Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Поезия за курбан

Поезията си отива в самота. Жалбата по Любомир Левчев беше масова само във Фейсбук. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Поезия за курбан

Поезията си отива в самота. Жалбата по Любомир Левчев беше масова само във Фейсбук. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

И друг път съм го казвала – поезията се е родила като сакрално изкуство, като допир до божественото, опит за синхронизиране с ритъма на вселената. Това са били добрите намерения, които все още проблясват като бисерчета сред помията. А днес поезията е лъскавият обков на храма, но не самият храм.

Пиша това в Деня на поезията 1 октомври. Това е някакъв междинен, специфично български празник, различен от световния поетичен ден, който е на 21 март. Дори в това поезията на нашата територия се приближава до религията – отказва да се синхронизира с традициите по света.

Пишем и четем стихове, както се молим в храма – само при дълбока интимна нужда или формално, защото трябва. Вяра по пантофи е нашата – появява се, когато егото изпита нужда от опора. Заменете сега думата „вяра“ с „поезия“ и измерете егото на пишещите и четящите стихотворения. Това си го знаем – свещеното става свещено само за малко, когато е удобно за нас. С поезията е същото. Поезията е цитат от „великия … (произволно име)“, пуснат във Фейсбук за няколко лайка в повече. Поезията е няколко зле сглобени реда с емоция като на селски курбан, но обградени от симптоматични реакции: „велика си“, „докосна ме“, „толкова съкровени думи“. Поезията е фръцкава дреха за празник, облечена върху преяло на празничната трапеза шкембе.

Поезията е междуметие, а не глагол. А трябва да е обратното. И никой не може да се измъкне от тази констатация чист. Нито едно поколение днес не отдава онази почит на поезията, която декларира публично. Поети, големи поети, си отиват забравени. В зависимост от това колко активни са били в социалните мрежи, може да получат хвърчащи некролози по социалните стени на непознати, които се докосват до смъртта като последен перверзен опит да докопат поезията.

Америка за България

Последният пример, жив пример все още, е мъртвият Любомир Левчев. Още се мяркат във фийда негови стихове, пуснати от хора, които за пръв път са ги прочели в Гугъл минути преди да ги цитират.

Курбан-поезията бликва и на годишнини, на рождени и смъртни дати на отдавна отишли си поети, които си припомняме с календарна регулярност – сезон след сезон, набързо, накратко и в контекста на себеизтъкването. А истинската, жива поезия, поезията, която променя света, вече е носталгично изключение. Тоест, тя съществува, има я. Но е невидима.

Попитайте книжарите – рафтовете с поезия се зареждат най-рядко и обикновено са в тъмното. Попитайте издателите – за да наложиш поет, се налага да го вкараш в скандал. Или да го буташ под светлините насила – не поезията му, а него самия. Защото хората масово вече не четат поезия, а четат поети. Красиви или уродливи на външен вид, малко или много луди, скандални и самохвални. Ако не са такива, днешните поети са невидими. А поезията им… Тя е вторична.

Не се заблуждавайте, гении. Знам, че ви има. Чета ви. Вие също четете великите днешни поети. Но не се заблуждавайте, че съществувате извън контекста на курбана.

Colibri april 2017

В крайна сметка жертвеният агнец възкръсва. Някой ден, когато за проблемите на света отново ще се говори поетично.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg