Евровизия – повече от Грами, по-малко от Златен Орфей

От седмици България цяла тръпне как ще се класираме на Евровизия… Последните дни четохме, че Поли Генова е „предизвикала фурор“, че е „влязла в историята“, а според най-истеричната новинарска агенция „Швеция е в истерия по Поли Генова! Шофьорите на таксита въртят само нейния хит!“. Впрочем в това може и да има нещо вярно, песента е 2/3 шведско производство.

Класирането на Поли Генова сред 26-те най-добри в Европа предизвика вълни на национална гордост, сравними само с вълните на национална гордост, предизвикани миналата седмица от победата на Кубрат Пулев, предишния месец от новата приятелка на Гришо, а преди година и половина – от „достойната“ загуба на Пулев – сякаш той е първият боксьор в историята, който след загуба с нокаут е намерил сили да стане и да продължи състезателната си дейност.

И ако нормално е Кубрат Пулев, Григор Димитров и техните екипи да се гордеят със световното ниво, което са постигнали с личните си усилия, то с какво точно могат да гордеят феновете им? Тези успехи не са техни. Човек може само се радва на чужди постижения, не и да си присвоява правото да гордее с чужди заслуги. „Защото сме българи“ е невалидна причина. Да си българин е повод за гордост точно толкова, колкото и да си руснак, турчин, американец или какъвто и да е друг.

С Поли Генова случаят е по-различен. Тя се явява на конкурс за песен, който има дълга история на скандали, опити за политически изявления и естетически изцепки. В самото му име е закодирано, че в него най-важното са парите и визията. Визията е за участниците и колкото по-екстравагантна, толкова по-добре – Миро се яви като ангел, сега Поли Генова има по тоалета си светещи ленти като пътен полицай. А парите са много и накрая отиват при организаторите.

Първият от проблемите на „Евровизия“ е, че е състезание. На откриването на кинофестивала в Кан Уди Алън нарече самата концепция за художествен конкурс безсмислица:

„В спорта изправянето на хората един срещу друг може да е страхотно, но в културата е против здравия разум – обяви той. – Да преценяваш няколко произведения с идеята, че по някакъв платоничен начин можеш да определиш кое от тях обективно е най-доброто, е нещо, в което не вярвам. Затова и не участвам в конкурси.“

Българските певци обаче участват. Поли Генова дори за втори път. При пълната липса на международни успехи за родните поппевци, „Евровизия“ е единственият им шанс да се изправят пред толкова широка международна публика. Но шансът за победа е нищожен. Ако някой има данни и качества на истинска попзвезда, той така или иначе успява. АББА и Селин Дион не са звезди, защото са печелили „Евровизия“.

„Евровизия“ е конкурс с повече блясък и трясък от Грами-церемония и музикалната равностойност на „Златния Орфей“ от 70-те години. За някои това сравнение може да е прозвучало като обида, но според мен е по-скоро комплимент – при това не напълно заслужен. Защото на „Златния Орфей“ носителят на златната статуетка се избираше от професионалисти, а не от тв зрители, гласуващи с геополитически съображения и по съседски.

Затова за разлика от други участници, Поли Генова довечера може да се гордее – каквото и да постигне, то ще е заради личните й качества, а не защото е българка. А също и заради качествата на песента й, която – май трябва да припомним – има трима автори и двама от тях са шведи.

Аз обаче нито се гордея, нито се чувствам длъжен да викам за Поли Генова, Кубрат Пулев или Григор Димитров. Ако все пак подкрепям някой от тях, то няма да е от чувство за национална гордост, а защото го харесвам. Нормално е да сме по-привързани към хората, с които сме родени на едно място и говорим един език. Още по-нормално е от двама певци да харесваме повече този, който пее по-добре, а не този, който живее по-близо.

Хората, включително и тези, което се бият в гърдите колко обичат родината, обикновено избират по-доброто, пък ако ще и да е вносно. Затова във всички нормални общества руската водка, шотландското уиски, немските коли, английската литература и американската музика имат по-голям успех от местните, патриотични аналози.