Трима изследователи си поделят Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. Американецът Карл Дайсерот и германците Петер Хегеман и Георг Нагел получават отличието за техните открития, довели до оптогенетиката – метод, който позволява да се включва или изключва активността на отделни нервни клетки в жив мозък. Днес този метод се използва в лаборатории по целия свят за разкриване на тайните на мозъка, обосновават се от Нобеловия комитет.
Нобеловата награда за медицина бе обявена от института „Каролинска“ в Стокхолм и дава началото на т. нар. Нобелова седмица, в която предстои да бъдат връчени още отличията за химия, физика, литература и мир.
Дайсерот, Хегеман и Нагел са удостоени са открили молекулярен превключвател за нервни клетки. Сигналите в нервните клетки се предават изключително бързо и още през 50-те учени стигат до заключението, че за да се постигне тази скорост вероятно най-подходящо би било да се използва светлина. Ако молекулярните биолози успеят по някакъв начин да въздействат върху нервните клетки и да ги накарат да реагират на светлина, те биха могли да управляват невронната активност.
Нобеловите портрети на Дайсерот, Хегеман и Нагел. Илюстрация: Niklas Elmehed © Nobel Prize Outreach
Използвайки светлина, изследователите вече могат да активират или деактивират отделни невронни вериги в мозъка. Така те могат да възкресяват спомени, да предизвикват усещания, да управляват поведението и да изучават видовете неврони, участващи в различни психиатрични и неврологични заболявания. Оптогенетиката променя из основи разбирането ни за мозъка. Тя също така дава важна представа за това как нервната система взаимодейства с различни клетки в други части на тялото, като например в сърцето и червата.
За основа на откритието се използват проучванията на Хегеман с Chlamydomonas, водорасло, известно със способността си да плува към светлината. Когато изследователите разбъркат това зелено водорасло в петриево блюдо, течността придобива бледозелен цвят. Ако след това осветят едната страна на съда, зеленият цвят се измества към източника на светлина, тъй като микроскопичните водорасли плуват натам. Водораслите възприемат светлината чрез т.нар. „очно петно“ – миниатюрна оранжева точка върху повърхността на клетката, съдържаща молекула, улавяща светлина: ретинал.
Хегеман изследва очното петно на водораслото. Използвайки миниатюрни електроди, той измерва електрическите сигнали, възникващи в Chlamydomonas при осветяване на очното петно. Водораслите реагират изключително бързо. Само половин милисекунда след достигането на светлината до очното петно се генерира електрически импулс, докато при хората процесът отнема поне 10 милисекунди.
Хегеман кани в екипа си Георг Нагел, а Дайсерот провежда собствени изследвания по темата, когато двамата се свързват с него, за да шлифоват откритието си.
Тримата лауреати си поделят паричната награда от 12 млн. шведски крони (малко над 1 млн. евро).
