Инцел от „Нетфликс“

Много рядко се случва това – едни 4 часа телевизионно време да предизвикат толкова силен психологически и социален ефект. Само дни след излъчването на сериала „Юношество“ (Adolescence) в „Нетфликс“ отзвукът е като цунами.

Един от сериозните проблеми на съвременното изкуство е, че не се опитва да свърже адекватно поколенията в ерата на технологичната революция. Макар винаги да е съществувала пропаст между тях, досега тя никога не е била толкова голяма. Децата днес говорят на съвсем различен език от своите родители. И не става дума за различен жаргон, а за различно семантично поле.

Но не е нужно да разсъждавам върху очевидни неща. Макар те да са от онези факти, които гледаш, но не виждаш.

„Юношество“ повдига няколко сериозни въпроса и показва няколко сериозни разминавания в тълкуването, зависещи от гледната точка. Ако не бъдат събрани на едно място, ако не бъдат анализирани в своята цялост, тези проблеми ще продължат да се задълбочават. Сериалът уж разказва за обстоятелствата, довели до жестокото убийство на момиче от неин съученик, но всъщност изследва не просто външните мотиви за това, а цялата плетеница от причини, които превръщат нормално дете в насилник.

От гледна точка на по-възрастното поколение, особено у нас, в България, основната тема на сериала е за отговорността на родителите при възпитаването на деца, способни на насилие. Това е важен момент, несъмнено фокус на „Юношество“. Но този проблем е невъзможен за решаване, защото в един семеен дом вече съжителстват хора от два различни свята. Може да сте възпитали детето си прекрасно, може да го наблюдавате, да го обичате, да знаете къде е и какви сайтове посещава, може да знаете дори кои са приятелите му в социалните мрежи (макар да не познавате техните виртуални територии). Но трудно ще разберете какво се случва в неговия живот, защото не познавате езика му. Не познавате и тези, които оказват влияние върху вашите деца – те просто не попадат пред очите ви. И ако не сте научили младите хора да бъдат критични, да питат и проверяват, преди да повярват, ако сте ги захранили със старите клишета за „мъжете и жените и техните традиционни роли“, ако им набивате в главите, че мъжът трябва да е мъжествен, а жените са слабият пол, ги изпращате директно в ръцете на онези, които се възползват от това. Като токсичния мъжкар инфлуенсър Андрю Тейт например (споменат изрично във втория епизод на „Юношество“), но той е само един от легиона подобни на него.

В сериала се споменава терминът „инцел“. Популярен в други страни, у нас той е почти непознат. Всъщност, децата на България го знаят, родителите им – не. „Инцел“ ознава „девствен по принуда“ – тоест, мъж, който иска да прави секс, но не може, защото жените го отхвърлят. Тази парадигма идва от една мизогинистична теория, защитавана от токсични мачовци, според която „80% от жените харесват само 20% от мъжете“ и затова не е проблем да си вземеш каквото ти е нужно от една жена насила. Дори да не е чрез изнасилване, но ти позволява да бъдеш груб и настоятелен в исканията си, за да не останеш срамен „инцел“ завинаги.

Във филма има и още няколко момента, които показват генералното неразбиране между поколенията. Един от тях се отнася до „червеното и синьото хапче“. Първата асоциация на по-възрастните (видяхме го и във втори епизод на „Юношество“, когато полицаят разговаря със сина си в училището) е с „Матрицата“ и изборът на Нео. Младите хора обаче не говорят за „Матрицата“, макар да използват същата символика. „Червеното хапче“ е за тези, които се придържат към идеята, че мъжете имат нужда от защита, че феминизмът е дал твърде много права на жените и „силният пол“ е загубил предимството си. „Синьото хапче“ е за тези, които хранят илюзии, че светът е нормално място за равноправни хора. Съществува, макар да не е споменато в сериала, и „черно хапче“ – то е за „инцелите“, за така наречената идеология на биологичния детерминизъм, фатализма и поражението на „непривлекателните мъже“. Тя съдържа в себе си много омраза към жените като към жестоки и повърхностни същества, които си избират само атрактивни мъже. „Инцелите“ смятат, че това е необратимо и нищо не може да промени тяхната „непривлекателност“ – нито възрастта, нито личното и социално развитие.

Има и жени „инцели“, но проучванията показват, че мъжете, придържащи се към тази идеология, по-скоро стават агресивни, а жените се поддават на саморазрушение.

На фона на дългогодишните опити за създаване на култура на равнопоставеност, младите хора все повече потъват в страхове за позицията си в света, които остават неразбрани. И дори да споделят с родителите си, те не ги разбират – точно заради различните езици, на които говорят. В сериала това също се вижда ясно – за полицаите в първия епизод коментарите под публикация в Инстаграм априори означават приятелство, но за момчето и за връстниците му те са доказателство, че е отхвърлено на всички нива.

В „Юношество“ пропастта между поколенията е превърната в основен фокус и е важно да бъде видяна, да бъде осъзната – не само от родителите, но и от обърканите тийнейджъри, които не умеят (и не искат) да споделят. „Не е твоя работа“, отговаря кротичко добрата дъщеря в сериала на майка си, когато тя мило я подканя да сподели нещо за приятеля си. Това е интимен момент на споделяне, в който е заложена същата бомба, която е довела 13-годишното момче до убийство – липсата на стремеж към близост. Алиенацията е един от страховитите вируси на днешното общество. И в гъмжащия от опасности свят, децата трудно порастват, остават със страховете от детството – страх от отхвърляне, страх от неприемане, страх от самота. Най-добрата защита от страха е построяването на ограда около себе си. И самозащита, включително чрез умъртвяване на натрапниците и враждебното обкръжение.

Децата ни живеят в страшен свят. Ние имаме вина за това, защото го създадохме, а те просто се озоваха в капан. И сега не разбираме, не чуваме и не виждаме виковете им за помощ.