Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Келтските царе не са вярвали, че синовете им са от тях

Нови разкрития показват, че наследяването е било матрилинейно

Съкровища от келтски гробници в музея в Щутгарт. Снимка: „Ландесмузеум“ - Щутгарт - Келтските царе не са вярвали, че синовете им са от тях

Съкровища от келтски гробници в музея в Щутгарт. Снимка: „Ландесмузеум“ - Щутгарт

Келтските царе са имали странни обичаи за наследяване на престола, показва ново изследване на археолози и антрополози, публикувано в научното списание „Nature“. Оказва се, че племенниците били предпочитани пред синовете в реда на наследяване.

Келтите са голяма група племена, близки по език и култура, населяващи през Желязната епоха значителна част от Западна и Централна Европа. Две археологически култури – халщадската (800 – 450 г. пр. н. е) и латенската (450 – 50 г. пр. н. е.) – са свързани именно с келтите.

За тези култури са характерни погребенията в погребални могили. В някои от тях са открити много ценни археологически находки – оръжия, украшения, цели сервизи за хранене и дори церемониални колесници. Често това са „вносни“ за келтите предмети – от етруските или от елините.

В най-богатите погребални могили очевидно са останките на владетелите на келтите, обикновено мъже. Тленните им останки показват, че те са били по-високи и по-силни от съплеменниците си. Това е довело до първоначалната теория, че властта не се е предавала по наследство, а е била извоювана от най-силния воин. Тази хипотеза обаче е отпаднала, когато археолозите открили няколко детски погребения със също толкова впечатляващ погребален инвентар, но без оръжие. Това е доказателство, че властта при келтите се е предавала по наследство.

Група археолози и генетици от Германия са направили проучване как точно е ставало наследяването. За тази цел те са събрали образци от ДНК и данни за изотопи при скелетите, намерени в най-богатите погребални могили в югозападна Германия. Могилите са датирани от 616 до 200 г. пр. н. е. – тоест халщад и ранна латенска култура. Анализирани са останките на 31 души от погребалните могили. По геномни данни са открити няколко роднински групи. Това обяснява защо владетелите са били по-високи и по-силни от останалите – това е било генетична характеристика, предавана по наследство.

В двете най-богати келтски гробници в Европа учените открили двама мъже, свързани като вуйчо с племенник или дядо с внук (син на дъщеря). Тоест наследяването е било по матрилинейната система, когато родството се е определяло по принадлежността към рода на майката.

Смята се, че матрилинейността е била характерна за най-ранните човешки общества, а постепенно се е стигнало до патрилинейност, когато родството се определя по рода на бащата. В неолита и бронзовата епоха матрилинейно са били организирани между 12 и 17% от човешките общности. Според историческите данни родството се е определяло по женска линия при етруските и в ранния Рим. Днес подобни общества има малко, макар да не са изчезнали съвсем.

Според антрополозите матрилинейност има при популациите, в които извънбрачните връзки са нещо обичайно и сигурността кой е бащата е сравнително ниска. В такива случаи мъжът е уверен, че синът на сестра му му е роднина, но не е сигурен за сина на жена си. Тогава владетелят гарантира, че след смъртта му властта ще премине към този, който със сигурност е от неговата кръв.

Авторите на изследването подчертават, че резултатите може да не засягат всички келтски групи и матрилинейността да е характерна само за племената в Югозападна Германия. Освен това системата на наследяване при елита и обикновените хора може да е била различна.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90