Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Гео Милев преди сто години: Не хвалете българката, призната в Германия

Дебат в медиите за първите успехи на българската актриса Вела Ушева, постигнати зад граница

Актрисата Вела Ушева със съпруга си Ангел Каралийчев - Гео Милев преди сто години: Не хвалете българката, призната в Германия

Актрисата Вела Ушева със съпруга си Ангел Каралийчев

Споровете, които се развихриха около ролята на Мария Бакалова в „Борат 2”, оспорваните аргументи за и против успеха на младата българска актриса, виртуалните дебати за признанието, получено навън, и гордостта на българите от начина, по който Бакалова стигна до звездната пътека в Холивуд – всичко това не се случва за пръв път.

„Площад Славейков” публикува няколко текста с различни гледни точки – критични и похвални. Точно това е ролята на медиите, при това не от днес. Затова ще ви разкажем какво се е случило преди век.

Преди сто години, през януари 1921 г. българският литературовед и критик Александър Балабанов започва да издава седмичника „Развигор”. В първия му брой се появяват няколко много любопитни материала, като например текст на Елин Пелин с унищожителна критика срещу Народния театър, за който твърди, че е изгубил духовния си облик и „той стои сух безжизнен скелет, без светлина и топлина”. В задочна полемика с него влиза самият Иван Вазов, но за това ще ви разкажем друг път.

В същия брой обаче се появява и кратка хроника, в която редакцията съобщава новини за видни личности. Една от дописките в тази рубрика гласи:

Отзиви за една млада българска актриса в Берлин

По случай Вазовия юбилей в Берлин е била устроена една българо-германска литературна вечер. На тая вечер е декламирала и чела с голям успех преведени на немски стихове от Вазов, Ботев и Славейков, и разкази от Елин Пелин, госпожица Вела Ушева, дъщеря на загиналия във войната подполковник Ушев. Един берлински вестник изтъква по този повод безукоризнеността на немската дикция и дълбокото чувство на младата артистка.

И преди това Вела Ушева е декламирала в една обиколка из Германия доста български стихотворения, преведени на немски. От някои места вестниците дават много хубави и ласкави отзиви за нея. Изтъкват добрия ѝ немски изговор, пластичната ѝ дикция, дълбоката ѝ задушевност, силния ѝ темперамент и оригиналността в схващанията ѝ на декламираните произведения. Вела Ушева е завършила курса на драматическата школа при Берлинския държавен театър с отличие и е дебютирала с успех в ролята на Юлия („Ромео и Юлия”), заради което ѝ е било предложено да остане на тамошната сцена.

Ние резюмираме само това, което прочетохме в някои немски вестници, а сами се въздържаме да дадем каквагоде оценка. Но все пак не можем да не обърнем вниманието на нашия народен театър върху тая нова сила. И се надяваме, че г-ца Вела Ушева скоро ще се яви и на нашата сцена и ще намери добър прием и между артисти, и между публика.

Още на следващата седмица във вестника е публикувано писмо от поета Гео Милев. То започва с думите:

„Драги Балабанов,

Не ми липсва желание да се отзова на твоята покана да напиша нещо за втория брой на „Развигор”. Ето – и същевременно ще изпълня и другото твое желание – да пиша „дори против тебе…”. Това, което искам да напиша, е една критика на първия брой на „Развигор”.

И наистина Гео Милев пише интересни бележки по материалите от първия брой, сред които коментар по дописката за Вела Ушева:

„(…) Но онова, което ме раздразни най-много, то са две театрални бележки в „Развигор” – за Вела Ушева и Ел. Полевицкая. Не трябваше редакцията да цитира немски вестници за Вела Ушева, без да познава Вела Ушева. С това ѝ се прави една незаслужена реклама въпреки уговорката, че „редакцията се резервира”, защото веднага след това редакцията препоръчва „новата драматическа сила” на вниманието на Народ. Театър. Но там именно е работата, че Вела Ушева не е „сила” – това мога да кажа аз, който я познавам, и всеки, който я познава. Всяка прибързана услуга на изкуството е една лоша услуга. „Развигор” става, заедно с немските вестници, които цитира, оръдие на една лоша реклама.”

Историята има интересно развитие. В Германия Вела Ушева рецитира не само Вазов, Славейков и Ботев, но и „Септември” на Гео Милев, и точно експресионистичната поема вдига на крака уж студенокръвната немска публика.

После Ушева се прибира в България и започва да играе във Варненския театър, поканена лично от Стоян Бъчваров. Остава там само 4 месеца и дебютира в Народния театър в пиесата „Маса човек“ от Ернст Толер, поставена от… Гео Милев през 1923 г. Същият човек, който две години по-рано твърди, че „Ушева не е „сила”.

Малко по-късно Вела Ушева се жени за по-младия със 7 години от нея беден 24-годишен студент, на когото му предстои да стане едно от големите имена в българската литература – Ангел Каралийчев. Остават заедно до края на дните си, въпреки романтичните забежки на писателя. В живота им има и една особено трагична случка. Когато Вела е на 37 години, Каралийчев се прострелва в гърдите след семейна свада и заради силната си ревност към нея. Тя слиза от сцената завинаги, макар критиката по това време да я нарича „рядко дарование”.

Така приключва историята за оспорвания от видни интелектуалци талант на младата българка, призната първо в Германия. Паралелите с днешния ден са видими с просто око.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах