Благоприятни са настроенията на публиката спрямо Джони Деп – през април тази година той бе посочен от зрителите сред десетте холивудски актьори, с които най-много биха искали да гледат нов филм. Критиците обаче ще имат нужда от повече убеждаване, показват отзивите за първия му голям филм след делото срещу бившата му съпруга Амбър Хърд.
„Ебенизър: Коледна песен“ тръгва по кината у нас днес, 13 ноември, и бележи първата главна роля на Деп в проект на голямо холивудско студио от 2018 г. насам – откакто загуби всичките си работни ангажименти след обвиненията на Хърд, че е била подложена на домашен тормоз по време на брака си с него. Той отрече обвиненията и заведе дело за клевета – след като преди това бе загубил друг съдебен процес срещу „Сън“, които го нарекоха „бияч на съпруги“. В крайна сметка Деп излезе от съдебния процес с Хърд с решение в негова полза. Но тази победа имаше своята цена: опетнена репутация.
Това е поредната адаптация на „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс, този път от режисьора Тай Уест („Х“, „Pearl“). Деп е в главната роля на Ебенизър Скрудж, богат скъперник, обърнал гръб на всичко, което някога е имало значение за него. За него празниците са безсмислена загуба на време, а състраданието към другите – ненужна слабост. В нощта преди Коледа обаче Скрудж е посетен от призрака на покойния си съдружник Джейкъб Марли, който го предупреждава за съдбата, която го очаква, ако не промени живота си. Скоро след това Скрудж поема на невероятно пътешествие през миналото, настоящето и бъдещето, което ще го изправи пред последиците от собствените му избори и ще му даде последен шанс да открие истинския смисъл на живота.
„Парамаунт“ са подкрепили филма „с резерви“ и са отделели за бюджета му 38 млн. долара (плюс още 50 млн. долара за маркетинг), пише „Варайъти“. От тях 5 млн. долара са хонорарът на Деп, бледо отражение на някогашните му възнаграждения (има обаче клауза, която му обещава бонуси при добро представяне в боксофиса). Продажбите на билети, които се очакват в премиерния уикенд, се изчисляват на 40 млн. долара.
Възможно е обаче да има изненади заради притегателната сила на Деп, допускат програматори на кина в Лос Анджелис пред „Варайъти“. Критиката дава на „Ебенизър“ само 52% одобрение, но тяхната оценка едва ли ще разубеди феновете на Деп, зажаднели най-сетне да го видят на големия екран в САЩ след години, в които кариерата му бе възприела формата на по-малки независими проекти, заснети предимно в Европа.
„Джони Деп е най-лошото нещо в „Ебенизър“, но същевременно е и причината филмът да съществува; затова е безсмислено да се опитваме да отделим присъствието му от останалата част на продукцията, която – за наше неудобство – е доста добра – пише Алисън Уилмор във „Вълчър“. – Но Деп също така предлага една досадна вариация на онова преиграване, което се превърна в основния му актьорски подход, откакто ролята на капитан Джак Спароу го изстреля към слава от мащаба на франчайзите на „Дисни“ – един леко комичен, силно театрален стил, който изобщо не се вписва в останалата част от филма. Докато в „Ебенизър“ акцентът пада по-скоро върху хорър елементите от повестта на Чарлз Дикенс, Деп сякаш смята, че участва в семейна комедия.“
Останалата част от актьорския състав добре разбира задачата си, допълва критичката и посочва по-конкретно Андреа Райзбъро, Ръпурт Гринт, Сам Клафлин, Дейзи Ридли и най-вече изтъква Иън Маккелън, който играе съдружника на Ебенизър и негов единствен приятел Джейкъб Марли.
„Маккелън е единственият актьор, който успява да създаде връзка с това, което Деп прави в останалата част от филма, и да провокира у екранния си партньор едно от малкото проявления на разпознаваемо човешко поведение – пише още Уилмор. – Ебенизър и Джейкъб може и да са две стари копелета, но когато е насочена един към друг, тяхната преувеличена сприхавост по-скоро прилича на езика на любовта между двама приятели.“
Деп е „проблем, който „Ебенизър“ не може да преодолее“ и според отзива на „Индипендънт“.
„От гледна точка на чистото актьорско изпълнение, той по-скоро пречи – казва Луис Чилтън. – Това е точно онзи тип игра, която Деп демонстрираше преди 15 години – силно стилизирана и карикатурна. Повечето си реплики той произнася с някаква пресилена, писклива напрегнатост, която само от време на време успява да бъде забавна. Един силен Скрудж можеше да издигне тази версия на „Коледна песен“ до ранга на трайните класически адаптации; вместо това, еднообразните и натрапчиви похвати на Деп само я омаловажават.“
Ценните части в този филм произтичат основно от режисьора Тай Уест, отбелязва критичката, и от усета му към естетиката на ужасите.
Според „Гардиън“ пък сценаристът Натаниел Халпърн и режисьорът Тай Уест са създали „напълно сполучлива, вярна на оригинала и изненадващо приятна адаптация по шедьовъра на Дикенс“.
„Творбата следва утвърдените сюжетни етапи и включва почти всички познати епизоди, макар и с някои неочаквани обрати – пише Питър Брадшоу. – В ролята на Скрудж Деп всъщност се справя доста добре – той е театрално сприхав и капризен. Това е съвсем прилична нова версия, която избягва мащабни, революционни интерпретации, рискуващи да прозвучат нелепо.“
„Ебенизър: Коледна песен“ върви в кината от днес, петък 13-и.
