Явор СИДЕРОВ
13.05.2026
Тръгва един от най-силните концертни сезони в близката история. След фантастичните изяви на софийска сцена на ветераните Марк Рибо и Бил Фризел, и двата организирани от „Аларма пънк джаз“ на неуморимия Цветан Цветанов, време е да се срещнем повторно с туарегските музиканти от Tinariwen, които идват за втори път у нас по покана на „Фест Тийм“.
„Фест“ са в основата на концертния ренесанс, невиждан от най-добрите години на „София мюзик ентърпрайсис“ и „Болкан ентъртейнмънт“. Бомбардировката тази година започна през април с Ерос Рамацоти и продължава на 15 май с туареги и Шон Пол в същата вечер. Минава през турнето на „Айрън Мейдън“ (откога чакам да чуя ранните албуми от Iron Мaiden до Fear of the Dark!) на 26 май, възродената Шърли Менсън с групата ù „Гарбидж“ на 28 май, ленивия трип-хоп на Трики на 12 юни, Робърт Плант в поредната му възхитителна пост-цепелинова инкарнация на 6 юли, събитието на сезона – колективът BEAT с музиката на „Кинг Кримсън“ от 80-те на 9 юли, редения сякаш от мен за мен фестивал PhillGood с The Cure, Gorillaz, Moby, Einsturzende Neubauten, Suede, Thievery Corporation и любимите ми български групи Hayes&Y и Jin Monic на 17-19 юли, Hills of Rock на 24-26 юли (и двата в Пловдив), концертът на героите от юношеството ми „Джудас Прийст“, които никога не пропускам и които ще свирят двата си най-обичани от мен албума Sceraming for Vengeance и Defenders of the Faith на 29 август на Vidas Arena… А има още „Продиджи“, „Фейтлес“, Danko Jones, Clutch, Крис Айзък, Fun Loving Criminals, „Скоприънс“. Всичко това е умопомрачително и като качество, и като количество и предизвиква страхопочитание с мащаба си.
Но едно по едно. „Бербер“ е екзоним. Коренните жители на Сахара наричат себе си амазиг. Tinariwen са туареги. Всички туареги са амазиг, но не всички амазиг са туареги. Това е така, защото туарегите са номади, отделили се от основното тяло на народа си и населили дълбините на Сахара. Фолклорът на амазиг е музиката на туарегите от Tinariwen, обогатена от пустинна съзерцателност и осъвременена със западни електрически инструменти. В някакъв смисъл Tinariwen са галеници на съдбата. Участници в голямото въстание на туарегите от 1990-а, те заменят калашниците с китари и са разпознати моментално като виртуози и носители на магична музикална култура.
В англосаксонския контекст това значи неизбежно въвличане в орбитата на жанра „world music“, свързан с търсенията на някои от най-големите звезди от класическата ера на рока като Джордж Харисън, Робърт Плант, Кейт Буш и Питър Гейбриъл, който създаде лейбъла Real World и даде път на запад на хора като Салиф Кейта и Нусрат Фатех Али Хан. Tinariwen са вдъхновители на Плант и Том Йорк от Radiohead и кариерата им е във възходяща градация от двайсет години насам. Последният им албум, Hoggar, излезе през 2026 г., и е продуциран от Патрик Вотан.
Свободното им плаване в рок аристокрацията обаче никак не влияе нито на стила им, който черпи неизменно вдъхновение от традицията на амазиг/туарегите от централна Сахара, нито на земното им отношение към живота. Без да екзотизира африканското, музиката им носи особен цвят и аромат, предизвиква медитативен унес незасегнат от използването на електрически инструменти. Най-близкият паралел на подобен преход, за който се сещам, е решението на Боб Дилън да се електрифицира – ход, ужасил феновете му, за които това решение е предателство към фолклорната традиция на Уди Гътри. Вероятно някъде в Сахара има недоволни туареги, които до ден-днешен киселеят заради липсата на автентичност у съплеменниците им. Ние обаче не сме пуристи, а като цяло, непредубедени слушатели и ако се съди по възторжените отзиви при предишното им гостуване през 2024 г., нямаме основание да очакваме друго, освен вълшебна вечер.
Настоящото турне на Tinariwen, The Hoggar Tour, спира в София на 15 май в Зала 3 на НДК.
