„Гардиън“ с овации за български филм

Филмът „Виктория“ на Майя Виткова, представен на фестивала „Сънданс“ през 2014 г., става част от каталога на британската стрийминг платформа „Класики“. Услугата разпространява „най-доброто от съвременното и класическо кино от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия“, става ясно от сайта ú, а „Виктория“ ще може да се гледа от абонатите от 15 февруари.

Във връзка с тази новина „Гардиън“ излезе с ревю от филмовия критик Питър Брадшоу, който казва, че продукцията „повече от заслужено става част от британския стрийминг“. Известен с острия си език, критикът дава 4 от 5 звезди на „Виктория“ и го описва като „убедителна, амбициозна и емоционално ангажираща драма“.

„Този чудесен филм би бил постижение от всекиго, а всъщност е дебютът на Виткова – пише Брадшоу. – Невероятно подреден, заснет и изигран.“

Действието на филма се развива от 1979-а до 1994 г. в България. Младата Боряна (Ирмена Чичикова) планира бягството си от тоталитарния режим заедно със съпруга си (Димо Димов). Тя мечтае за САЩ, но вижданията ú за свободата не се споделят от майка ú, отдадена комунистка. Когато Боряна забременява, тя е ужасена да даде живот в подобна потискаща политическа атмосфера и прави всичко възможно, за да абортира. Дъщеря ú Виктория все пак се ражда – на съдбовната дата 9 септември, при това без пъп или прикачена пъпна връв. Този странен феномен веднага кара властта да обяви Виктория за бебе на десетилетието и да прозре в нейното раждане знак за ново начало на социализма. Така семейството на Боряна започва да получава специално отношение от управляващите и десетки привилегии, които осуетяват нейните планове за тихо бягство от родината.

Виктория израства разглезено момиченце, но след 1989 г. „баба, майка и дъщеря остават сираци на времето“, предава Брадшоу сюжетът.

„Пъпната връв, която ги е свързвала в техните разнообразни емоционални убедености, вече я няма. Бабата изпада в шок, а Боряна не знае какво да прави със свободата си у дома, предвид, че е прекарала живота си, вярвайки, че тя може да съществува само в чужбина. Младата Виктория израства, а всичките ù привилегии на принцеса са отнети. Тя намира нов вид зрялост в затоплените си отношения с баба си.“

С абсурдизма и скептицизма си, филмът на Майя Виткова показва влиянието от румънския режисьор Раду Жуде, с когото тя работи по късометражни продукции, отбелязва критикът.

„Силата на „Виктория“ е в трагедията на един неизползван живот, неизразена страст, неосъществен потенциал и нереализирано съществуване – прави равносметка Брадшоу. – За Боряна и нейното поколение 1989 г. и краят на комунизма е сеизмично, но необяснено събитие. Те не са достатъчно възрастни (като бабата), за да познават сигурността на стария комунистически модел, нито са достатъчно млади (като Виктория), за да се насладят напълно на новата си свобода.“

Той интерпретира и основната алюзия на филма:

„Колкото и грозен да е комунистическият период след войната, той все пак е страхотен, изпълнен с драма, значение и смисъл. Сега си е отишъл и героите са оставени с празнота, точно толкова видна, колкото и липсващия пъп на Виктория. Има усещане за загуба, но и за нещо друго: възможност за ново начало и изчистена страница в историята.“