското княжество. Според официалния турски архивен справочник тя съдържа приблизително 49 хиляди документа, отнасящи се основно за периода между 1878 и 1908 г. В тях се проследяват отношенията между София и Цариград, дипломатическите конфликти, Съединението, въпросите около Източна Румелия, положението в Македония и международният статут на българската държава преди обявяването на Независимостта.
Още по-голямо значение за ранната българска история имат османските данъчни и поземлени регистри от XV–XVII век. Те съдържат сведения за стотици населени места, домакинства, данъчни задължения и стопански дейности. Чрез тях историците проследяват демографските промени, изчезването и възникването на селища, процесите на ислямизация и икономическото развитие на българските земи. В съдебните книги пък са запазени свидетелства за имуществени спорове, наследства, търговски сделки и отношения между различните религиозни общности.
Сред най-интересните материали са документите за българското националноосвободително движение. През последните години в Истанбул бяха открити неизвестни османски свидетелства за Васил Левски и Българския революционен централен комитет. През 2020 г. беше публикуван сборник с 36 документа от периода 1872–1874 г., разкриващи подробности за разследването срещу революционната организация, съдебния процес, присъдите и действията на османските власти. Сред находките е телеграма от 28 декември 1872 г., с която търновският управител Али бей съобщава на Великото везирство за залавянето на Левски в Къкрина. През 2024 г. историкът Орлин Събев публикува и неизвестен дотогава доклад на съдебната комисия по процеса срещу Апостола и неговите съратници.
Особено любопитна е историята на част от османските архиви, които днес се намират в България. През 1931 г. голямо количество оригинални документи от турските архиви е продадено като стара хартия за преработка в България. Българският консулски служител Панчо Дорев разбира историческата им стойност и уведомява властите. Вместо да бъдат унищожени, документите са спасени и голяма част от тях постъпва в български архивни сбирки. Турция прави опити да си ги върне, като впоследствие част от материалите действително са върнати.
Османските архиви предлагат и нещо особено ценно: възможността българската история да бъде разгледана през документите на държавата, която е управлявала българските земи. Това са сведения, съставяни от администратори, военни командири, съдии, дипломати и разузнавателни служители, често непосредствено след описаните събития. Разбира се, те отразяват гледната точка и интересите на османската власт, но съпоставени с български, руски и западноевропейски източници, могат да допълнят, прецизират, а понякога и да променят утвърдени исторически представи.
Хранилищата на Османските имперски архиви са пълни и с илюстрации, изображения, фотографии, географски карти, много от които имат пряка връзка с България. Част от дигитализираната история на Османската империя е изложена онлайн и днес ви предлагаме да разгледате някои от интересните изображения, в които се разкрива една почти непозната реалност – България в Османската империя преди и около Възраждането.
Българин от 1870 г. Снимка: Османски имперски архиви, редактирана с ChatGPT
Видин през 1850 г. Снимка: Османски имперски архиви
Шумен през 1891 г. Снимка: Османски имперски архиви
Търново през 1878 г. Снимка: Османски имперски архиви
Търново, 1877-1878 г. Снимка: Османски имперски архиви
Варна през XIX век. Снимка: Османски имперски архиви
Българско семейство през 1870 г. Снимка: Османски имперски архиви
Неврокоп (гр. Гоце Делчев) през 1900 г. Снимка: Османски имперски архиви
План на Софийската жп гара от 1873 г. Снимка: Османски имперски архиви
Видин през 1825 г. Снимка: Османски имперски архиви
Свищов през 1826 г. Снимка: Османски имперски архиви
Карта на европейската част от Османската империя от 1700 г. Снимка: Османски имперски архиви
Студийна снимка на българско семейство от 1875 г. Снимка: Османски имперски архиви
Улица във Видин, 1856 г. Снимка: Османски имперски архиви
Бабини Видини кули, 1877 г. Снимка: Османски имперски архиви
