Случаят със Соня Колтуклиева, съборена на земята от гард на НСО, има аналози в САЩ, Турция, Бразилия и Африка. Българското законодателство допуска употребата на физическа сила от НСО само при определени условия и когато тя е абсолютно необходима.
Журналист е повален на земята от агент на американските тайни служби. Друг е ритнат от охранител на турския президент, а трети получава юмрук в корема, докато се опитва да зададе въпрос на държавен глава. Журналистка пада по стълби след намесата на президентски телохранители и прекарва 15 дни в болница. Това са документирани случаи от различни страни, които показват колко лесно охраната на политическата власт може да се превърне в източник на физическа заплаха за журналистите.
Инцидентът със Соня Колтуклиева на 22 октомври в София поставя същия въпрос. Журналистката от ПИК се опитва да зададе въпрос на председателката на Народното събрание Михаела Доцова пред централата на „Прогресивна България“. След като политичката се качва в автомобила си, Колтуклиева отваря вратата му. Служител на Националната служба за охрана я изблъсква, тя пада по гръб на тротоара и според съобщената медицинска информация получава фрактура на рамото и сътресение на мозъка.
НСО разпорежда проверка и уведомява Военната прокуратура. Образувано е досъдебно производство.
Един от най-близките международни аналози е от 29 февруари 2016 г. в САЩ. По време на предизборен митинг на Доналд Тръмп във Вирджиния фотографът на списание Time Кристофър Морис напуска определената за медиите зона, за да заснеме протестиращи. Агент на Сикрет сървис му нарежда да се върне. След словесен конфликт служителят сграбчва фотографа за врата, блъска го в маса и го поваля на земята. Инцидентът е заснет, а американската служба започва разследване.
Морис признава, че е допринесъл за изострянето на конфликта, но оспорва необходимостта от толкова груба физическа намеса. Този случай има много пряка връзка с поведението на Соня Колтуклиева и реакцията на НСО, включително и заради основополагащия принцип, че дори поведението на журналиста да е неправомерно, не всяка реакция на охраната е допустима.
Месец по-късно, на 31 март 2016 г., охранителите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган предизвикват скандал във Вашингтон. Преди негова реч в института „Брукингс“ те се опитват да отстранят предварително акредитирания журналист Адем Явуз Арслан. Той е хванат и избутан от сградата, въпреки възраженията на организаторите. Друг турски журналист, Емре Услу, съобщава, че е ритнат в коляното толкова силно, че започва да кърви. Според Агенция „Франс прес“ турски охранител се опитва да ритне и американски репортер, който снима случващото се.
На 31 октомври 2021 г. подобен конфликт възниква в Рим по време на срещата на Г-20. Журналисти се опитват да доближат бразилския президент Жаир Болсонаро, за да му зададат въпроси. Италиански служител по сигурността удря с юмрук в корема Леонардо Монтейро от TV Globo и го обездвижва. На Жамил Шаде от UOL е отнет телефонът, който е хвърлен на земята, а репортерката Ана Естела от Folha de S.Paulo е избутана от полицай. Служителите оправдават действията си с необходимостта от спазване на мерките за сигурност.
Много по-тежки са последствията от инцидент в Сиера Леоне през септември 2019 г. По време на футболен мач в присъствието на президента Джулиъс Маада Био негови телохранители нареждат журналистическо помещение да бъде освободено. Репортерката Франсис Бърнард отказва да напусне. Според свидетелствата ù тя е удряна с юмруци и оръжие, извлечена от помещението и пада по стълбище. Прекарва 15 дни в болница със сериозно увреждане на гръбначния стълб. Пострадали са още двама журналисти. Правителствена комисия предлага компенсации и отстраняване на един от охранителите.
Общото в тези случаи не е непременно поведението на журналистите, а въпросът за границите на допустимата сила. Охранителите имат право да защитават държавните ръководители, но това право не е неограничено.
В България границата е очертана в Закона за Националната служба за охрана. Член 34 допуска употребата на физическа сила само когато тя е абсолютно необходима, включително при нападение срещу охранявано лице, противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. Законът изисква предварително предупреждение, освен при внезапно нападение, и задължава служителите по възможност да предприемат мерки, за да не застрашават живота и здравето на гражданите.
Правилникът за прилагането на закона не предоставя на охранителите допълнително, неограничено право да използват сила по собствена преценка. Той урежда и дисциплинарната отговорност, която може да бъде търсена независимо от евентуалното наказателно производство.
Това е и ключовият въпрос при инцидента с Колтуклиева. Отварянето на вратата на автомобил, в който се намира охраняван държавен ръководител, може да бъде възприето като риск за неговата сигурност. Това обаче не означава автоматично нападение, нито освобождава служителя от задължението да прецени необходимостта и съразмерността на физическата намеса.
Разследването трябва да установи дали е имало непосредствена заплаха, отправено ли е предупреждение, съществувала ли е възможност журналистката да бъде отдалечена по по-безопасен начин и бил ли е предвидим рискът от нараняване при падането ù.
Отделен въпрос е реакцията на охранителите след инцидента. На разпространените кадри автомобилът напуска мястото, без някой от охранителите или от екипа на Доцова да осигури помощ на падналата журналистка.
Ако съдебномедицинска експертиза установи телесна повреда, а разследването докаже противоправно причиняване, могат да възникнат и въпроси за отговорност по чл. 129, 130 и 131 от Наказателния кодекс, включително за телесна повреда, причинена от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата.
Международните примери показват, че подобни инциденти се случват и в държави с утвърдени демократични институции. Различава ги най-вече реакцията след употребата на сила – дали действията на охранителите се разследват, дали пострадалите получават защита и дали се търси персонална отговорност.
