Българка сред десетте британски писателки на Елиф Шафак, гласове на нашата съвест

Елиф Шафак препоръчва десет знаменити британски писателки по покана на Британския национален център на книгата и една от тях е Капка Касабова. Българката, чийто роман „Граница“ получи редица отличия, е в компанията на Пейшънс Агбаби, Луси Колдуел, Джилиън Кларк, Джеси Грийнграс, Шарлот Хигинс, Сара Мейтланд, Денис Мина и Еви Уайлд.

„За мен тези десет жени – писатели и поети – са гласът на нашата съвест – казва Шафак. – Заедно и поотделно, те работят, пишат, оказват съпротива и възобновяват нашата вяра в човечеството.“

Списъкът на Елиф Шафак е част от „International Literature Showcase“ – съвместна програма на Британския съвет и Националния писателски център – организация, която цели популяризирането на британската съвременна литература. Темите за 2019 г. са жените писатели, както и авторите с различна сексуална ориентация или от малцинствените групи.

Десетте имена Шафак препоръчва по време на едночасов подкаст на Националния писателски център.

Вижте още: КАПКА КАСАБОВА С НАГРАДА ОТ БРИТАНСКАТА АКАДЕМИЯ

„Смели. Неотразими. Насъщни. Във време, когато светът се променя с удивителна скорост и непрекъснато сме обсипвани с информация и дезинформация, спрете да правите това, което правите, намерете някой тих ъгъл и прочетете тези удивителни писателки – казва Елиф Шафак. – Думите им ще възвърнат вярата ви в човечеството, ще възстановят връзката ви с част от самите вас, която навярно сте пренебрегвали твърде дълго и може би ще ви покажат нов път.

Гласовете им носят яснота в шумотевицата на нашето време.

Думите им изцеляват рани – и стари, и нови.

Историите им ни помагат да разберем болката, гнева и способността за оцеляване – не само на другите, но и нашите собствени.

И най-важното: те връщат човешкия облик на онези, които са лишени от него. Плувайки срещу прилива на племенното съзнание, те ни свързват, като преодоляват ограниченията на региони, религии, етноси и диалекти.

Когато нещата се случват твърде бързо, литературата настоява да забавим темпото, да обърнем поглед навътре и да си върнем своята индивидуалност. Когато светът е разделен на „ние“ и „те“, литературата храбро ни припомня, че няма „нас“ и няма „тях“. Припомня ни, че „другият“ всъщност е мой брат, моя сестра.

За мен тези десет жени – писатели и поети – са гласът на нашата съвест.

Заедно и поотделно, те работят, пишат, оказват съпротива и възобновяват нашата вяра в човечеството.“