Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Грамотност всяка тука оставете

Говорим на различни „езици”, дори когато майчиният ни е общ. Един поставя запетайка, друг прегазва словореда, трети застрелва с удивителни

„Мутри вън!” не е същото като „Мутри, вън!”. Почти никъде по плакатите няма запетайка. И сякаш никой не забелязва. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС - Грамотност всяка тука оставете

„Мутри вън!” не е същото като „Мутри, вън!”. Почти никъде по плакатите няма запетайка. И сякаш никой не забелязва. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС

Липсата на грамотност става все по-осезаема на всички нива на съществуване, при това май навсякъде по света. И страшното е, че не говорим за чиста неграмотност – тя е потенциал, надежда, че някой може да бъде ограмотен в бъдеще. Говорим за отказа от код на общуване. Не само по отношение на езика.

Всяка комуникация се основава на задължителни и приети от всички кодове. Без тях тя е невъзможна. Езиковото общуване се опира на граматически правила например. Ако те липсват, ако започнем да не ги спазваме заради пренебрежение към тях, заради лекомислено отношение в контекста на „и така може”, скоро ще загубим способността да се разбираме един друг.

Виждаме този процес на други нива. Преди да загубим окончателно вродената и изучавана езикова грамотност, загубихме социалната, политическата, човешката. Бавно и полека, след години неглижиране и подценяване на правилата, стигнахме дотам, че вече не се разбираме на социално ниво. Говорим на различни „езици”, дори когато майчиният ни е общ. Там, където една прослойка поставя запетайка, друга прегазва словореда. Там, където една общност поставя точка, друга застрелва с удивителни.

Процесът е свързан. Медиите започнаха да пренебрегват граматиката на езика преди доста години. Книжните издателства в продължение на повече от десетилетие – през 90-те и малко след тях – спестяваха пари от коректори и оставяха читателите сами да се оправят в джунглата на пълен с грешки наратив. Това възпита цяло поколение от хора, които смятат, че граматиката е ограничение. А мозъкът е игриво чудовище – лесно разширява понятията. Така езиковите проблеми станаха обществена норма. Скоро правилата вече бяха пренебрегвани не само в писаното слово, но и във въплътеното – в живота.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Какво друго, освен липса на грамотност, е отказът да бъдат взимани логични решения в областта на законодателството, здравеопазването, образованието… Закони, написани с правописни грешки, се прилагат с грешки на разбирането. Пренебрежението към запетайките става пренебрежение към здравия разум в реалността. Липсата на главни букви води до отказ от съобразяване с авторитетите. Опрощаващото отношение към недостига на езикова грамотност се превръща в индиферентност към нарушаването на обществения договор между политиците и хората.

Хората, които апелират за възстановяване на уважението към реда в думите, често са наричани „граматични нацисти”. Това придава на недостатъчно грамотните ореол на невинни жертви, покосени от безпощадни надзиратели в своята беззащитност.

Но логиката на езика е безпощадната всъщност, защото именно словото оформя мисленето. В рамките на магичното мислене може дори да предположим, че протестите, които текат в момента, не успяват да променят нищо, защото минават под лозунги с правописна грешка. „Мутри вън!” не е същото като „Мутри, вън!”. Без запетайка то е пръст, сочещ към собствените гърди, и означава „Мутрите са излезли вън”. Почти никъде по плакатите няма запетайка. И сякаш никой не забелязва.

Тогава как да очакваме, че хората ще забележат всички проблеми, за които говорят експерти, интелектуалци, творци? Как да разчитаме, че някой ще разбере – при абсолютно погазен код на общуване – какво казват политиците в предизборна ситуация? Вече не останаха маркери, по които да мерим правдивостта. И в корена на всичко това е фриволният ни отказ да спазваме правилата на граматиката.

Някога Джани Родари написа „Граматика на фантазията”, подсказвайки със самото заглавие, че дори свободният полет на мисълта се нуждае от код, за да не се разпилее в неразбиране. Без граматика на мисленето рискуваме да се озовем в социална Вавилонска кула. Всъщност вече сме там, на ръба на събарянето ѝ. Контекстът ни не е общ, защото всеки от нас спазва само собствените си правила. А в библейската история за кулата, която можела да стигне до Бог, ако всички строители се разбирали, има повече от една поука. Не ги разчетохме всичките.
Дори този текст, написан граматически старателно, ще остане неразбран в голяма степен. Защото всеки ще го чете през собствените си предразсъдъци. Пред-разсъдъци. Преди разсъждението. Преди логиката, която понякога, за удобство, наричаме граматика.

И която вече не уважаваме.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах