„Битка след битка“, сатирата за биткаджиите и света, който оставят те на децата си, е големият победител на наградите „Оскар“ за 2026 година. Филмът на режисьора Пол Томас Андерсън получи шест статуетки, включително за най-добър филм, режисьор и кастинг – най-новата категория, в която бе връчен приз за първи път.
„Написах този филм за децата си, за да се извиня за бъркотията, която им оставихме в този свят“, заяви Андерсън при първото си излизане за статуетка на сцената на наградите и допълни, че се надява по-младото поколение да помогне за връщането на „здравия разум и благоприличието“ в обществото.
„Грешници“, който влезе в надпреварата с рекордните 16 номинации, получи 4 награди, между които за най-добър актьор. Майкъл Джордън надделя над основния си конкурент Тимоти Шаламе, който за мнозина загуби голяма част от чара си с коментарите си, че никой не се интересува от балет и опера. Очаквано, „Грешници“ – вампирски трилър за един утопичен свят на расово равенство чрез силата на музиката, взе наградата за оригинален сценарий и за саундтрак.
Без изненада дойде и оскарът за Шон Пен, който спечели статуетката за актьор в поддържаща роля за образа си на злодея Локджоу в „Битка след битка“. Той не присъства лично, за да получи статуетката си, и Киърън Кълкин, който обяви победата му, се пошегува, че той „не е могъл да дойде или не е искал“, тъй като актьорът не е присъствал на наградна церемония от началото на януари насам. Това е третият „Оскар“ на Пен след триумфите му като най-добър актьор през 2004 г. за „Реката на тайните“ и през 2009 г. за „Милк“. Така той се присъединява към елитна група от трикратни победители на Академията, между които са още Даниел Дей-Луис и Джак Никълсън.
ШОН ПЕН ПРОПУСНА ОСКАРИТЕ ЗАРАДИ УКРАЙНА
При жените в главна роля прогнозите се оказаха правилни и Джеси Бъкли прибави „Оскар“ към многобройните си признания за „Хамнет“. Актрисата – първата ирландка, която печели отличието в тази категория, играе съпругата на Шекспир и посвети наградата си на „красивия хаос в майчинското сърце“.
Една от изненадите на вечерта дойде рано в церемонията – Ейми Мадиган надви фаворитката Теяна Тейлър и взе оскара за образа си на вещица в „Оръжия“. 75-годишната актриса е била номинирана и през 1986 г., сега тя бе единствената номинирана представителка от хорър филма, който бе боксофис успех, но до голяма степен остана извън радара на големите награди през сезона.
Един от най-силните моменти на вечерта дойде при връчването на наградата за документален филм. Там триумфът бе за „Господин Никой срещу Путин“, разказ на учител от руското градче Карабаш, който заснема как кремълската пропаганда трови светогледа на деца и гимназисти, подготвяйки ги за живот с войни, гранати и големи думи като „денацификация“. Павел Таланкин, главният герой във филма, бе сред гостите на церемонията и се обърна към публиката на руски, за да отбележи, че докато някои използват звездното небе, за да си пожелаят мечта, при други от небето падат дронове и ракети.
„Господин Никой срещу Путин“ е разказ за това как човек губи родината си – заявиха от екипа. – Тя се губи с малки действия – когато търпим какво се случва на улицата около нас, когато мълчим, когато олигарсите превземат медиите и контролират какво се показва и как да се гледа. Ние всички имаме избор, морален избор, и дори един Никой не е толкова силен, отколкото си мисли.“
Другият политически момент дойде от Хавиер Бардем, който призова за край на войната. Актьорът се появи със значка „Не на войната“, за да обяви „Сантиментална стойност“ като победителя сред международните филми.
„Свобода за Палестина“, допълни той и предизвика с думите си бурна одобрителна реакция от публиката.
Изненада имаше в иначе пренебрегваната от зрителите категорията за късометражен игрален филм – едва за седми път в 98-годишната история на оскарите имаше равенство и в бяха връчени две статуетки. Една отиде при „Певците“, другата бе за „Двама души си разменят слюнка“.
Исторически момент бе отбелязан в категорията за операторско майсторство, където Отъм Дюралд Аркапоу стана първата жена с наградата. Победата ú бе за „Грешници“.
„Франкенщайн“ на „Нетфликс“ не остана с празни ръце и продукцията на Гийермо дел Торо взе три статуетки – за дизайн на продукцията, костюми и грим и прически. Оскарът за визуални ефекти бе за „Аватар: Огън и пепел“, а друг боксофис хит – „F1: Филмът“, се увенча с признанието за озвучаване.
Церемонията се състоя на 15 март (рано сутринта на 16 март българско време) в Холивуд с водещ Конан О’Брайън, който в един от скечовете си се обяви за краля на оскарите. Още в началото той направи препратка към увеличената охрана на събитието тази година (заради сценарий, в който се допусна, че Иран може да нападне с дронове) и се пошегува, че това се наложило, тъй като хората от балета и операта искали да нападнат Тимоти Шаламе.
ТИМОТИ ШАЛАМЕ: НИКОЙ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ БАЛЕТ И ОПЕРА
О’Брайън говори и за „много хаотичните, плашещи времена“, в които живеем, и как наградите „особено резонират“ със света сега заради многото международни номинации.
„Нека празнуваме не защото мислим, че всичко е наред, а защото работим и се надяваме на по-добро в идните дни“, добави той.
