Годината е пълна с дати, на които отбелязваме паметта на мъже, посветили живота си на България. Почитаме ги и с паметници и празници. Но има и жени с велико минало – не само в борбата за Освобождението на България от османско владичество, а и жени със значими постижения в различни сфери на обществото. На тях Български хелзинкски комитет (БХК) и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) посвещават кампанията „Паметни жени“, чиято цел е да отбележи жени със съзидателна роля в българската история. Повод за начинанието е 8 март, Международният ден на жената.
С поредица от събития през целия месец март ще бъдат почетени дамите, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и онези, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др. Това са Екатерина Каравелова – тя е сред учредителките на Българския женски съюз, първата обща женска организация, която работи за „умствено и нравствено повдигане на жената и подобрението нейното положение във всяко отношение“; Анна Карима – една от най-изявените личности в българското феминистко движение, борила се за равни права и пълна еманципация на жените, Карима основава първото женско образователно дружество „Съзнание“, чрез което инициира петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование; Димитрана Иванова – под нейно ръководство българските суфражетки постигат частичен успех през 1937 г., когато омъжени, разведени и овдовели жени над 21-годишна възраст получават избирателни права; Елисавета Карамихайлова – първата жена хабилитирано лице в Софийския университет, първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена професор по физика в България, основателка на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН…
Въпреки огромната заслуга, която тези българки имат за напредъка на българското общество, наука и култура, в голямата си част техният принос е изтрит от страниците на историята, отбелязват от БКХи БАУЖ. Това отношение е отразено и в градската среда – в момента в София няма нито един паметник, посветен на реална жена от историята ни (по официални данни на Музея за история на София). По-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на столицата изобразяват конкретни жени – исторически личности. С тази кампанията Български хелинкски комитет и Българската асоциация на университетските жени настояват пред Столична община за вдигането на първия паметник в София, посветен на българка – и то още през 2018 г.
„За великите жени от българската история има място онлайн, в учебниците, в градската среда и навсякъде, където ще вдъхновят ново поколение от жени в науката, политиката, архитектурата, изкуството и всяка друга сфера. Нека този март заедно отпразнуваме постиженията на българските паметни жени“, призовават от БХК и БАУЖ.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение