Да не забравяме истинското значение на Петльовден

Днес е Петльовден. Един от поредните празници в народния календар, чиито корени са неясни, неустойчиво свързани с християнската църква, обвити в измислени легенди и използвани дори по непочтителен начин.

Всъщност корените на този ден са езически. Това е „мъжкият“ аналог на Бабинден, празник, посветен на момчетата. Много от задължителните обреди напомнят именно празника на народните акушерки – майките на момчета гостуват на селската баба и ѝ носят дарове.

Църквата казва, че на този ден Света Богородица е занесла новородения Иисус в храма, за да го „представи пред Бог“. Затова в църковния календар празникът се нарича Сретение господне.

Една от устойчивите легенди за 2 февруари е свързана с библейската история за цар Ирод, който заповядал да бъдат избити всички пеленачета от мъжки пол. Една майка заклала петел и белязала с кръвта му всички врати в дома си, за да заблуди войниците.

От църковната версия произлиза и ширещата се в последните години етно-историческа митологема, че в България празникът е свързан със събирането на данъка девширме. Библейската майка се е превърнала в българска героиня в домораслия фолклор – майка, която заклала петел, за да бележи портите и да не даде детето си за еничар. Недостоверността на тази легенда е лесна за доказване – турците не са събирали децата през зимата, когато е било трудно да се преминат заснежените планински проходи.

Езическите корени на празника са несъмнени. Жертвоприношението на петел е отколешна традиция, позната в не една култура по света. В България, а и в целия славянски свят, на днешния ден – свободен от земеделски задължения, защото е в средата на студената зима, е ставала инициацията на младите момчета, преходът им от деца в мъже. Някога това е бил голям празник – къщите се варосвали, селата се подготвяли за едно от най-сериозните събития в живота на мъжете. Петелът е бил жертвеното животно, основата на ритуала, защото е обвързан с появата на слънцето, той е един от символите на кръговрата, негов вестител.

Съвсем като в древни предхристиянски времена в много български села на този ден се колел петел, а с кръвта му се намазвали лицето и ръцете на момчетата, чертаела се линия пред прага, а черепът на животното се поставял на оградата с клюна навън. Краката му пък се хвърляли на покрива на къщата. Перата на жертвения петел били събирани грижливо – те били важни за баячките и лечителките. Празничното хранене било с курбан от месото на този петел и било първото хранене – с мъжко животно – на новия мъж. Пиело се горещо вино с лют пипер.

Понеже е свързан с „мрачните сили“ на прехода от едно човешко състояние в друго, този ден се смята за един от тъмните дни в годината. На него не се правят сватби и годежи, не се работи, не се играе хоро. Спазва се строго въздържание от полов контакт, за да се запази плодовитостта и силата на мъжете.

Наричат го още „Мъжка Богородица“. Тъй като е тъмен ден, рисковано време, ритуалите са повече за умиротворяване на мрачните сили. Прави се погача – житна жертва. В основата е идеята за плодовитостта на мъжете – петелът и зърното са ярки символи на тази идея.

Празникът е запазен в този вид основно в Източна България, превърнал се е в локален ритуал. В с. Голица, Варненско, дори е издигнат единственият паметник на петела у нас.

Днес повечето от тези скрити значения на Петльовден са забравени, но 2 февруари все още живее в народната памет като специален празник. Непочтителните привнесени значения обаче затъмняват истинската му история.