Явор СИДЕРОВ
20.10.2026
Концерти като снощния* връщат вярата ми в способността на музиката да се издига над злободневието и да изважда най-доброто от хората. Когато музиката излиза от гърлото на харизматичния гигант Брин Терфел, изкуството върви ръка за ръка със забавлението. Отдавна не съм виждал такова съчетание между талант, чар, присъствие и актьорско умение, каквото показа уелският бас-баритон на сцената на Зала „България“.
Концертният формат разкрива безпогрешно таланта и натюрела на оперните певци, защото ги поставя в ситуация, в която не могат да се крият вoкално и актьорски зад декори, костюми, оркестър и колеги. Брин Терфел не просто не се крие, той изпълва сцената като никой друг. На всичкото отгоре лъчезарната му екстровертност върви с богат и красив глас, певческо умение и липса на осезаемо или поне натрапчиво его.
Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
Но да вървим поред. Първото, което направи впечатление, беше изключително разнообразната програма. Имаше всичко, от тежка артилерия като сцената на смъртта от „Борис Годунов“ на Мусоргски и каватината на Алеко от едноименната опера на Рахманинов, през вечнозелени фаворити като арията на Фигаро, арията на Дон Манифико от Росиниевата „Пепеляшка“ до арията на Дон Пизаро от първо действие на „Фиделио“.
Имаше песен на Курт Вайл от „Опера за три гроша“. Имаше три песни от мюзикъли на Ричард Роджърс („Южен Пасифик“), Фредерик Лоу („Камелот“) и Клод-Мишел Шонберг („Клетниците“). За разнообразие чухме дори кан-кана от увертюрата към операта „Орфей в ада“ на Офенбах. Изключително добре подбрана програма – едновременно изискваща, стилна и демократична, без залитания в кич или популизъм. Нещата потръгнаха от самото начало.
Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
Терфел пя наистина красиво. Ако имаше проблем, той бе свързан с на моменти лошата звукова синергия с оркестъра. В самото начало техниците на Филхармонията махнаха микрофона пред него – добро решение, защото качеството на звука се подобри. В резултат на това решение обаче гласът на Терфел, който никак не е слаб, потъваше под оркестъра в особено силните пасажи. Проблемът беше осезаем, но не дразнещ, и всъщност не засегна сумарно повече от три-четири фрази. През цялото останало време низините на баса бяха дълбоки и звучни, регистърът на баритона богат и плътен, фразата – изящна, детайлите – изпипани.
Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
На 60, Терфел е универсален боец – дялан камък, биха казали по-фолклорно настроените. Отвъд опита, стила и вокалната техника присъствието му е неповторимо. Той изпя цялата сцена на смъртта на Борис Годунов на колене (на безупречен руски, между другото), игра, танцува, говори си с публиката и надскочи всички ограничения на концертния формат.
Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
Два часа и два биса („Ако бях богат“ от „Цигулар на покрива“ и приспивната песен „Суо ган“ от „Империя на слънцето“) след началото Брин Терфел остави у мен убеждението, че бъдещето на певческото изкуство – не само в концертната му форма, а по принцип, не е в модерните трактовки, ексцентричните костюми и хладната дистанция между звезда и зрители, а в старомодните неща – талант, топлина, присъствие, отдаденост към изкуството и любов към публиката.
Снимка: Виктория Вучева/Софийска филхармония
* Концертът бе на 18 октомври 2026 г., неделя – бел. ред.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
