Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Хамлет преди Шекспир

Мотивът за престолонаследника, който се преструва на слабоумен, за да оцелее и изчаква своя миг, е древен. Среща се както в скандинавски, така и в класически антични източници

Столичната публика ще може да види Хамлет на Бенедикт Къмбърбач в прожекция в НДК на 20 ноември. - Хамлет преди Шекспир

Столичната публика ще може да види Хамлет на Бенедикт Къмбърбач в прожекция в НДК на 20 ноември.

Най-новата роля на Бенедикт Къмбърбач на лондонската театрална сцена се превърна в сензация и излъчването на спектакъла в киносалоните по цял свят се очаква с огромно нетърпение. Пиесата е източник на вдъхновение вече няколко века, всяко поколение британски актьори излъчва свой Хамлет. Какво прави този текст толкова вълнуващ? Откъде идва самият сюжет?

Удивително е, че пиеса на над четиристотин години може да бъде толкова влиятелна и днес. Шекспировият „Хамлет“ разказва историята на колебанията, отмъщението и трагичната гибел на датския принц по начин, който не спира да ни прави съпричастни със съдбата му – с въпроси за отношенията в семейството, за властта и за лудостта. Може би успехът на текста не е по-странен от още по-трайното влияние на антични трагедии като „Антигона“, която също продължава да бъде поставяна, обмисляна и дори пренаписвана.

„Хамлет“ се радва на подобен успех. За водещите актьори от англоезичния свят истинското предизвикателство е да изиграят точно тази роля. Трагедията на датския принц е филмирана многократно, а значими автори като Константинос Кавафис, Януш Гловацки и Том Стопард направо допълват Хамлетовия канон с нови пиеси и стихотворения.

Бенедикт Къмбърбач вече има огромен опит не само в киното и телевизионните сериали, но и в класически театрални роли, а му предстои и още едно Шекспирово изпитание като Ричард ІІІ във втория сезон на „Кухата корона“. Той стъпва върху постиженията на забележителни предшественици като Лорънс Оливие (1948), Кенет Брана (1996) и, донякъде куриозно, на малко неочакваната, буквалистки костюмна версия на Дзефирели с Мел Гибсън (1990).

Но що за история всъщност ни разказва старият Бард от Стратфорд? Този сюжет, както много други, не е създаден от самия Шекспир.

Скандинавският Амлед

През 1994-а Гейбриъл Аксел режисира „Принцът на Дания“ с Гейбриъл Бърн, Хелън Мирън и Крисчън Бейл в главната роля. Това е историята на Хамлет, но не такава, каквато я познаваме от пиесата. Във филма младият Амлед започва да се преструва на луд, когато баща му, старият крал на ютите, е убит в семейна кавга. Принцът напуска Дания, надхитря предателите и отмъщава за баща си, но познатите моменти спират дотук. Амлед не се колебае, не произнася монолози за смисъла или безсмислието на живота… и не загива. Напротив, той поема властта и историята завършва с нещо като хепиенд. Източникът на тази версия на сюжета е „Деяния на датчаните” от Саксон Граматик – учен датски монах от ХІІ в., който се опира на още по-стари сказания и пише на латински.

Мотивът за престолонаследника, който се преструва на слабоумен, за да оцелее и изчаква своя миг, е много древен. Среща се както в скандинавски, така и в класически антични източници. През ХІІ и ХІІІ в. подобни истории разказват датската „Хроника на кралете на Лейре“, също на латински и „Сага за Хролф Върлината“, на староскандинавски език. През І в. пр. Хр. римският писател Тит Ливий разказва почти същото за легендарните римски герои Сервий Тулий и Луций Юний Брут. Саксон Граматик, както и съставителите на останалите латински и староскандинавски хроники в Дания вероятно познават съчиненията на Ливий, но самият мотив не е непременно свързан само с антично влияние върху средновековните автори.

Пра-Хамлет

Прикриващият се принц, планиращ отмъщение, се среща и в персийския епос. Вероятно това е едно от тези сюжетни ядра, пропътували големи разстояния и преминали през толкова много обработки, че точният им произход вече не може да бъде проследен. През 1572 г. френският писател Франсоа дьо Белфоре включва в своя сборник „Трагични истории“ и легендата за принц Амлед. Само седемнадесет години по-късно в Англия вече се играе един „пра-Хамлет“, пиеса за същия герой, чието авторство е несигурно. Възможно е поне част от нея да е написана от младия Шекспир – или той най-малкото е познавал текста й, когато се наема със собственото си произведение.

Английските хроники на Холиншед, от които Шекспир често се вдъхновява за историческите си драми, не включват историята на датския принц, но латинските и френският текстове в печатна версия вероятно са били достъпни за Барда в библиотеките на негови меценати като граф Саутхемптън. Любопитно е, че след появата на Шекспировата пиеса, но независимо от нея, опирайки се само на датските източници, в Исландия се разпространява „Сага за Амлоди“ със същия сюжет. Това е примитивна легенда, в която няма и следа от Витебергския университет или от меланхоличните настроения на принца. В своите първоначални версии легендата за Амлед е просто разказ за поредния кръвожаден герой на северния свят. Не е изключено персонажът от датските хроники да има за исторически прототип дори действително съществувал водач на незначителното племе на ютите, дало името на днешния датски полуостров Ютланд в героичната епоха на Великото преселение. В този смисъл Хамлет споделя литературната съдба и популярността на фигури като Артур и Беоулф.

Всъщност, историята на датския принц трябва да е била доста популярна, щом през 1585-а Уилям Шекспир кръщава новородения си син с името Хамнет.

Шекспировата трагедия

Написването на пиесата най-често се отнася към периода 1599-1602, когато повечето документи, свързани с живота на Барда, я споменават. Но е възможно тя да е започната и в по-късен момент, около 1606-а, когато датският крал Кристиан ІV посещава Англия и е посрещнат с разкошни тържества и представления. Във всеки случай по това време Шекспир вече е много успешен поет, писал е за перовете, а и за самата Корона, така че дори „Хамлет“ да е писан по-рано, то най-вероятно е поставян и игран отново и при посещението на крал Кристиан. Може би неслучайно крал Клавдий произнася в ІV действие, 3 сцена:

А ти, Британецо, ако държиш на обичта ни…
(прев. Валери Петров)

Обичта на Англия към Дания и последвалите стихове за някогашните конфликти между двете страни едновременно са проява на историзма на Шекспир, напомняне за някогашните викингски набези на Острова (тъй като действието на „Хамлет” въпреки няколко анахронизма се развива в много древна епоха) и могат да бъдат отнесени към съюза между Джеймс І и Кристиан ІV. Пиесите на Барда всъщност се отнасят към историческата материя не чак толкова свободно, колкото може да се предполага.

Разбира се, историзмът на Шекспир също обслужва драматични цели. Това позволява на поета да превърне обикновената стара легенда за семейна измяна и отмъщение в трагедия на отношенията между сина и родителите му. Идеализираният мъртъв баща и едновременно презираната и страстно желана майка, присъстваща в живота на Хамлет много по-плътно, отколкото полулюбимата Офелия, правят от „Хамлет“ тревожна пиеса, позволяваща повече от един съвременен прочит. Същевременно колебанията, остроумието и задълбочеността на принца го правят възможен за безброй интерпретации – от мрачен философ през невротичен интелектуалец до жесток луд, обзет от жажда за кръв.

Как се справя с тази роля Къмбърбач? Блестящо, предполагам. Но все пак – ще видим.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах