Диляна ДИМИТРОВА
14.03.2026
За четвърти път Найден Тодоров пое служебно управлението на Министерството на културата. Диригентът, който нареди Софийската филхармония сред най-добрите оркестри на световната сцена, се завърна в министерския кабинет с амбицията да вдигне нивото на цялата българска култура на нивото на Филхармонията. От служебно на служебно правителство, Тодоров се опитва да придвижва законите, които смята, че ще подобрят функционирането на изкуствата и културата в България, и да елиминират начините за източването им. В момента културните институции са на минус, и според непотвърдена информация дефицитът е около 50 милиона евро.
Поканихме Найден Тодоров на разговор, за да разберем какво ще се опита да ремонтира и придвижи в предстоящите му два или три месеца в Министерството на културата (МК).
– Господин министър, падали ли сте някога в оркестъра?
– Не, но се чувствам като паднал в министерство.
– Аз мога да ви хвърля веднага в оркестъра: във фалит ли е културата, както съобщи Калин Сърменов?
– Калин Сърменов говори за част от културата, за сценичните изкуства и то в частност държавните културни институти. Това е много дълга тема, говорим за форма на делегиран бюджет, статирала в 2011 г., която още 3 години след началото започна да формира проблеми. През последните 10-12 години всяка година Министерството на културата се е налагало към края на годината да изисква все по-големи суми от Министерство на финансите за покриване на дефицити в сценичните изкуства. Към настоящия момент сценичните изкуства изразходват около половината от бюджета на МК и въпреки това дефицитът е огромен.
Причината не е една, те са множество. Няма как да хвърлиш на пазара държавните културни институти, чиято задача е да формират вкуса на публиката, да ги превърнеш в конкурент на независимите и частните структури и в същото време да искаш от тях да правят висока култура. Вместо да формират вкуса на публиката, в момента те се водят по него, от което всъщност се губи основната им функция като държавни културни институти. Така с времето се загуби смисълът държавата да дотира това изкуство.
Трябва да отбележим, че в 2011-а година, когато беше въведена тази форма на финансиране, тя имаше своя позитивен резултат, защото много от културните институти бяха в летаргия и тази система ги раздвижи. Но във времето системата се изроди. Малцина биха разчитали на тази система в момента, ако искат да работят честно и коректно, за да провеждат някаква културна политика.
Същевременно, всяка година Министерството на културата изпада във все по-големи затруднения да финансира сценичните изкуства. Не, че няма пари – пари има. Но сценичните изкуства се превръщат в бездънна яма. Ще дам малък пример – ние изискваме от театрите да формират някакъв приход, този приход обаче, особено в по-малките градове, не може да се получи от своята собствена публика, защото градът е малък, има ограничено количество население, от което някакъв процент се интересува от култура. Затова трупата започва да пътува в региона, после в по-голям радиус, после още по-далече. И в един момент се оказва, че институции от Бургас ходят до Силистра, институции от Видин ходят до Благоевград. Всички държавни културни институции от сценичните изкуства пътуват като ненормални из цялата страна, за да си направят прихода, който им е необходим, за да си получат субсидията. Но някой изчислява ли тези пътувания до какъв разход водят? За да направят прихода, от който имат нужда, в определени случаи те правят два пъти по-висок разход.
През 2019-а година, когато Министерството на културата за пореден път поиска от Министерството на финансите да покрие дефицит, мисля, че тогава беше 30 милиона лева, финансовият министър постави много тежки условия за рестрикции, които да спрат част от тези допълнителни инициативи на директорите. В резултат се получи един допълнителен ефект. Беше ограничен делегираният бюджет и вече не можеше да расте по начина, по който растеше от 2011 до 2019 г. Заплатите обаче продължиха да растат и така през изтеклата година бюджетите, които получават някои културни институти, не им стигат дори за заплатите.
– В какъв размер е задлъжнялостта в сценичните изкуства в момента?
– Не бих желал да говоря с точна цифра, но са десетки милиони.
– Вие имате ли задължението да ги покриете?
– Намираме се в много интересна ситуация. Министерството не е длъжно да покрие тези дефицити над 120% от прогнозния бюджет, зададен на институтите. В същото време по Кодекса на труда работодателят е дължен да подсигури заплатите на служителите. Ако тези институти обаче нямат пари за дейност и за издръжка на сградата, те действително трябва да затворят. В тази ситуация ние или трябва да започнем да затваряме институти, или трябва да ги минимизираме и те да започнат да правят масови съкращения, което би довело до абсолютен срив в културния сектор.
– Как сте решили да постъпите?
– Това, което Министерството на културата следва да направи – не казвам „аз да направя“, защото моят времеви диапазон е доста кратък – но това, което аз мога да започна, е да предприема действия за законова промяна на начина на финансиране. Знам, че повечето директори са се вторачили в Методиката за финансиране – за някои тя е основният враг, за други е спасението, но всъщност Методиката е един поднормативен документ, от който не произтичат проблемите. Проблемите произтичат от Член 23 на Закона за закрила и развитие на културата. Там трябва да бъде голямата промяна.
Разработвам няколко варианта. Министерството на културата не може само да прецени кой от тях да бъде, това ще бъде решено заедно с Министерството на финансите, с Министерския съвет и с парламента. Защото тези промени трябва да бъдат приети от самия парламент. В един по-малко драстичен вариант на промяна би следвало просто да се промени периодът на преизчисление, така че в рамките на съответната финансова година да няма промени в бюджета на институтите. Тоест, когато започват своята календарна година, институтите да знаят с какъв бюджет разполагат, а не да се чудят каква сума от билетите ще се субсидира и в крайна сметка да не знаят през януари каква точно субсидия ще имат през септември. Това е някакъв абсурд.
Без значение кой от вариантите, които ще предложа, ще бъде приет – надявам се някой от тях да бъде приет – идеята е да има предвидимост на разходите.
– Кога смятате да го предложите, ще успеете ли в рамките на този служебен кабинет?
– За съжаление, през тези две седмици, в които бях министър досега, и в третата, която предстои, не се задава Комисия по култура… По някакви причини тя не се събира. А след това настъпва ваканцията на парламента преди изборите. Очевидно е, че това няма да може да стане в рамките на сегашния парламент, което малко ме затруднява, но пък ще бъдем готови в момента, в който бъде сформиран следващият парламент, в самото начало да подадем проекта за изменение на Закона за закрила и развитие на културата.
– Преди това има ли шанс културните институти да получат някакви пари?
– Ще се опитаме да закърпим положението към този или следващия месец. Но това няма да спре растежа на дефицита. Системата не работи.
– При всички институти от сценичните изкуства ли стои този проблем?
– Има пет държавни културни института, които не са на минус.
– Софийската опера вероятно е един от тях…
– Да.
– Може би и Софийската филхармония не е на минус?
– Софийската филхармония не е на минус, което беше резултат от една рестриктивна политика през последната година.
– Рестриктивна от страна на министерството?
– Не.
– От директора?
– Да.
Трябва да кажа, че част от дефицита на много от културните институти през 2025 г. се е породил не от лоша политика на директорите, а от това, че в средата на годината бе получен бюджетът за настоящата финансова година. Мисля, че беше 2 или 3 юни, когато се видя, че културните институти трябва да работят с 30% по-нисък бюджет. Когато човек научи в началото на юни, че трябва да работи с 30% надолу, половината година вече е минала и той е работил на 100%, и изведнъж се оказва, че през втората половина на годината трябва да работи не с 30%, а с 50% надолу. Това води до изкуствени дефицити. Тоест някои от културните институти имат дефицит, защото са научили прекалено късно, че имат рестриктивен бюджет.
– Г-н Тодоров, може ли да кажете къде бяха пренесочени тези 30%, които бяха взети от културата – за какво бяха използвани от държавата?
– Не знам.
– Хубаво е да знаем защо се лишава българинът от култура, какво друго получава вместо нея.
– Българинът се лишава от култура поради това, че законът е направен по този начин. Културата не може да функционира на пазарен принцип, на пазарен принцип функционира развлекателният бизнес. Има театри, които работят като развлекателна индустрия и това е прекрасно. Но има други, чиято задача е съвършено различна и не могат да бъдат поставени на пазарни принципи. В момента е загубена философията на съществуването на културата. Затова се опитвам да извърша промяна.
– Ако успеете, ще станете вероятно най-мразената личност в културата.
– Ако успея да извърша тази промяна, ще бъда мразен единствено от хората, които са злоупотребявали със системата.
– Може ли предварително да кажем кои са те?
– Няма как да знам. Това ще се разбере в момента, в който скочат.
Трябва да припомня нещо. Това, което държавата следва да финансира, е публиката. Държавата финансира театрите, за да работят за публиката – театрите и останалите институти в сценични изкуства. Артистите не са културата на България, те са инструментът на културата. И много често ние, хората на културата, забравяме този факт – че сме инструмент. Възприемаме се като центъра, около който трябва да се върти всичко. А ние сме инструмент за повишаването на нивото на култура на българските граждани. И ако нивото на култура на българските граждани е ниско, ние сме виновни.
– Основателни ли са исканията на частните театри да получават подкрепа от държавата?
– Държавата трябва да подкрепя частните театри, но не под формата на финансиране, иначе те не биха били частни. Това е една от големите разлики, която е загубена с настоящата форма на финансиране в държавните институти. Държавните институти са държавни, защото трябва да провеждат държавна политика. А в момента не я провеждат, защото няма такава. Превърнали са се в конкуренция на частните и на независимите структури – което е абсурд. Това ще се промени, когато държавата си върне ролята на институция, определяща културната политика, т.е. политиката за формиране на вкусовете в културата на обществото. Смисълът е държавата чрез своите структури да създава определени вкусове в обществото, от които вкусове да се възползват независимите и частните структури.
– Частните театрални продуценти и театри смятат, че трябва да имат безвъзмезден достъп до касите на държавните институции. Възможно ли е това и правилно ли е?
– Аз мога да попитам съседа дали може да отида да спя у тях. Ако нямам къде да спя, този човек може да ме пусне, но дали е длъжен? И то всеки ден? Не трябва да смесваме проблемите в частния сектор, които са истински, с някои техни искания, които са преувеличени. Тези искания са плод на сгрешената държавна политика до този момент, която е превърнала държавните структури в техен конкурент.
– Известно ли ви е, че някои театри имат твърде раздут бюджет за реклама, който се използва за някакви други цели?
– Прочетах това нещо и бях изумен. Ако частните продуценти разберат какви са средствата за реклама, които харчат повечето от сценичните изкуства в държавния сектор, ще се смеят на глас.
– „Площад Славейков“ се издържа от реклама, но нашите приходи са нищожни и смешни спрямо тези суми, които някои извънстолични театри дават за реклама само на един частен продуцент. Къде отиват тези стотици хиляди левове, вече евро, се питам. Съмнително е да се използват за реклама, очевидно се използват за нещо друго.
– Ако държавните структури действително използваха такива средства за реклама, каквито се твърди, мисля, че в момента всички зали в България щяха да бъдат перманентно пълни.
– Ще се опита ли Министерството на културата да пресече този начин за източване на театрите?
– Това би бил поредният начин за източване на театрите. Първо Министерството на културата трябва да спре да бъде счетоводна къща, която всеки месец да преизчислява средствата на театрите. И това ще се случи с тази промяна, която се опитвам да извърша. В момента, в който се освободи този чисто човешки ресурс в Министерство на културата, той ще може да изпълнява своите функции да контролира държавните структури. През последната година бяха освободени доста служители в Министерство на културата, в момента то не разполага с кадровия ресурс да извършва такъв контрол. С текучеството на кадри през последната година Министерството на културата може да влезе в „Гинес“. Без хоризонт никой министър не може да направи нищо, но когато започнеш да махаш специалистите, системата излиза в морален фалит. В настоящия момент Министерството на културата е в ступор. Виждам, че служителите се опитват в голямата си част да направят нещо – но на едни им липсва опит, а в някои дирекции има кадрови липси. Моето послание към всички бъдещи министри на културата е: „Можете да помогнете, можете и да не помогнете. Не вредете“.
– Като министър какво продължи Мариан Бачев от начинанията, които му оставихте на изпроводяк предишния път?
– Предадох му законопроект за промяна в сценичните изкуства. Предадох му един до голяма степен готов план за провеждането на сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в България. В Министерството се разработваха редица още други нормативни документи и предстоящи събития. Предадох в последна фаза регистър за независимите и за професионалните артисти, който по закон трябваше да започне да функционира отпреди година. България е една от малките страни, в които няма регистър на професионални артисти. В различните страни този регистър се използва по различни начини – във Франция, например, се използва за това да запазиш правата си на артист и да получаваш от държавата подкрепа под формата на социални осигуровки. В България беше предвидено този регистър да бъде начин, който да подпомага хората при тяхното кандидатстване с проекти за Фонд „Култура“. Регистърът беше първата стъпка и към важни промени за регулиране на пазара на независимите артисти.
Оставихме в последна фаза плана за опазване и управление на Несебър.
Поредица предстоящи събития се случиха, други – не. Всеки министър си има своя политика. За мен е важно, независимо от смените на правителствата, общата държавна политика в областта на културата да не прави зигзаг, а да върви в една посока. Каквото и да правим, последствията от нея се изразява години по-късно. Когато непрекъснато сменяме посоката какво искаме и накъде ще вървим, получаваме обществото, каквото имаме днес.
– Как приехте държавния зигзаг с ЮНЕСКО?
– Това беше една от причините да не искам да се върна в Министерството на културата. Не мисля, че това е нещо, което някога ще ми мине. Заради усилията, които положихме тогава да се случи този форум, битките, които проведохме, хората, които се налагаше да убедим… и в крайна сметка всичко това бе неглижирано. Обидно е – не към мен, а към усилията на цялото Министерство на културата в продължение на една година. Обидно е и за България, защото този форум беше начин България да се презентира различно на културната карта на света. Защото всичко, което ние правим у нас в момента, особено в областта на културата, е с радиус на действие от тук до Народния театър. Нямаме по-широка визия за нашата собствена страна. Ние не знаем как ни възприема светът, нас не ни интересува какво се случва по света. И този форум беше един от начините да се покажем пред света с цялото ни културно наследство.
– За тези два или три месеца какво смятате, че е възможно да свършите?
– Продължаваме работата от там, докъдето беше стигнала преди година и нещо по националната стратегия за развитие на културата. Ще се опитаме да променим Закона за закрила и развитие на културата по начин, по който държавните културни институти да получат сравнително достойно заплащане и да се върнат към смисъла на своето съществуване. Ще се опитаме да помогнем за решаването на кризата в БНР. Ще придвижим наредбата за регистъра на професионалните артисти. Ще продължим работа и по наредбата за защита на детския труд в киното. Ще коригираме наредбата за теренни проучвания така, че и за археолозите работата да става малко по-лесно. Ще се опитаме да решим и един голям проблем, който ни бе завещан – Националния културен календар.
– О, ще има ли пари за щъркелите в Белозем – те чакат 248 хил. лв, за да празнуват? „Киномания“ има нужда от по-малко пари от тях – 240 хил. лв. В Радомир някой чака пари от държавата да празнува и Златна сватба…
ЧЕТВЪРТ МИЛИОН ЗА ЩЪРКЕЛИТЕ В БЕЛОЗЕМ В НАЦИОНАЛНИЯ КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР
– Тези проекти са минали през някакви комисии, оценени са по един или друг начин според визията на тези, които са решавали какъв да бъде Националният културен календар. Половината проблем е какво е влязло в него, но има и един по-голям – Националният културен календар е приет с решение на Министерски съвет, без да са гарантирани пари за финансирането му. Това е Параграф 22. И откакто съм започнал работа в Министерство на културата, вече обмислям сериозно смяна на телефонния си номер – по някакъв начин хората ми намират номера и ми звънят да ме питат какво става с техните пари от Националния културен календар. А те никога не са били предвиждани от никого. Същевременно има събития в календара, които са много важни и значими за България – честванията на Априлското въстание например, фестивали като „София филм фест“, „Киномания“, „Мартенски музикални дни“, „Софийски музикални седмици“, „Варненско лято“, „Европейския музикален фестивал“…
Разглеждайки тези събития в Календара и тяхното финансиране, аз, като човек, който не само дирижира „Мартенски музикални дни“, но и е организирал концертни дейности и фестивали в живота си, съм наясно с реалните им бюджети. Затова бях изумен от определени суми, които видях, те далеч надхвърлят моите представи. Завишени са не в проценти, а в пъти.
– Интересно, с финансирането на щъркелите в Белозем колко пъти Венгеров може да свири в България?
– Там трябва да проверя колко щъркели ще дойдат… С едно финансиране от националния културен календар Максим Венгеров може да дойде няколко пъти в България.
– На оркестрите от Радиото има ли шанс да помогнете, въпреки че не са към Министерството на културата?
– Ако бяха към нас, може би щяхме много лесно да помогнем. Имам 3-4 приложими идеи за тях, за съжаление, всички те минават през решение на парламента.
– Създава се усещане, че в Министерството на културата се работи на високи обороти само при служебен кабинет. Докога културата ще бъде разменна монета в редовните кабинети и какво ни струва това?
– Преди 20 години, когато имаше избори, партиите дискутираха своите програми, включително за културата. Аз влизах в сайтовете им, за да чета програмата им за култура, за да си избера за кого да гласувам. Много рядко ми се случва да гласувам два пъти за една и съща партия. През последните пет години имахме огромно количество избори в България, колко пъти партиите са дискутирали програмата си за развитие на България, не само на културата? Вече не помня откога не е имало такива. И служебните правителства в крайна сметка се наложи да спасяват ситуацията, понеже не са част от една липсваща политика.
В настоящия момент Министерство на културата работи като счетоводна къща за държавните културни структури, при това недобра счетоводна къща. То е и пожарна, която гаси пожари от паднали паметници на културата, които са се срутили поради липсата на грижа, поради това, че не е имало необходимата политика от страна на Министерството на културата през годините.
Това, което трябва да направи през следващите няколко години министерството, при който и да е министър на културата, е не да се занимава с това да унищожава собствените си кадри, а да създаде дълготрайна политика на запазване на културното наследство и на развиване на своите артисти в България, на всички творци, включително художници и писатели. Защото културата все още е едно от малкото неща, с които България може да се гордее.
Аз се надявам културата да спре да бъде разменна монета, преди нивото на култура на обществото да стане такова, че политиците да се налага да ходят само с охрана на улицата. Но това, което политиците не разбират, е, че именно защото са превърнали културата в разменна монета, им се налага вече да ходят с охрана сред хората.