Силвия НЕДКОВА
11.08.2026
Забелязвате ли колко е трудно да употребим думата „деца“ за учениците, извършили зверско убийство в Пловдив? Върти се тази свещена думичка в мозъка, но някак не иска да излезе навън, защото ни вкарва в сериозен когнитивен дисонанс.
„Дете“ в съзнанието на днешното общество означава „невинност“. Кратко и еднозначно. Заради това пълно отъждествяване между двете понятия се раждат не само красиви усещания, но и ужаси. Поруганата невинност е причина да бъдат справедливо и законно осъждани, заклеймявани и наказвани педофилите. Наранената невинност е причината да се приемат закони, които по презумпция (понякога фалшива) трябва да защитават децата от вредни влияния – като забраната да бъдат включвани в неподходящи реклами и политически агитации например, но и като забраната да им се говори за различните в обществото в училище. Уж едно и също намерение, но колко различни ефекти и мотиви…
Та нека си изясним какво е „дете“. В Закона за закрила на детето има ясна дефиниция:
„Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години“.
Така е и в международното право.
Има и степени на „детство“, също определени според закона – малолетни до 14 години, непълнолетни между 14 и 18. И още класификации – до 16 години всяко сексуално посегателство, независимо дали със или без съгласие, е подсъдно, определя се като „сексуално престъпление срещу малолетно или непълнолетно дете“. След това до 18-ата година съгласието е ключово. Доскоро – до март 2026 г. – праговата възраст беше 14 години.
Само за уточнение – в Наказателния кодекс не съществува термин „педофилия“. За пръв път това понятие влезе в българската законова система миналата година, когато беше създадена „Национална информационна система за превенция и защита от педофилия“. Педофилията е научен термин, който е вписан в международните класификации на болестите (като МКБ-10 с код F65.4).
И още парченца от детството се делят – до 7 години още не си въвлечен в образователната система, после всеки клас бележи порастване, завършваш година след навършване на пълнолетие. Обичайно всички дванайсетокласници у нас са пълнолетни възрастни хора на по 19 години, с малки изключения.
Всъщност, концепцията за детство е късна концепция. Първите ù зачатъци са през XVII век, но реално става част от общественото мислене век по-късно, когато Жан-Жак Русо поставя основите на модерното разбиране с трактата си „Емил, или За възпитанието“ (1762 г.). Именно той заявява, че децата се раждат невинни и трябва да бъдат предпазвани от покварата на обществото.
Само че приказките, родили се много преди Просвещението, разказват друга история. Наред с прекрасните невинни деца, обикновено жертви на злото, в тях има и образи на същата невръстна възраст, които демонстрират жестокост и злина. Да си спомним двете доведени сестри на Пепеляшка например – те са безпощадни към собствената си сестра, нарцистични и изобретателни в мъченията. В оригиналния първи вариант на приказката за Пинокио той е зло малко човече, което нанася щети на баща си Джепето, убива Говорещия щурец и завършва на бесилото. В оригиналните, негримирани приказки на Братя Грим има много деца, които проявяват ужасни черти от характера си, заради което понасят и наказания. „Макс и Мориц“ на Вилхелм Хауф разказва за подобни пакостници дори с илюстрации – двамата хулигани биват наказани смлени в машина и изкълвани от кокошките на двора.
Дете в крайна сметка не означава задължително „невинност“. Децата са неопитни, но невинността може да си тръгне във всеки миг от детството. Вкарването на всички хора под определена възраст в калъф, маркиран като „чистота и непорочие“, е голяма грешка на обществото. Това всъщност освобождава от отговорност всички. Ако някое дете извърши нещо лошо, неговата вина се неглижира, отрича му се всяка възможност да е направило избор – може би не зрял, но все пак самостоятелен. Независимо какви са причините за това – малтретиране от страна на възрастни, опит да се впише в група, желание да се бунтува… Изборите на един невръстен човек са формирани от опита, средата, но и от характера му.
Няма обща рецепта, която да търсим трескаво, както правим след случая в Пловдив. Нито изучаването на религия и добродетели, нито родителските ограничения, нито усърдното „набиване“ на ценности няма да дадат абсолютен резултат. Наказанията и похвалите също не работят на сто процента.
Ще се случват трагедии отново, не можем да ги предотвратим с инструментите, които имаме. Светът е шарен – и красив, и жесток. Също като децата.
