Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Бацилус булгарикус – най-мощният и хетеросексуален бацилус от всички

Предложение към МОН за несоросоиден и вдъхновен от небесата и неизчерпаемия талант разказ

Снимка: ЕПА/БГНЕС - Бацилус булгарикус – най-мощният и хетеросексуален бацилус от всички

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако има справедливост, догодина МОН ще избере моя несоросоиден и вдъхновен от небесата и неизчерпаемия ми талант разказ:

Кисело мляко

Аз си имам уникален ритуал по заспиването. Лягам, затварям очи и заспивам. Нощес не заспах веднага, защото си мислех за Зорница. Два пъти, понеже съм в такава възраст. Очите ѝ, бездънни езера, са сини като небето и изпълнени с болка като всички очи в литературата.

Имам си и малък брат, който повече няма да участва в разказа, но е сладък джуджанчо и си се разбираме перфектно. Нашето семейство не е умно и красиво. Заради еврогейовете нашите ги е домързяло да учат, затова сега работят възможно най-скучните и клиширани неща, които ми хрумват. Аз съм осмокласник в музикална паралелка, защото, макар да не мога да свиря, съм си избрал патриотичен инструмент, което е достатъчно. Даскалът по рисуване пък не може да пише, но е станал писател напук на Георги Господинов. Въпреки че една гайда струва 200 лева и нашите работят, баща ми, доведен до просешка тояга от ЕС и до пълно умопомрачение от кемтрейловете, си продаде на безценица въдиците, за които е давал стотици левове, на съседа, който, за щастие, точно в този момент се нуждаеше от такъми на старо. Татко вече няма да се радва на единственото си удоволствие, но се лиши от него, въпреки че знаеше за пълната ми липса на музикален талант. Все пак мога да свиря на гайдата няколко мега яки хитове, от които сърцето се возвисява, а задникът сам започва да мята гьобеци. Свирим с няколко моми в нашето даскало.

Учителят, разбира се, е изцяло отдаден на децата и музиката въпреки ниските учителски заплати, наложени ни от НАТО. Един ден ни отвлече от часовете и понеже несъществуващата пандемия е заговор на Бил Гейтс, ни заведе в къщата на болно дете. Балчик беше приказен град с китни къщурки и вълшебни дюкянчета, а лазурното море се вълнуваше под лъчеструйното слънце. Това не знам защо го написах, но изведнъж направи текста ми високолитературен. Спряхме пред схлупена къщурка, задължителна когато имаш болно дете, и отвътре излезе самотна майка, която буташе инвалидна количка, защото как иначе ще докаже, че дъщеря й е болна. С тъжна усмивка момичето ни поздрави:

– Ех, момчета, да знаете само как ми се иска да си поиграем на сляпа баба, защото заедно с гоненицата това е любимото забавление на петнайсетгодишните.

В този миг майката нададе вой:

– Боже мили господи, и автобусите боядисаха по украински, и системата ни убива! А аз чак сега осъзнах, че детето ми е болно, затова възкликнах така…

Точно тогава даскалът се сети, че нямаме сюжет, и предложи да направим дарителска сметка, понеже всички клинични пътеки се изливат в измамата ковид.

Аз обаче имах по-добре решение – приближих се и ѝ пъхнах една кофичка кисело мляко в ръката:

– Лапни си го за здраве!

– Какво е това? – попита учудено тя.

– Купих го от Била. Пише, че е с бацилус булгарикус – най-мощният и хетеросексуален бацилус от всички. Лекарите не искат да знаеш това, но той ще те излекува по-добре от всички химий.

На другата сутрин отидох в училищния двор. Не знам защо, но тази сутрин ми беше особено – може би бях прекалил с киселото мляко. Забелязах Зорница! Тя стоеше на краката си, въпреки че още не беше оперирана, а май не беше изяла и млякото. Питах се дали не сънувам, но тогава видях, че погледът ѝ е изпълнен с топлина, каквито са всички погледи, когато не са изпълнени с болка.

– Прав беше, вече мога да тичам! Освен това ще имам сили да водя още повече нереалистични диалози, бял магьоснико!

Не знаех какво да кажа, затова извадих гайдата от джоба си. Надух я и се опитах да спукам тъпанчетата на Зорница, та тях да излекувам със супа от коприва и тениска с шевица.


Текстът е от профила на авторката във Фейсбук. 

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90