Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Беден лайф, кофти стайл

Софийският университет предлага магистърска програма „Лайфстайл журналистика”, защо?

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Беден лайф, кофти стайл

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

…И сега културните новини: директорът на Софийската филхармония катастрофира с личния си автомобил.

„Лайфстайл” означава стил на живот, стандарт на ежедневното ни битие. Зад лъскавата думичка се крият много неща, но – особено у нас – най-видимо е лъскавото на повърхността. Тук, където сме заменили златото с варак, където звездите са фенерчета на батерии, където богатството означава харчлък, „лайфстайл” е особено понятие. Принципно не е зле, че ще имаме куп магистри по „лайфстайл” журналистика. Това, на което се надявам, е, че преподавателите им от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) ще им кажат още в началото, че евтиният лайф не води до добър стайл.

Програмата, публикувана в сайта на Софийския университет, не обещава нещо подобно. Един от първите предмети, които магистрите ще изучават, е „Медии и пари”. Тази тема е може би най-съществената за цялата българска медийна среда през последните години. И парите за медиите, и парите от медиите, и парите, създаващи медиите, и парите, които ги съсипват – всичко опира до пари. И до влияние. Не видях обаче тема „Влияние на медиите върху лайфстайла на българина”. Нито ми попадна курс от магистратурата, в който се обяснява как журналистите могат да са фактор за повишаване стандарта на живот.

Странното в тази бъдеща магистърска програма е поставянето на равенство между журналистите, които пишат за шоубизнес, и тези, които се занимават с култура. Когато най-авторитетният факултет у нас, в който се преподава журналистика, слага равенство между двете неща, значи има нещо повредено в разбиранията за ролята на медиите, редакторите и репортерите. Явно още от университета тръгва неразбирането, че културата е нещо съвършено различно от жълтата хроника. Какво играе актьорът на сцената, какво влага в ролята и как я интерпретира, няма нищо общо с това какво се случва в личния му живот. Едното е култура и изкуство, другото – лайфстайл и светска хроника.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Но магистратурата в СУ обещава:

„Магистрите по лайфстайл журналистика могат да се реализират като:

• автори и редактори както в лайфстайл списанията у нас, така и в отделите по култура в печатните и електронните медии…”.

Един от проблемите на българската журналистика е заложен още в корените ѝ. Липсата на диференциация между ресорите, пускането на неподготвени репортери, които задават неадекватни въпроси, улеснението да връчиш „скучните” културни теми на светския хроникьор – това е опорочаване на професията. Но академичният текст твърди, че всичко е една и съща каша:

„Амбиция на тази магистърска програма е изграждането на гъвкава творческа стратегия към модерните теми, проблеми и нюанси във всекидневното културно битие. Важен резултат е активното журналистическо отношение към ценностите на стила на живеене, развлеченията и свободното време”.

Културата като елемент от развлеченията и свободното време може да е мантрата на новия свят, но дори да не им го кажат във ФЖМК, журналистите са длъжни да повишават нивото на читателите и зрителите, а не да се водят по повърхностните им интереси.

В магистърската програма преподавателите от Факултета по журналистика са поставили знак на равенство между темите за изкуството и културата и темите за секса, спорта и обзавеждането на дома. Предполагам, че взаимозаменяемостта на кадрите в новите медии е причина за това. Вече е трудно да се намерят журналисти, които имат задълбочени познания в един ресор. Но няма как да се очаква сериозно да проучваш материали за средновековна изложба, да напишеш след това компетентна информация или статия, а след това да се заемеш с публикация за десетте най-добри начина да задържиш мъжа. Не че не се прави, но точно Факултетът по журналистика трябва да подчертава винаги и непрекъснато погрешността на подобна практика.

Лайфстайл журналистиката е важен елемент от професията. Прекрасно е, че ще има магистри, специално обучени да работят в тази ниша. Въпросът е къде. Добре е във Факултета по журналистика да им обяснят
реалността на лайфстайла в българските медии. Възможностите за работа на това поприще са минимални. Има толкова малко списания у нас, където могат да пишат на тези теми, в сайтовете пък ще им се наложи да
следват тъкмо описания „миш-маш модел“ – и тъй като няма да имат капацитета да го правят, най-често ще стигат до копи/пейст методи – а това журналистика ли е? В телевизиите шансът за лайфстайл журналистика
е още по-малък.

Но най-същественият проблем пред решените да запишат магистратура „лайфстайл журналистика“ е как ще пишат за добър вкус, гурме храна и висока класа, без да са видели и опитали на живо нищо такова? Колкото и да го учат, винаги ще бъде преразказ по картинки от чужди списания.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах