Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Бенедикт Къмбърбач: Никога не съм се чувствал млад

Фенът на звездите, разбивачът на снимки, претендентът за награди

Питате ме дали резултатът е 1:0 за рок звездите, а не за филмовите? Възможно е, но не и когато билетите за „Хамлет” се разпродават по-бързо от тези за турнето на Бионсе и Джей-Зи (бел. ред. - билетите за спектакъла "Хамлет", който ще се играе през август тази година с Къмбърбач в главната роля, бяха изкупени още в първия ден на продажбата си).  - Бенедикт Къмбърбач: Никога не съм се чувствал млад

Питате ме дали резултатът е 1:0 за рок звездите, а не за филмовите? Възможно е, но не и когато билетите за „Хамлет” се разпродават по-бързо от тези за турнето на Бионсе и Джей-Зи (бел. ред. - билетите за спектакъла "Хамлет", който ще се играе през август тази година с Къмбърбач в главната роля, бяха изкупени още в първия ден на продажбата си).

Срещам се с номинирания за Оскар Бенедикт Къмбърбач за ролята му на Алън Тюринг в „Игра на кодове” на филмовия фестивал в Палм Спрингс, където той и останалите актьори в лентата получиха наградата за най-добър актьорски състав.

Разговарям с 38-годишния англичанин, който се снишава на стола си, виждайки Робърт Дювал на 40 метра от него. „Това е Робърт Дювал. Леле!”, казва Бенедикт с притихнал глас.

– Никога не съм срещал актьор, който да не го идолизира. Познавате ли Дювал?

– Той е един от властелините. Не съм се срещал с него досега, но с удоволствие бих го направил.

– Може би ще го видите довечера на гала вечерята (бел ред. – едно от заключителните събития на феста в Палм Спрингс)?

– Като фен бих могъл да го хвана за края на дрехата. Но в същото време, за да има значение тази среща, трябва да си малко встрани от тоя цирк. Това не е най-подходящото място да му се представя. Затова толкова харесвам кръглите маси, на които канят номинираните актьори. Може да си поговориш без задръжки за актьорски работи.

– Какво научихте от тези срещи и разговори?

– Има го този момент, в който се срещаш с твоите герои и ги възприемаш като нещо друго, като нещо повече от теб. В следващия момент обаче общият ви занаят изтрива това. Най-хубавото нещо на моята професия е, че тя помита различията в класата, във възрастта, в пола, в расата, издига се над тези предразсъдъци. Ти винаги си част от екипа, независимо колко много или колко малко си известен или награждаван.

Основното нещо, което съм запомнил от срещите ми не само на тези маси, но и с колегите, с които съм снимал, е, че няма един-единствен начин, по който да подходиш към роля.

Първият човек, който ми го каза, беше Мерил Стрийп. Снимахме „У дома през август”, когато я попитах как успява да пресъздаде толкова много състояния – депресия, алкохолизъм, рак, скръб. Ролята й в този филм беше едновременно комична и супер разстройваща сетивата. Тя ме погледна сериозно и отвърна, че няма калъп, по който да влизаш в роля. „В противен случай никога нямаше да успея да пресъздам и половината неща, които досега съм изиграла. Понякога го намирам в себе си, друг път нещо, което ме заобикаля ме вдъхновява да вляза в персонажите си и да ги разбера.” В този миг разбрах колко я обожавам.

– Миналата година на Оскарите се „натресохте” в снимката на U2 с доста впечатляващ скок зад гърба им. И оттогава досега фотобомбардираш звездите на почти всички събития. Явно доста ти е интересно на червения килим?

– Да, на Оскарите добре се забавлявах. И да, голямо подскачане падна тогава.

– Заради което е виновна Елън Дедженерис, нали (бел. ред. – Дедженерис беше водеща на церемонията)?

– И водката.

"Белите могат да скачат", гласи коментарът на Бенедикт Къмбърбач за тази снимка.

„Белите могат да скачат“, гласи коментарът на Бенедикт Къмбърбач за тази снимка.

– На вас май ви се удават шантавите неща?

– Бях пиян…! Всъщност, това не е вярно. Ще ми се да обвиня алкохола за всички злини и да кажа на децата да не правят това, но върша такива щуротии и когато съм трезвен. В случая с U2 един приятел ме помоли да ги снимам. Не да се завра при тях, а ако ги мерна, да ги фотографирам. Импровизирах на момента. Нямах в себе си фотоапарат, а не бих си позволил да ги помоля за селфи.

– Доста нависоко бяхте скочил!

– Белите могат да скачат!

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах