Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Държи ли ДС ръката на преводача на книга, изобличаваща ДС?

„Власт и съпротива“ на Илия Троянов: скандални пропуски в превода или проблем с великанското самочувствие на автора?

Илия Троянов смята, че преводачът Любомир Илиев е злоупотребил с доверието му. Снимка: Авторът - Държи ли ДС ръката на преводача на книга, изобличаваща ДС?

Илия Троянов смята, че преводачът Любомир Илиев е злоупотребил с доверието му. Снимка: Авторът

Есе на Илия Троянов, озаглавено „Предателство, как е твоето име?“, излезе на 29 януари в германския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Поводът е българският превод на романа „Власт и съпротива“, издаден от „Сиела“ през лятото на 2016 г. Троянов е немски писател от български произход – но големите теми в творчеството му го правят доста по-български автор, независимо от езика, на който пише. Публикуваният текст е провокиран от силното съмнение на автора, че някои „неточности“ в превода на романа, са умишлено допуснати от преводача.

Подозренията на автора се появяват след като научава за изразените в стихове поетични съмнения на литературния историк Пламен Дойнов, че преводачът е бил доброволен сътрудник на ДС… По този повод сутрешният блок на БНТ „Денят започва с култура“ организира дискусия с участието на преводача Любомир Илиев, както и още няколко гости – Пламен Дойнов, литературен историк и поет, Силвия Чолева, поет, издател и критик и Иглика Василева, една от най-изтъкнатите наши преводачки.

В началото на разговора по телефона преводачът Любомир Илиев отрече, „че дългата ръка на службите е държала моята ръка по време на работата ми“. Той разказа, че за „Власт и съпротива“ е имал трима редактори, прекарал е часове в разговори с автора по скайп и по телефона, за да изчистят и най-дребните неточности. А готовият превод е бил изпратен на Троянов 6 месеца преди излизането на книгата – и е бил прочетен и от неговия чичо Георги Константинов, прототип на един от героите в романа.

„Не съм проверявал, не знам нищо за досиета, не знам откъде може да е излязло подобно обвинение към мен. Това с агентството ми са неща, които тепърва ще де доказват. Докато не се изясни този проблем, просто не си струва да говорим. Аз не знам той [Илия Троянов] откъде черпи той тези сведения, но така или иначе го е сложил там (бел. ред. – в есето си във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“). И за мен е много неприятно, но ще трябва да се живее с него – няма как. Мога да го уверя, че ако някой не харесва книгата му, причина за това не е преводът“, завърши телефонното си включване Любомир Илиев.

Всъщност Илиев не е длъжен да живее с обвинението, което счита за неприятно. Подобен казус имаше и през 2014 г. след подмятанията на театроведката Мирослава Кортенска, че Крикор Азарян е писал доноси срещу колеги. В публикувания по онова време откъс от личния дневник на проф. Васил Стефанов актьор от Народния театър също подхвърля подобни твърдения. Тогава роднините на Азарян направиха запитване в Комисията по досиетата и след съответна проверка получиха документ, че режисьорът няма нищо общо със структурите на Държавна сигурност.

В студиото на БНТ Пламен Дойнов, съобразявайки се със закона, отрече да е разсекретявал името на който и да е агент на ДС – защото е написал стихотворение, а не доклад. Но още в следващото изречение обяви, че не могъл да устои, когато разбрал, че „нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност превежда роман, който е изцяло посветен на тази ужасяваща система“. С което волно или неволно, но по-скоро съвсем волно, потвърди изнесеното от Троянов пред германския вестник.

„Според мен не може да се клевети някой, че е доносник, без документ – независимо, че е казано в стихотворение – казаното е казано – и то се уголемява като снежна топка, а накрая се появява във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, коментира Силвия Чолева.

За нея пропуснатото отваряне на досиетата още в началото на прехода произвежда унищожения постфактум. Чолева цитира Цветан Тодоров, който в предговора към френското издание на „Следеният човек“ на Веселин Бранев, пише:

„Държавна Сигурност взима на прицел не виновните, а невинните, които трябва да бъдат държани постоянно в страх, за да й сътрудничат и да допринасят за постигането на един друг идеал за напълно прозрачно – друг вид прозрачно – общество, намиращо се под постоянно наблюдение, като машината за контрол ще знае всичко за всички“.

Но не е много лесно да приемем за жертви хората, сътрудничили доброволно и донасяли с ентусиазъм какво си говорят техни близки приятели, съпруги, съпрузи и родители. Трудно могат да бъдат приети за жертви и много бивши тайни и явни служители на ДС като Георги Първанов, Божидар Димитров и Димитър Иванов… примерно.

Неволно Чолева влиза във виртуален диалог с Илия Троянов, който пише в есето си по въпроса за „жертвите“:

„Как така никой от носещите вината не е потърсил повод за помирителен разговор, никога нищо не е признал или пък обяснил, въпреки настояването на предадения, за извинение и дума не можело да става. Нито един от предателите не направил опит сам да разкаже всичко за случилото се“.

Преводачката Иглика Василева защити честта на гилдията, напомняйки, че Любомир Илиев е едно от най-талантливите пера в превода от немски. Тя се съмнява, че професионалист от неговия ранг може да изневери на автора:

„За него е много по-лесно да бъде верен на оригинала, отколкото към Държавна сигурност“.

Според Иглика Василева обвиненията на Илия Троянов звучат параноично, смехотворно и дори подло.

„Имам чувството, че нарочно е направено“.

Захари Карабашлиев, директор на издателство „Сиела“, подчерта, че „Власт и съпротива“ е сред най-продаваните книги на издателството, „истински бестселър, ако можем да наречем така книга с толкова тежка тематика“ – затова няма никаква нужда от подобен изкуствен шум.

Цялата истина трябва да се разкрие, но и Илия Троянов трябва да си отговори на един въпрос, подчерта  Пламен Дойнов: защо през 2013 г. е бил спокоен, че разсекретен сътрудник на Държавна сигурност е преводач на книгата му „Ледовете се топят“ – може би там преводът е бил перфектен, но от есето това не си личи, твърди Дойнов.

„Смятам, че огромна роля [в този казус] има великанското самочувствие на Илия Троянов – може би не е могъл да понесе, че в неговия превод има някакви малки, макар и пренебрежими проблеми – заяви Силвия Чолева. – Считам, че високомерието, с което е написана тази книга, не му прави чест.“

На запитване от „Площад Славейков“ за неточностите при превода на „Власт и съпротива“, от „Сиела“ ни изпратиха следните примери:

– на стр. 21 думата „съмишленици“, публикувана в първия тираж на книгата, е заменена с „нагаждачи“ в тиража, който в момента е на пазара;

– на стр. 274 изречението „Аз обаче, уж на около 35 години, онази вечер съм бил чакал главата на Сталин да рухне на земята. Избягал съм чак когато лицето му пльоснало в калта”, публикувано в първия тираж на книгата, е заменено с „Аз обаче, уж на около 35 години, онази вечер чаках главата на Сталин да рухне на земята. Избягах чак когато лицето му пльосна в калта” в тиража, който е на пазара в момента.

От „Сиела“ ни изпратиха само тези две корекции. Надяваме се, че в новото издание на „Власт и съпротива“ са включени и липсващите абзаци, за които пише Илия Троянов в есето си.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС